До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Поне, според мен, ако вярваш в прераждането, това ти дава сила да преодолееш някои неща. Много ясно си спомням случай преди доста години. Много тежко и тъжно ми беше една зимна вечер. Беше много студено, пътувах с тролея към къщи, връщах се от работа. В един момент ми идваше да сляза, да седна в Борисовата градина и да замръзна. Както си го помислих, така в следващия момент си казах, че ако сега го направя, в следващ живот ще ми се повтори ситуацията, даже и в по-тежка форма. Та, продължих си към къщи, стиснах зъби, преживях нещата. Мисля, че тази вяра ми дава сили и увереност, че ще имам и други възможности.

KPP, може ли да споделиш кой специалист посещаваш?

Чувствата не са точно производни на мислите, щото щяха да са не чувства, а заключения, а не са...
Това да си избираш какъв точно да си е в някакви граници, човек и се ражда с дадености - емоционални, интелектуални и т.н., които са основата, върху която се социализира и с която реагира на околния свят.
Ако беше така елементарно устроено, нямаше да има почти разлики между хората, нито психични заболявания и състояния, просто щяхме да избираме да бъдем такива или онакива, да не страдаме и изпитваме състрадание, да не обичаме някой, който не е отвърнал на чувствата ни и т.н. Малко ми намирисва на "Еквилибриум" в някои отношения. Това, което можеш да избираш, са не чувствата, които да изпитваш, а поведението си и постъпките си, т.е., ако трябва, да игнорираш или потиснеш чувствата и поривите си и да действаш според рациото, да се контролираш. Но не променяш себе си, не избираш какъв да бъдеш, защото ти си това, което си. Останалото е въпрос на контрол. 
Аз пък винаги съм живяла с очи в звездите и душа в космоса, сякаш не чувствам тукашния свят като мое място, ама на, и тук го живея животът, не мога да стигна до звездите...Не бих казала, че това усещане ми пречи да живея тук и сега, просто на моменти повече тъгувам и мечтая и това е...

Честно казано, не се смятам за някой със супер силна психика или нещо такова. Аз лично, не изпитах никакви притеснения или негативни емоции от връщането ми назад. Даже напротив, "видях" спомени, които ме накараха да се усмихна вътрешно. При регресията, ти си в пълно съзнание, чуваш, знаеш какво се случва, разсъждаваш, даже често вътрешния ти глас се намесва с неговите ежедневни глупости и е възможно да те разсее. Така че, не виждам как може да изпаднеш в неконтролируемо състояние, при условие, че можеш да спреш във всеки един момент и това ти се казва още в началото.
На мен отговори или карма не ми се проясниха, но имаше послание за чувствата ми в момента.
Не държа да знам всичко, не се вманиачавам, но смятам, че щом до мен е достигнала информация за регрисията и духовния свят, значи мога да я последвам, дотам докъдето ми е комфортно. Освен това в разговора преди регресията, терапевтът казва, че ако не сме готови да видим или да понесем дадена сцена, тя никога няма да ни се разкрие.. ще си гледаш черно пространство зад затворените клепачи и ще си мислиш за манджата довечера.
И станах многословна, но всеки трябва да се довери на усещането си, какво иска, какво може, кога е готов, някога ще бъде ли изобщо и толкоз.

КРР, вижда се от известно време в постовете ти, че преживяваш промяна. Даваш доста информация и сама оспорваш неща, които вече си твърдяла.
Сигурна съм, че този период ще мине, и аз съм преживявала тежки моменти и в тях съм се въздържала да давам мнения и съвети. Съвсем добронамерено го пиша. Когато човек е объркан неволно може да навреди.
Успех и всичко ще е наред!

И аз мислих да напиша същото, но си изтрих поста в името на добрия тон. КРР започна тематаа с вяра в езотериката и желание за обмяна на опит и наблюдения, задълбаване в материята. А в последно време всичко се отрича и принципът е "живейте си живота и не се занимавайте с тия неща, които не са доказани". Може би е криза на вярата. Минавала съм го, но не в такива крайности.

Точно в полза на добрия тон го написах. Търсения и промяна на мнение всеки преживява в отделни етапи🌷.
Възможността за промяна на мнение е чудесна и слава Богу, че я имаме.
Затова не е добре да се налагаме като всичко преживели.

Аз на регресия не съм се подлагала , но вярвам , че ако може да ти помогне и да отговори на важни за човек въпроси защо не . Иначе да " Живей го този живот , не се задълбавай повече " често си го повтарям , но човек е многолистов .
Истории за регресии са интересни особено тези които разкриват исторически факти . Христо Нанев в свои интервюта е разказвал за такива регресии.

Всичко е въпрос на избор и е обратимо. Даже и депресията. Щом си в депресия и искаш да се самоубиеш, например, това ти си избрал. Можел си и можеш да избереш да не затъваш. (Тук, обаче изключвам болести, а говоря за разстройства на поведението. При болестите няма избор, въпреки че и там силата на мисълта и волята, могат да те излекуват).
ОКР е гадна диагноза. Някои хора го влачат цял живот. Във форумите съм чела за случаи от по 20 години. Антидепресанти, зависимост. Аз го влачих 6 месеца, преди да отида при точния специалист (психиатър). С методите, които ми даде той и най-вече, с избора сутрин, като стана да бъда днес щастлива и "нормална", а не в ОКР епизод, се справих за 2 седмици. Сега осъзнавам, че това, което беше водещо е осъзнаването, че аз контролирам мислите, от там и чувствата (аз избирам дали ще се почувствам зле, като ми мине дадена мисъл през главата или просто ще я игнорирам или ще си кажа - "Не ме интересува, аз си се наслаждавам на кафето сега") и аз правя избора дали да бъда недоволен и депресиран човек с ОКР, който не намира смисъл в живота или щастлива млада жена, наслаждаваща се на цветовете му и на всичко такова, каквото е. Избрах второто и се измъкнах от първото. Така, че - има нещо в това с изборите. Уейн Дайър има интерпретация и общо взето той е развил тази философия, като при него ми харесва това, че използва научни изследвания, като доказателство на твърденията си.

