ЮЛИ 2023 щастие ще ни дари, бебчета сладки чакаме да се родят!

Честито, да Ви е живо и здраво бебчето! Направо Ви завиждам, благородно разбира се, нашата беба се спуква да реве, ако не суче, то плаче, здраво я мъчат коликите, давам чай от копър, има ефект, но не колкото ми се иска.
И при нас е доста топло, държа я само по памперс. Четох някъде че проверката е по нослето, ако е студено, значи и на бебето му е студено, ако е топло значи всичко е ок, независимо от това колко студени са крайниците. Аз имам климатик, но честно казано ме е страх да го пусна, да не вземе да настине....

Минах и аз АГ. Главично си е, 2.5см разкритие... от края на юни до сега някъде 0.5 см, а аз се паникьосвам от нищото, че едва ли не ето иде 😀 Та явно ще си седи още в корема ми, не бърза да излиза. АГ каза ходене и разходки, ама то съм парцал уморена, жега и тнт. Явно ще почвам с разходки рано сутрин.

И сега чакам да се върне тази от административния кабинет да ми издаде обменната карта, че са пропуснали да ми я дадат. 😬 И ме ритат и боли боли боли корем.

Важното е че е главично ем аз пък никакво разкритие нямах миналата седмица. От 2 - 3 дни имам доста контракции, надявам се да почне на някакво разкритие. Днес се хванах да засичам, станаха 15 от сутринта, но много нерегулярни, има и на час и на 10мин...

Спокойно, наистина трябва да се постараеш за да направиш нещо на бебето. Бебетата са жилави, от едно друсване ако имаше проблем щеше да има хиляди предупреждения още от болницата.

Didi_Bidi, корема ми от сутринта и твърд като камък и все едно ще направи БУМ едновременно.  Хем стяга, хем ще експлоадира. Много шантаво усещане.

Възможно ли е от едната страна само да се усети контракцията? Още чакам за обменната карта да ми я напишат и докато седях така ме заболя, чак все едно вътрешностите ми ще отидат на кино. Плюс и твърд корем, то само от едната страна усетих по-сериозно. Може би защото бебето е свито на дясната страна...

Е да, при мен при контракция се очертава в дясно гръбче ли дупе ли е какво е.

Направо се бях стресирала как ще се прибера, пък то контракция ли беше какво беше мина и замина. После като пингвин ходих, но се прибрах. Сигурно бъркането за разкритие нещо беше размърдало, но това си беше. Повторение нямаше. Да си седи вътре 😅 Така или иначе повече от до края на месеца няма да го оставят, тъй че ...

Имаме си момченце. Секциото беше по-тежко, отколкото очаквах, но явно е до организъм и няма общо с това колко си активен и така нататък. Възстановяването ми отнема време, гледам да не се престаравам, но днес малко направих беля и лежа от няколко часа.
Хубавото е, че още сме в болницата… не по хубава причина, но поне мога да разчитам на лекарско наблюдение. Малчо е на антибиотик, нищо сериозно, слава на Бога, чакаме да ни изпишат други ден.
Мисля че е ясно колко сме щастливи и колко съм влюбена в него, няма да изпадам в такива лиготии 😃
Прекрасно чувство, много изстрадано също.

Честито! И при мен беше доста болезнено секциото, като и възстановяването. Родих на 27.06 и все още не мога да кажа ,че съм добре, но си струва. Бързо възстановяване и прекрасни мигове с бебчо 💙

И аз все се изумявам от истории как секциото изобщо не боляло и на третия ден едва ли не цигански колелета правят, но и моят опит беше кофти.
Вчера яко ме запукаха контракции, три часа бяха на 8-9мин, апа ми каза три пъти да се подготвям, че май ще се ходи към болница, после ядох диня и всичко утихна. Днес пак имам някакви, но засега не ги усещам регулярни и не съм започнала да ги засичам. Снощи спах добре, само няколко усетих в просъница.

