До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

  • 108 120
  • 1 709
# 480
С малки деца на ДГ и училище си трябва живот в града - или в село с добър транспорт до града - и съответните условия, за да учат и да се развиват. На 60+ години може и в tiny house. Ама да не е никак усамотено, че аз ще умра от страх Simple Smile
Виж целия пост
# 481
Дори и да няма човек малки деца животът на село не е за всеки, не можеш да отидеш на кино, театър, да се видиш с приятели, а пък не дай си Боже да има нужда човек от спешна медицинска помощ. Сигурно си има и своите плюсове но аз поне засега не ги виждам 😊
Виж целия пост
# 482
Дори и да няма човек малки деца животът на село не е за всеки, не можеш да отидеш на кино, театър, да се видиш с приятели, а пък не дай си Боже да има нужда човек от спешна медицинска помощ. Сигурно си има и своите плюсове но аз поне засега не ги виждам 😊
Е, да, ако селата са като нашите сегашни, не са особено подходящи, меко казано. Почти няма поминък, съответно училища, детски градини, здравно обслужване...рушат се пътища, ВиК системи, електропроводи...всичко.
Аз съм живяла на село, когато моето село беше още живо /с над 3000 жители/, селото се намира на 20 км от общински център и на 60 - от бивш окръжен, сега областен. Ами нищо не ми е липсвало - и на кино съм ходила, и на театър, и на оперета. Селото имаше здравна служба с лекар /който веднъж месечно посещаваше всички в селото, независимо имат или нямат оплаквания/, мед. сестра, акушерка, зъболекар със сестра и аптека, естествено - училище и детска градина, 2-3 магазина, фурна.
Икономическите диспропорции и пълното неглижиране на малките населени места ги опустошиха.
Дори и сега обаче бих живяла на село. Колкото повече хора се върнат към близки до природните /а значи и до човешките нужди/ условия на живот, които са присъщи най-вече на селата и малките населени места, толкова повече са шансовете и за възстановяване на инфраструктурата им. Животът на село има някои минуси наистина, но не опустошава така душата и психиката, както големият луд град, далеч от земята, от растенията, въобще от естествената ни среда като биологичен вид. 
Отклонихме се малко, но смятам, че все е във връзка с темата - психичното ни състояние, здраве и духовни търсения.
Виж целия пост
# 483
Ходите ли по енергийни места?! Имате ли особени усещания?! Положителни, отрицателни?! Видения? Чистите/зареждате?!
Преди около 10 години посетих Рупите. Беше слънчев септемврийски ден през седмицата, малко посетители, но аз усетих напрежение, станах неспокойна  и напрегната, все едно някой ме наблюдаваше постоянно. След като си тръгнах и напуснах мястото много бързо тези усещания изчезнаха.
Виж целия пост
# 484
Ами и аз нито на Рупите, нито в  Златолист при Преподобна Стойна съм се чувствала добре. Може нещо вибрациите ни да не съвпадат Simple Smile Ходила съм много пъти и на двете места и все така - никаква енергия не съм усещала. Други хора съобщават други неща.  Понякога се чувствам добре на супер обикновено и дори шумно и урбанизирано място.
Иначе абсолютно вярвам, че всяко късче земя си носи своя енергия и съответно отпечатък. Две от фамилните ми къщи, които са в един двор, са построени на терен с 3 подводни реки, което от геотермална гледна точка не е добре. Винаги си уморен, недоспал, в лошо настроение. Едната е и върху турско гробище - като дете си имах доста екстраординарни преживявания, ама естествено никой не вярва на децата, а и аз съм израстнала предимно в комунизма, а тогава за духове и свръхестествено не се говореше Simple Smile
Виж целия пост
# 485
Кубратова, ако за Вас това да живеете на село е чудесен вариант то за мен, например би било наказание 😊 Не е да не обичам природата но не ми се иска да живея за постоянно там, за моето психично здраве определено ще е зле, както не се отрази добре и на моя позната, която преди време реши от София да се премести да живее в малък планински град, едва издържа една година и се прибраха 😊
Виж целия пост
# 486
О, далеч няма да видим резултатите през 2028. Тогава би трябвало да завърши преходът. Тоест - да свършат катаклизмите и който оцелял. Светът се срива, но не буквално, а светът който све познавали до момента. Мисля, че всички вече го виждаме. Според мен 2028 ще ударим дъното и след това вече ще започне същинската промяна. Дали ще я видим ние на ниво свят, не знам. Аз лично смятам, че да. Като се замислите, все повече хора се интересуват от "духовното" и се обръщат към себе си и природата. Тези с изцяло материалистичните нагласи няма да оцелеят, според мен. Или ще им е много трудно. Обаче вече няма да са фактор. Мисля си, че в един момент парите ще се обезценят и то за достатъчно време, че онези да загубят всичко и да разберат, че парите са нищо. В крайна сметка, важното е да виждаме положителното в себе си Simple Smile

Честно казано, малко се страхувам да задълбая по темата и да разсъждавам/питам какво се случва и какво предстои. Знам, че се руши старото, знам че нещо важно се случва задкулисно, знам, че много хора няма да оцелеят, знам и че сега всички имаме възможност да се свържем и работим със себе си, по-силно от всякога. Земята вдига вибрациите. Знам и че ще дойде много вода, хората ще развият телепатичните си способности и телупортирането ще е нещо нормално. Обаче  едва ли последното ще го видим ние в този си живот.

