До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Имам една история отпреди 15 години, която остана в съзнанието ми. Една пациентка, внезапно изпада в клинична смърт след сърдечна операция ( нищо странно и ежедневие за нас ). Веднага се събрахме целият екип и започнахме реанимация, масаж, дефибрилации, и след няколко минути тя възстанови.
В това време, докато действахме, дойде колежка от отделението да иска нещо и като ни видя, че сме под пара се опря на стената и си люпеше семки и слагаше люспите в джоба си.
Гледаше ни.
 Както и да е ,жената се оправи и след 3 дни, аз я гледам  и си говорим, а тя ми споделя , че е усетила как ни гледала  отвисоко, как масажираме тялото й а душата й се лутала над нас. Викам си...това не може да е истина.
И тя изтърсва,  а една сестра стоеше подпряна на стената и си чоплеше семки.
Щях да падна, та тя беше умряла и няма начин да знае такива подробности.
Оттогава вярвам, че има живот и след смъртта.
Това ми е единствената случка, която тогава ме разтърси.

Понякога си мисля, колко дълбоко сме заспали, и как някой ни е накарал да повярваме, че този свят е страшно просто устроен. И на мен ми се иска понякога да беше така. Но усещам, че е съвсем друго, нещо, което дори няма и да разберем приживе, но поне можем да се докоснем отчасти и да научим нещо.

Нали всъщност сънищата са понякога пророчески, защото интуицията е по-бърза от мисълта.
Трима човека, които починаха по различно време, сънувах дни преди да умрат, че си отиват. Само единият беше болен, той ми каза насън, че е много изморен, но никъде не го боли.

Имала съм извънтелесни преживявания, само първия път ме беше доста страх, дори усетих силна болка в гърдите, когато се "върнах", може да съм имала спазъм в гърдите, знам ли.  
Само последните три-четири години имам около 12 -13 пълни упойки, през годините преди това също няколко, без да съм се виждала "отгоре". Но затова пък оттогава насам сигурно имам повече от 40 сънища, в които съм в болница по различни поводи. Все едно част от мен остана в тези болници. Не знам как да прекъсна това.

Историята на Росита ми припомни един мой предсказателен сън,който сънувах преди 3+години.
Сънувам,че си спим в стаята с мм.В съня си се събуждам и виждам по средата на стаята детска количка.Питах се от къде се взе тази количка и станах от леглото да надникна.Видях бебе момиченце на около 3-4м.Като ме видя започна да гука, да се усмихва,да рита..Казах си: Леле,колко прилича на кака си! След секунди:Но аз нямам второ дете! И си легнах.После пак се събуждам и се сещам,че вече имам бебе,което да гледам и се притесних като не съм го чула да реве цяла вечер.Станах от леглото и пак надникнах.Бебето спеше..Помислих си: Колко е кротко това дете,цяла нощ не му се чу гласа.! И си легнах и виждам как заспивам.Веднага след това виждам друг сън..Бях в къщи и усещах как ми се ходи по малка нужда.Отидох и тъкмо си свалям панталона и гледам,много кръв..,много..целия панталон беше пълен с кръв.Казах си...Боже пометнах! Загубих си бебето.(бях бременна в съня ми).От страх се събудих вече наистина.Беше сутрин,лежах в леглото и размишлявах за съня.
Някъде към обяд както си седях изведнъж губих съзнание за няколко секунди и пак се свестявах..И така няколко часа.Притесних се..Изведнъж нещо от вътре ме светна да ходя за тест.Взех и го направих..Честито ми! Две черти.! Не можех да повярвам..Много се зарадвах...Но после се сетих за съня..Бях сигурна,че това не е добре и ще направя спонтанен аборт.Секна ми се щастието.Отидох на гинеколог и потвърди бременността и,че всичко е наред(мисля,че бях 3-4г.с) Няколко дни след това,както си стоя в къщи усещам,че ми текна нещо.. Отивам до тоалетна и...кръв,кръв...няма спиране.Но грам без болка..никаква..Разплаках се в тоалетната! Знаех,че това е края..Сетих се за съня..
Веднага в спешното.Бебето беше добре,успокоих се.Хоспитализираха ме..Докато бях там,пак прокървях..пак прегледи,пак всичко е наред.Смениха се смените и новата докторка,която беше на смяна ме викна на преглед.Гледа,гледа..с нормален ехограф..! Взе вагиналния....Гледа,гледа...Изведнъж като изтърси: Някой от вашата рода има ли близнаци! Казах да баба! Вуйчо е имал близнак,но е починал при раждането. Защо???
Еми моето момиче,била си бременна с близнаци,но едното е спряло да се развива.Ето виж го..!!
Другото е добре..не се притеснявай...
Божеее не знаех да се радвам ли,да плача ли??! Бях шокирана..Кървях до трети месец и изкарах мнооого,ама много трудна и тежка бременност.Родих момченце..Сигурна съм,че другото близначе ,което изгубих беше момиченце....😖🌹

+1

Интересен сън, жалко че второто близначе не е успяло. Не знам дали знаете за синдрома на изчезващия близнак. Сега се смята, че доста бременности започват като двойни, но в ранните седмици единият близнак се редуцира и се закрепва само единият, без дори да има толкова изразителни прояви като при HENA. А, благодарение на ранното откриване на бременност и преглед с ехограф тези двойни бременности се регистрират. На моя близка й казаха, че ще има близнаци в ранните седмици, като лекарят я извика за след ващ  преглед скоро след този. Беше вече едно бебенце. Тя не е имала кървене и какъвто и да било дискомфорт. Те също имаха близнаци в рода, като единият близнак беше починал.

И аз познавам такъв случай съвсем скоро беше.

Да,след случая следящата ме АГ ми каза за синдрома на изчезващия близнак.И се чуди как не е могла да го види през първия преглед.Толкова кръв не съм виждала през живота си.Беше страшно.
Другата,която ме прегледа в болницата ми каза,че са били двуяйчни близнаци.Но каквото било писано.Важното е,че края е успешен.

В ранна бременност сънувах, че изписвам на ръка едно мъжко име. Не ми беше близко, май даже нямам и познати с това име. Много силен сън беше. Бебето е момче. Избрахме това име за него.

За второто мъжът ми сънува името. И беше категоричен. Избрахме го.

Споменавала съм ви,че имах много преживявания.Сега ще ви разкажа едно от тях,което най-много ме шокира и до днес не знам какво беше.Може тук да намеря отговора.
Бях на 14г.И спях в спалнята на втори етаж,а нашите на първия.Беше късно,някъде към 00:30.Излезнах в коридора, загасих лампите и чаках родителите ми да си легнат за да говоря с приятеля ми.След няколко минути нашите си легнаха.Бях седнала на пода,когато рекох да стана един много силен шепот в ушите ми ме секна.И до сега си го спомням.Беше женски глас и говореше на език,който не разбирах.Не е арабски или нещо,което мога да сравня с познатите ни езици.Продължи около 5-10секунди,но го чувах толкова силно,че не можах да стана.Затворих си ушите с ръце и замижах..толкова силно го чувах..Като че ли ми беше вътре в главата.След като спря да говори видях бяла светлина излитаща на горе през прозореца на терасата.На някой случвало ли му се е?Не знам какво беше това?
Ако не се отклоняваме от темата и ви е интересно,ше ви разкажа и за другите неща.Просто наистина умът ми не го побира,защо ми се случват такива неща.

Да, пиши, интересно е.

Имахме ресторант,една вечер всички роднини се бяхме събрали там за да се видим.Стана късно и реших с малката да отида в къщата на родителите ми,където малката да е на спокойствие и да пренощуваме там..Беше около 22:00.Сложих и да хапне и гледахме телевизор..Тя беше с гръб към вратата..По-едно време чувам трясък.Все едно някой изпусна нещо..Малката каза : А баба се прибра.Излезнах до коридора нямаше никой....Намалих звука на телевизора и се заслушах..Нещо имаше в коридора..
Пуснах пак звука..Погледнах към вратата и видях сянка да минава..( вратите са със замъглени/заледени стъкла) Загледах се и усетих,че нещо не е наред,ако беше човек до сега да е влязъл..Веднага ми светна червената лампа..
След няколко секунди виждам как някакво изчадие ни гледа през стъклото.С дълги тънки ръце, и пръсти,голо.Само кожа,гърбаво..Беше много грозно...Стъписах се и не знаех какво да предприема..страхувах се за дъщеря ми..Беше пред мен и ме гледаше,а аз се опитвах да прикрия страха си,за да не я изплаша..Почнах да пея песнички и да пляскам с ръце..Увеличих звука на телевизора за да не чува и шума от коридора.Повтарях само Господи,моля те да си тръгне!!
.И слава богу нещото се махна..Веднага грабнах телефона и се обадих на ММ да се прибират,защото ни е страх,че има нещо в къщата нямаше и 10минути се прибраха..Всичко ми трепереше..

По-късно ще пиша и за другите..А това,което бях видяла съм сигурна,че беше от ниския астрал! Сигурна съм..От както се помня в къщата на родителите ми се случват странни неща,но това,което видях беше най-гадното.

Интересно, дали би ви нападнало това нещо?

Нямам представа дали би!
Просто бях толкова уплашена..Мислих си,ако влезне какво ще направя? С какво мога да ни защитя? Сетих се да вдигам шум,защото повярвайте ми това ми се стори най-логично за момента,по две причини.Че може да се уплаши от шума като разбере,че има хора и да не плаша дъщеря ми..Но се оказа правилно решение.Мисля,че ако още малко бях запазила тишина,щеше да е друго..
Въобще мислих за 100 неща наведнъж.Главата ми щеше да гръмне.Аз най-вече се уплаших заради дъщеря ми.Защото и тя като чуваше шума от коридора и ме гледаше в недоумение.И ме гледаше как ще реагирам..

Щом в къщата на родителите ти постоянно се случват такива странни и плашещи неща - не те ли е страх да ходиш там, да водиш дете? Как отиваш, стоиш и спиш спокойно там?