Иначе, ходя при д-р Първанов. Остават ми още 3 посещения. Той прави 5-6 макс и след това те "зарязва", защото ти дава всички инструменти, твой е изборът дали ще ги използваш. Той казва, че ако терапията продължи повече от 6 пъти  значи пациентът приема терапевтът за спасител, а ролята на терапевтът не е да дондурка и успокоява неврозни хора, а да ги лекува. Разбира се, после правиш поддържащи статус срещи през 2-3 седмици. Обаче, при него се работи и извън сесията - постоянна комуникация по имейл/телефон, в активния период и много "домашни".
Не съм пила нищо, освен ашваганда.

П.П. за горните мнения на момичетата. Да, промених си вижданията, но не защото съм в период, а излизайки от него. Именно тези виждания ме вкараха в дупката, в която бях, защото в един момент от толкова информация, преживявания и т.н., човек започва да губи границата и залита. И живее някъде си горе, в минали животи, в бъдеще, но не и тук и сега. Мненията, които пиша напоследък, са с цел да предпазя, доколкото е възможно, друг да задълбае в неща, които реално са прах и недоказуеми, както аз задълбах. В много от пишещите в темата виждам себе си, както бях в началото, преди да повярвам още по-силно. В крайна сметка, обаче, всеки носи изборите си и всичко се случва с цел. Щом сме в тази тема, има някаква цел за всеки индивидуално.
Идеята ми, обаче е да не забравяме, че сме тук и сега. Теории всякакви. Навремето хората са вярвали в дракони и обсебване, когато науката още не е имала обяснение за дадени болести. Сега вярваме в регресии и астрални пътувания. А кой знае какво е това, което се случва, може и  нищо да не е. Не задълбавайте

E, ако темата ще продължи в посока да просветиш "заблудените" да спрат да вярват в езотерични неща....по-добре да бъде заключена, защото се губи първоначалният й замисъл. Нито е приятно някой да влезе по темата от интерес и да споделя, а да получи постове, които да му обясняват как всичко е измишльотина и води до лудост.

Остави хората сами да намерят работещото за тях. Не приемай като лична мисия да ги спасяваш от "заблудата". Това, че ти си прегряла от размисли и страсти по миналите животи - не значи, че при всички ще се случи същото. Аз пък минах и преминах по пътя с прегряването и твърде многото мислене и анализиране по всякакви теми, свързани с регресията и медитациите. Дали ние вървим по твоя път?! Или просто стигаме до място, където пътищата се разклоняват?!

Никой в нищо не просветлявам, аз не съм месия. Споделям опит и разсъждавам с логика, а не с абра-кадабра. Още повече, освен по себе си, съдя и по хора, които реално ми "отвориха" очите за духовното и приемах за свои ментори. В момента тотално са изгубили връзка с реалността. Там нещата отиват вече и в друга посока. Просто с очите си съм видяла и с организма си съм усетила всичко това до къде може да доведе. Който намери смисъл в думите ми, намери. Който не, не е неговото нещо.
Изводите за пишещите в темата, правя на база мнения за посещения на терапевти с години и споделяне на проблеми и терзания. Никой не се е обърнал към терапевт, защото се чувства прекрасно и никой не продължава да ходи, ако е стабилен и в баланс. Темите за езотеричното не влияят добре на по-лабилни хора, защото ние търсим спасение и терапия в тях. А те не я дават. Това е.
За мен тази тема отдавна се изчерпа и стана говорилня преди всичко.

Тя темата си е говорилня от самото начало. Астрал... какво друго да е освен говорилня

КРР едно само се опитай да допуснеш и разбереш: наистина няма нужда от частта със съветите. Много хора са били там, където описваш, още преди 20г. Вариантите какво, що, как - са различни за всеки човек. Достатъчно е да описваш своите си преживявания - остави изводите на останалите.

Това и правя - описвам моите преживявания и изводите от тях. Не съм сложила ножа на врата на никой. Ако някой го е почувствал така, проблемът е личен
Аз лично бих се запитала защо толкова ме вбесява нещо такова. Самият факт, че съм създала темата, докато съм била в ОКР пик, трябва да отговаря на много въпроси

Според мен обратна връзка от няколко човека не е адекватно да се тълкува като личен проблем на четящите.
Иначе, разбира се, твоите преживявания е интересно да се четат, саааамо частта със съветите е ненужна, това е

Всеки от нас има различни възприятия - това, което ще накара някой сериозно да затъне, ще е просто моментно увлечение за друг. Въпросът е от какво бягаш и в кое търсиш спасение. Много неща биха могли да се превърнат в адикция, не само астралния свят. Иначе и аз подкрепям мнението на КРР, че каквото ни е нужно, ще ни се даде, без да ровим излишно.