До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Чиста глупост и безхаберство. Аз, аз, а останалите кучета ги яли. Безотговорни хора с голямо его. Егоисти.
За момчето ме е яд, дето баща му го е повлякъл. Ако си сам, ок, но, когато имаш семейство твоя избор не засяга само теб.
Не ги разбирам. И не се стремя. Техен избор. Грешен. Егоистичен. Жалко за близките им.

Мир на праха на загиналите..🌹Но лично аз не се наемам да съдя хората за избора им, бил той и чиста лудост според мнозина. Жалко единствено за най-младото момче, за което, според издадената информация, въпросната експедиция въобще не е била желано приключение. Другите са били напълно осъзнати с избора си. Умират, преследвайки една мечта.

На мен друга тема отдавна ми е била интересна, а именно - за Титаник. Самият Джеймс Камерън признава, че е създал такъв филм само за да се гмурне до останките на кораба. Все още си спомням една негова реплика - “Искам когато зрителите виждат 1500 души да тичат в паника по палубата, наистина 1500 души да тичат пред камерата.“ Гледала съм документални филми за Титаник, както и бекстейдж кадри от заснемането, и навсякъде си личи прецизността, професионализма и любовта, която този човек влага в проектите си. Представяла съм си какво ли е усещането да познаваш и работиш с човек като него (?) - истории и приключения безкрай като във вълшебна приказка. Искам да кажа, че и тук на Земята има чудеса... само че под формата на човешки образ. Този човек винаги ми навява такива усещания.🙂

А чували ли сте “теорията“ за размяната на двата кораба - Титаник и Олимпик.🙂 Гледала съм и англоезични документални филми по темата. Преди 2 години и половина разказах историта в месинджър на мой приятел. Понеже лесно мога да копирам текста, ако за някой е интересно, нека прочете 🙂:

А чували ли сте за Експериментът Филаделфия?
Какво мислите и Мандела ефект. Значи аз съм от тия, които помнят, че той е починал в затвора.
И един лично за мен ефект: Когато почина Шон Конъри аз бях в шок, защото знаех, че той е починал малко след като снима Скалата. И това беше по времето, когато не работех, както сега, до пълно полудяване. Главата си ми беше наред.

За Титан - искали са да изживеят нещо екстремно и неповторимо, рискували са и не им се е разминало. И на мен ми е странно да проявяваш любопитство към една такава трагедия, но хората сме различни. За мен има по-интересни неща за гледане под водата.

То дори няма какво толкова да се гледа от останките на Титаник, отдавна покрит с водорасли, ръжда. Не мога да си представя как се изравнява и налягането във вътрешното ухо. Лекувала съм се в барокамера имитираща потъване на 150м, бавно влизане, бавно излизане. Като излизането за човек като мен с хроничен синузит беше изключително болезнено. Да се завреш с още 5 души в тясно, тъмно просто, заключен от вън... За мен е като да се завреш жив в гроб, с идеята че ще те откопаят. Дано никой не опита отново, да оставят душите на хората останали там да почиват в мир.

Аз съм чела за експериментът Филаделфия в книгата: "Проектът Монтоукс: експерименти във времето", всичко е обяснено и вярвам, че са правили и правят такива експерименти.

Някой от вас имал ли е преживяване близко до смъртта със спомени?

Cafe, интересен въпрос. Ще чакам някой да сподели. Аз не съм имала.

Иначе, аз както и миналата седмица ви споделях (и ме насочиха към психиатър ), нещо не се чувствах както трябва, не бях себе си, главата ми се пръскаше, имах чувството, че тялото ми ще експлодира и ми беше много,много напрегнато, с усещане, че искам да избягам.

Правих си много практики, да попитам какво се случва с мен. Доста неща ми излязоха, но основното, което ми се "каза" е че трябва да вдигна нивото/вибрацията, защото в момента съм в ниско такова и затова така се чувствам. "Лепнали" са ми се и разни черни гадинки, които се възползват от слабостта и страха ми и се "хранят". Всъщност, сънищата, ва които ви разказвах с труповете и т.н., са точно тези гадинки. А числата от влака (2 и 4) са били символ на нивата. Сега съм на ниско ниво - 2 и трябва да отида на 4 (затова и 4 го бях видяла в края на стълбите - трябва да се изкача).
Е, хубаво де, ама защо съм смъкнала нивото чак толкова и как забога да го вдигна, си казвах.
Днес попаднах на тази информация https://youtu.be/-3rpB6pFyB4. Резонансът на Шуман точно в дните, в които се чувствах ужасно и не себе си е стигал до нива от 105 Hz (най-високите досега са били 36 Hz).
Дамата споделя интересна теория, аз лично не съм привърженик, но е важна графиката, както и измерените стойности.
Пулсът на Земята, естествено е тясно обвързан с вибрациите на човек. Ако не вибрираме с честота, близка до тази на Земята, си случват ужасни неща с нас Моето мнение, както и от информацията, която получих, е че стойностите ще се запазят високи и затова ми се дава зор да вдигна и аз честотата. Сега ще разпитам как да стане това

Говорих с мои приятелки, които изобщо не са на "ти" с нашите теми и им споделих как съм се чувствала миналата седмица. Трите споделиха, че са имали почти сходни "симптоми".
Вие усетили ли сте нещо? И като цяло-усещате ли нещо по-различно сега?

Аз имах. Но това което знам о съм видяла, обещах да ме разказвам.

Аз имах спомен. Бях ученичка, блъсна ме кола. Бях с глътнат език и в безсъзнание. В този момент имах мисловен контакт с хора облечени в бяло. Интересното е,че аз имах предварително усещане,че нещо ще се случи...За тези хора в бяло облечени- виждах ги и си поприказвахме, не помня да съм чула "глас" от тях, не помня и е тунел да съм била...

Мен ме ужили пчела, когато бях на 20, а съм алергична. Както самонадеяно, мислех че ще ми се размине и изведнъж станах тежка, главата ми най-вече, черна пелена се спусна над очите ми на златисти точици, и само казах на братовчедката: умирам. И се тупнах по лице. Все едно нещо ме изключи и се гледам отстрани и знам, че съм мъртва и че вече нищо не мога да направя. Не мога да помръдна-шът даун. И изведнъж се "включих" направих няколко крачки и отново изгубих съзнание.
Имала съм още три преживявания, но ще разкажа последното. Четири дни се предържах с огромен кръвоизлив с надеждата да спре. Но не спря, ам стигнах дотам че не мога да се изправя на леглото. Едвам станах да отида до тоалетната и като ми стана едно светло, светло. Синкаво светло и през ушите ми все едно два самолета се приземяват в главата ми. Чак тогава ми се задейства алармата, че умирам.
Едвам ме натовариха на едно такси и в поликлиниката. Дотам как съм се държала не знам, но сядайки на скамейката пред кабинета на личната започнах да давам фира.
И усещам как нямам време, умирам, просто си заминавам и единственото, което можех да направя започнах да се моля на Господ за втори шанс, и че повече така няма да правя.
И пред очите ми какво виждам. Пространството разделено на две хоризонтално и само със силата на волята ми, последните ми сили не се се е свило в точка. Като старите телевизори, който помни.
Казах на майка, че ми е зле, но не и че умирам, легнах на скамейката и "тръгнах". Само я чувам да ми вика "само не заспивай" и дойдох на себе си над мен личната, как се е сетила да дойде, явно е получила факс, е нещо се случва и една лекарка, оказа се набор, излезе от кабинета, явно чула суматохата, и ме държа през цялото време за ръката и ми говореше, аз я слушах и си мислех колко добър човек е.
След малко дойде и линейката, натовариха ме и отново за ръката и ми говорят , аз отговарям ама всичко ми е едно светло, почти размазано. Директно в болницата на магарето и само помня че ми сложиха кислорода на носа, как им казвам, че не ми понася пълна упойка, как съм щяла да умра и видях само доктора да сяда пред мен и "изключих". Както беше тъмно се оказах на Небето и там два гроба, тези на баба и дядо, и аз с една лопата копая моя. И знам че съм мъртва, и че няма връщане назад.
И изведнъж започнах да се "връщам". Пак назад в тъмното, и гласове ми говорят:"втори шанс няма да имаш, внимавай какво правиш с живота си!"
И започнах да чувам анестезиолога как ми вика силно:" дишай, дишай!".
И само лицето й, което се въртеше на фона на ярка светлина и беше на фреймове. Пространството беше на квадрати и във всеки квадрат част от лицето й. И всичко това се върти. И дойдох н себе си. И първото нещо, което беше да попитам доктора жива ли съм!? 😆🥹
Казаха ми, е съм била с хемоглобин 48 и е цяло чудо, че въобще съм вървяла и оживяла.
Майка ми каза, че като ме е държала там на скамейката, лицето ми станало жълто, под очите черни кръгове, а носът ми станал много малък и остър.
Докато съм била в операционната пък, приятелката ми разказва, че изведнъж се отворила врата и аз съм я извикала по име, и съм захлопнала вратата. Обърнала се няма никой,много се притеснила и започнала да звъни, но никой, аз съм била в упойка в този момент. Това ми доказва, че тогава наистина се "възнесох" и още ми държи влага и много внимавам вече какво правя. Добре че поне съм вече в критическата и приключих поне с тия мъки.

Целия интернет е пълен с шеги за подводницата, за първи път виждам подигравки за нечия смърт.
Не разбирам защо се подиграват, специалисти слизат там по няколко пъти, не е нещо ново.
Като се замисля има доста такива хора, които поемат рискове - планинари, например, които въпреки лоши прогнози пак се качват.

Като казахте планинари, много любимият английски актьор Джулиън Сандс, най-накрая е открит. По-точно останките му. Даже не знаех, че го търсят от януари.
Беше прекрасен актьор и много добър човек, според хората, с които работеше. Да почива в мир.

Помниш ли какво сте си говорили?

Да Хареса ми при тях... Не помня обстановката на мястото, но не бяха с криле и тн... Казаха ми само,че имам време да мине за да съм при тях! То и майка ми й се е случило интересно нещо докато съм в Пирогов,но не искам да Ви досаждам! С интерес следя темата!