Иначе за местата с енергия. Такава аз лично съм усещала само в Златолист. И тя е доста странна. Единствено от дървото в двора енергията е хубава и можеш да се заредишш, пречистиш и да питаш дървото за напътствия. За мен Ванка и Стойна са получавали информация от същества от долните нива. Но по-скоро те не са го осъзнавали и затова са мислели, че са извънземни. Гледала съм интервюта с Ванга и тя е споделяла именно за няккаво извънземно, което и дава информяция. Е, на какво ви прилича това Simple Smile Много хора, които са по-сенситивни имат неприятни усещания спрямо Ванга и Стойна. В Рупите, особено около къщата на Ванга и в отвратителната църква, енергията е гадна и потискаща. Но извън комерсиализираният участък, енергията е "вълшебна". В целия Пирински край е такава. Това място е специално.

П.П. На мен една от целите ми в близките години е да се върнем в моя край (Пиринския) или този на ММ (Родопския). Честно казано, напоследък само извън София се чувствам себе си. Прекалено гадни инергии има вече там. Мечтая си вече да идва това време. Лошото е, че с нашите професии е доста трудно, но вече съм готова да зарежа всичко, само за да съм истински щастлива Simple Smile
Виж целия пост
# 487
Била съм в църквата на Ванга, ужасна енергия има, да. Принципно в която и църква да съм била, аз също имам чувството, че някой ме наблюдава, задушавам се и съответно се изнизвам веднага. Не съм стъпила в такава, откакто усетих докосване по гърба в една от тях, а зад мен нямаше никой. Може би преди около 10 години беше.
Виж целия пост
# 488
Добре,а за Кръстова гора,какво ще кажете?
Ходила съм и на трите места,нищо.Пълен екскурзиант.
Виж целия пост
# 489
Аз да Ви кажа честно, от доста време избягвам да влизам в църкви, особено големи, посещавани от много хора и поклонници. Там усещам много тежка енергия и сякаш прилепвам и аз от тази енергия, не се чувствам ок след това. А дори и съм забелязала, че на няколко пъти след посещения на големи манастири, след това ми се случват разни дребни неприятни случки - не знам внушавам ли си, но е факт.

От друга страна ходенето сред природата ми действа изключително зареждащо и там определено енергията е друга. Дори ако се почувствам тъжна и унила, ми се е случвало да тръгна сама, за малко "да хвана гората" и да се прибера след това преродена. Много добре ми действа метода за зареждане с енергия, чрез прегръщане на дърво.
Виж целия пост
# 490
Ами 2 пъти съм ходила до Кръстова гора- като природа и туризъм е страхотно, но не е моето. Даже ми беше леко неприятно, а и макар, че все ходя лятото, все улучвах лошо и дъждовно време.
Аз също мисля, че Ванга и Преподобна Стойна са черпели от ниските нива информация, но не ги упреквам, нито оспорвам спосбностите им. Първият път като бях в Златолист имах усещането за нещо зло, което витае там. Тъпо звучи, ама непрекъснато се оглеждах и имах усещането за нечие присъствие. Иначе си беше супер хубав и слънчев майски ден, само за разходки....
Виж целия пост
# 491
Кубратова, ако за Вас това да живеете на село е чудесен вариант то за мен, например би било наказание 😊 Не е да не обичам природата но не ми се иска да живея за постоянно там, за моето психично здраве определено ще е зле, както не се отрази добре и на моя позната, която преди време реши от София да се премести да живее в малък планински град, едва издържа една година и се прибраха 😊
Има връзка с възрастта Simple Smile
Вие сте вероятно много млада, на младини и аз не се уморявах психически от шумотевицата, навалицата и липсата на природа, но сега ме поболяват и предпочитам да слушам птиците и да гледам нощем звездите. В София не ги виждам и това много ме измъчва.
Виж целия пост
# 492
Единствено църквата на Шипка не ме подтиска. Последният път когато ходихме, синът ми съвсем по детски сложи цветя на плочите, глухарчета, листенца. После отидохме и свещеникът ми помаза. Бяхме хванали вечерната служба. На връщане на косъм се отървахме на завой един да се блъсне челно срещу нас, а в дясно беше пропаст. На сантиметри и от колата и от пропастта. Бяхме купили и две иконки от там за колата. На другия ден съвсем случайно открихме нашата къща, 5 години гледах в интернет, а тя изскочи случайно, последният ден на почивката ни.
Виж целия пост
# 493
Не помня от колко години не съм влизала в църква, но много обичам звъна на камбаните.
Действа ми много добре.
Радвам се, че вече точно до нас има църква и чувам камбаните.
Виж целия пост
# 494
Пред една църква на Великден в Русе, когато за първи път я посетих, си пожелах да имам дете, не точно си пожелах, а си казах, че много искам. След като мина следващият Великден разбрах, че съм бременна.
Скрит текст:
Решихме да кръстим детето в същата църква малко преди да навърши година - на деня на Света Анна - 9 декември, покровителка на майките. Минахме през Бяла на 7 декември 2006 г. вечерта, малко преди да стане тежката катастрофа - камион блъсна автобус с 30 пътници, много загинаха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия