Великобритания - тема 95 Лятна, По-лятна, Най-лятна и...малко море

Понякога нещо друго се крие зад агресията. Средната ми беше в друго начално училище, имаше в класа дете със синдром на Даун, което много я харесваше, но като се ядосаше, ставаше агресивно, още има белег на бузата от едно одиране. Детето не беше виновно, но моето беше много огорчено доста време, беше на пет. С времето стана ясно, че не може постоянно в мейнстрийм и като дойде време за гимназия, майката успя да намери място в специално училище, където каза, че дъщеря ѝ е много по-щастлива.

В класа на малкия пък още от миналата година в детската градина и сега в подготвителен едно от децата понякога е супер агресивно - една приятелка си премести детето, което трябваше да е още една година в градината, защото прецени, че safeguarding не е на ниво. Агресивното дете изглежда е с тумор в мозъка, но не знам никакви детайли тип дали подлежи на лечение или какъв е, няма и значение, резултатът е, че ако не ги следят много изкъсо, другите деца страдат.

Агресията идва от unmet sen needs или нещо на което става свидетел у дома. Децата не са виновни, всяко нежелано поведение е плод на нещо липсващо при детето. Училището е отговорно за децата, докато са под неговия покрив, така че топката е в тяхното поле.

Беше с това дете ( поляци) в предучилищна група на друго училище, слава на Бога, здраво е, но има по-малък брат, който по мое му е с минимум силно изразен рахит и е по-обгрижваното дете в семейството.  Още миналата година деликатно намекна на майката,  че тази форма на "игра" не е ок. Тя само ми каза, че играел грубо, пак бях споменавала тук, тогава говорих и с мениджъра на групата, тя потвърди, че са в различни среди и нямат контакт. Та той се сби 2 пъти за 2 седмици още в предучилищната група, какво да кажа, няма да уча никого как да си възпитава детето, но да стои далеко от моето.
Съгласна съм, че самото дете не е виновно и не знам до колко добре съзнава какво прави, но по думите на моето, често далеко от погледа на надзорник.
Но отново, бях изключително деликатна в изказа, но с ясни искания за дистанциране и контрол, стараейки се максимално да не слагам етикет на детето.

D.D., имаш ли бележка от училището за случая с цицината по главата? 

Имам имейли за всичките 4. Без името на другото дете, разбира се.

Това показва, че училището гледа сериозно на агресията между децата и съответно има някаква надежда, че ще опитат да вземат мерки, остава само и да са успешни тези мерки. Името на другото дете може да го няма в имейлите, но в техните рипорти със сигурност го има. Стискам палци скоро и трайно да престанат инцидентите.

Не е гаранция, аз получавам мейл всеки път като има инцидент в училище свързан с моите деца, ама те просто ме уведомяват, защото такава е процедурата, няма да пише, ако травмата е причинена от друго дете.

Аналогични са и моите, но дежурният учител ни информира на вратата при взимането му. Те са достатъчно големи за да споделят сами в къщи от кого са наранени и учителите знаят това, просто се опитват да избегнат конфликт между родителите, което ние така или иначе няма търсим. Едно от дечицата е със счупен лакът от преди 2 седмици, та имам колебания колко успяват да ги опазят 24 деца на 2ма преподавателя.

Именно, постоянните инциденти показват неспособността им да ги опазят и трябва да вложат в допълнителен персонал, което разбира се струва ££..

О, не бях разбрала, че става въпрос за автоматични имейли. Но пак и такива, поне има черно на бяло инцидентите в училище. И ако наистина са много и с други засегнати деца, това показва, че училището не се справя с дисциплината и пак е знак, че трябва да вземе някакви мерки.

Има деца като моите, които нямат опазване дори да са вързани за учител. Но е показателно, ако има много инциденти между деца.

Има много причини за агресия и трябва да се вземат мерки адекватно. В групата на малката има един Итън, от който пропищяха всички, но вече месец след започването нещата утихват. Преди това щерката постоянно се оплакваше от него - бутал, хапал, удрял. Вчера като я питахме каза, че вече бил добре.

Моят син до 6г също беше disaster, но с учителите му положихме буквално денонощни усилия и мерки да канализираме тази енергия и от разрушителен калпазанин се превърна в неспособен дори вербално да се защити, буквално на мравките прави път. При него проблемът беше бързият физически растеж, който изпреврва емоционалния и все още прегрява и има разминаване межди искам и мога, но вече не се проявява в агресия, а в емоция. Такива неща изискват време и най-вече разбиране. Той самият знае какъв е бил и подхожда с огромно разбиране към децата с проблеми. Дори днес ми каза как Артур му липсва - дете, което ги риташе, удряше, забивал молов
вкрака на сина,  беше пишкал в стаята върху на учителя вещите и подобни в момент на пристъп. В такива ситуация комуникацията с родителите е важна много. Ние винаги сме били информирани от майката с диагностицирането му, как да реагират децата при пристъп и т.н. Имат и няколко деца с лека форма на аутизъм и ADHD.

Но ако е просто разглезен пикльо с нехайни родители, за които проблем няма, то тогава училището трябва да се намеси и да му постави строги правила и ограничения, за да не смущава учебния процес. А потърпевшите родители да натиснете да се случи по-скоро и да има писмена жалба за абсолютно всеки инцидент. Не бих дала пример за бягство, а пример как се вземат мерки за разрешаване на проблем.

Синът го тормозеха на тренировките по-големите деца - физически и вербално го смазваха. Намерих още няколко майки на потърпевши по-малки деца и предприех мерки. Вече децата се тренират на две групи по възрасти без много досег един с друг, изготвиха правила за поведение и изключване от клуба, и рядко е тормозен вече.

Хм, при нас са хартиени бележки все още с подробно описано на ръка какъв инцидент се е случил.
D.D. сигурна съм, че стресът ви е  голям, оттук нататък, щом имаш и писмена кореспонденция, не се страхувай да ескалираш колкото може по-нагоре.

Бележки получавам по три пъти седмично, но моето е енергичен пумпал, който заедно с групата си приятели и те като него, се самопребиват по всякакви начини.
Ако обаче има агресия в класа, което училището не адресира, или по-зле, се прави, че не съществува, е съвсем друга работа.

По съвсем друг повод бях при директорката още в първата седмица на започването и изрично я питах за дисциплината и агресията, предвид че знам какво дете си водим от старото училище, без да задълбавам в причината за питането, бях уверена колко много се държи на него... проблемите не закъсняха. Нямам отговор на имейла, но снощи писах на една от майките, най-разбрана ми се стори от самото начало, а и живее на нашата улица. Нейният син е със счупеният лакът, а големият и е У1. Тя каза, че са минали през същото с големият, но след разговор с учителите да ги дистанцират максимално един от друг нещата се нормализирали.
За майката на детето, което физически напада моето, щом нейният е доминиращ, няма проблем. Нашият не е китка, но в къщи, тук са магариите, в училище, в парка, на плуване е разкошен, все да помогне на най-неможещият, да няма тъжни и самотни деца в парка, което е много мило и се надявам да не го изгуби някъде по пътя

Как сте лейдис?
Изведнъж голям студ настана, направо замръзвам, но още не съм пуснала парното. 🥶
В нашето училище днес има Офстед инспектор, за сефте ще им е, нали е ново училище, всички са в бойна готовност, директорката вчера на вратата кръжеше като квачка около родителите )
Попълвах и анкета онлайн, искат мнението ни относно училището ..