Аз така се бях подготвила за нормално раждане, че като ме закараха за спешно секцио, виках ама чакайте...аз ще раждам ли? Защо ме карате в родилна зала? Като цяло самата операция не беше приятна, усещах как ми бъркат в корема, но самото възстановяване след това си е истински гадната работа. Не можеш да станеш два дена, не можеш да пиеш вода, страшно ми се пиеше вода на мен. Системи кой знае с какво, антибиотици, инжекции и т.н. Раздвижването го правих половин ден, защото ми ставаше лошо само като стоях седнала, а камо ли да стана. Не можеш да се изкъпеш, не можеш да отидеш до тоалетната без да те боли, не можеш да ядеш почти всичко и още неща ще се сетя, ако някой проявява интерес. Честно казано не знам кой сам би си избрал това, за мен е безумно. Жената с която бях в стая, роди нормално и след два часа беше на крака и си гледаше бебенцето. Сами може да направите разликата!

Секциото си е операция, няма какво да се лъжем. Режат се 10 слоя, има видео анимации в нета какво и що се реже, че и как. Недай си Боже и бебето може да порежат. Чела съм за такива случаи.  Аз им се чудя на моите приятелки всичките дето се наредиха секцио - секцио по избор. Било по-лесно възстановяването и тнт. Друг път. Майка ми каквото ми е разказвала направо косите ми се изправят. Мене ме беше страх и от нормалното защото толерантност към болка нямам. Иначе с нормалното раждане 2ч след като родих бях готова да подскачам и да си ходя от болницата.  Все едно нищо не беше се случило, а имах шевове долу. Тях поне ги усещах с дни + всеки път до тоалетната като ходех.

Сега всеки път при АГ ме уверява 'А,ти вече си раждала. Проблеми няма да имаш.' И все за ръста ме пита колко съм и тнт. Много се притеснявам сега да не се стигне до секцио... Освен паническия страх от това да вляза в операционна (родилна зала, ама като е секцио си е операционна за мен) се притеснявам после как ще се възстановявам.  ММ 15 дни ще е вкъщи, а после? Аз с 2 деца, едното дето 16кг гони и все на ръце иска...  Няма кой да ми помогне. Майка ми ще дойде и ще иска, обаче като знам, че ще ме изнерви до последно - пас. Свекървата хич. Ама ХИЧ ... Та ако се стигне до секцио ме чака такава веселба 🫣 За сега за нормално се готвя, но психически съм подготвена,че всичко на кино може да иде в последния момент.

Иначе след петъка при АГ и онова каквото и да беше (контракция или нещо друго) пълно затишие. Вече не го мисля,че ще излезе всеки момент. Направо съм убедена, че ще е около термин чудото та си живея спокойно. Даже планове за идната седмица си направих с дни напред, не ден за ден като преди това. Иначе такова затишие, дори подготвителни контракции нямам вече. 😀🫣

Единствено вчера малката към 15ч като никога взе че заспа в ръцете ми както седяхме на масата. Такава умора ме налегна, че като реших за легна да поспя малко ми беше същото усещането като като раждах първия и ме бяха надрусали с обезболяващи.  Хем спя, хем съм будна и усещах всичко (вчера главно ритници).

Уж няма, утре сме на консултация при педиатъра и ще видим... Много ме притеснява, а като допълнение не иска на гърда, аз цедя едва по 40-50 мл общо и яде само от шише, само като я будя аз ... кошмар!

Ще кажат утре. Ако качва добре, всичко е наред. А за нежеланието да засуче може да направиш един консулт с консултант по кърмене. Къси юздички, ала бала, много причини може да има. Това с цеденето е голяма мъка и трудно се издържа дълго.

От опита, който имам с цеденето (година и 4 месеца с баткото) не препоръчвам да се тръгва трайно по този път. Свържете се с консултант по кърмене, може много да ви помогне. След като голямото ми дете категорично отказа да засуче (имам плоски и големи зърна), сега с това насрочих консултация още от болницата. Е, оказа се, че съвсем малко напасване ни трябва и нещата потръгнаха, малката суче все по-добре и все по-добре. Още имам болки понякога като засуче, но с практиката и там има подобрение. Тъй като моето бебе е с жълтеница също сучеше много вяло дори и с биберон. Консултантът ми показа поза, в която кърмата директно се “излива” в устичката на бебето с минимално усилие и така успях да я кърмя няколко дни докато стане по-активна. Най-добре похарчените ми сто лева до тук.