Нямам приятели с които да излизам лятото.

  • 4 387
  • 22
# 15
Не му мисли, от преки наблюдения мога да кажа, тийн момичетатата в днешно време рядко образуват приятелство, при повечето е сметка и клюкарстване. А от този тип приятели човек по-добре да няма. Ако настояваш да излизаш, излизай с майка/леля/баба, някой който ще те разбере. Ако пък всички са заети си вземи някоя книжка, или пък изгледай някой сериал.

Несериозна, описва сякаш мен. Никога не ми е било скучно сама, мога да изляза дори сама да се разходя, и накрая ще се оплача, че времето много бързо е минало. Винаги съм се шегувала: "Бръмбарите в главата ми така си знаят главния и са щастливи"😃
Виж целия пост
# 16
Не, не всички излизат. Моя син едва успявах да го изръчкам да излезе понякога. Ма то било горещо, ма то ся половината му познати ги нямало, или … каквото се сетиш.
Това на конкретния въпрос.
Ако обаче ти страдаш от това- тогава вече трябва да излезеш от “ясно е че нищо не може да се направи” и да опиташ с малки стъпки да направиш нещо. Помисли кой от познатите ти е най-приятен за теб, с кой ще имаш най-голям шанс да се уговорите за виждане и излизане. Не е нужно да сте двайсе, един ти стига за начало докато се почувстваш по-спокоен да инициираш ти излизане.
Виж целия пост
# 17
Верно ли съветвате тийнейджър да излиза с баба си?
Виж целия пост
# 18
Някои постове ми звучат като майтап.
Не че не е хубаво младежът да прекарва време със семейството си, но съвети, че маминка му ще замени приятели на неговата възраст, няма да доведат до нищо хубаво.
Виж целия пост
# 19
Аз мисля че авторката на поста с бабата не е разбрала че пише момче. Което разбира се не означава че приемам излизането с бабата за нормално по ежедневие, освен ако не става дума за семейни сбирки 😂
Виж целия пост
# 20
Не е само поста с бабата, ами и през един пост преди него.
Виж целия пост
# 21
И моят син е като теб, завършва 8-ми клас.
Спортува, но не създава лесно приятелства.
Казва, че не му липсват приятели.

Честно, като реодител, не знам кой е по-добрия вариант, като се има предвид, че тумбите деца по улиците хулиганстват вече...
Виж целия пост
# 22
Интересен въпрос. Замислих се. Аз в 9-ти клас се преместих да живея при леля ми и понякога излизах с братовчед ми и негова компания от момчета, защото момичетата около мен бяха тъпи кокошки, луднали по Мишо Шамара. Аз бях чужденка, в чужд град, в същото положение - без приятели.
Обичах на интернет зала да ходя, да си пиша с непознати. Ако няма никой с твоя манталитет, по-добре сам да си седиш в парка и да наблюдаваш. Simple Smile
Съветът да се запишеш на някакво занимание-хоби не е лош. Може да намериш съмишленици. Помисли.

След време се върнах да живея в родния ми град и пак нямах приятелки (повечето я семейни вече, я емигрирали) и се озовах в компания на много по-малки от мен момичета, с които имахме общи интереси и теми на разговор и можехме да си приказваме с часове. За разлика, със семейните, дето бяха на моята възраст, вече нямах никакви общи теми на разговор, защото те само за бебета говореха.
Изводът е: намираш си хора с които имаш общи теми на разговор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия