Благодаря на всички ви за подкрепата
,толкова ми помагате с положителната си енергия и куража,който ми дадохте,без вас нямаше да се справя
!Сега по подробно за самата операция-отидохме към 11 часа,посрещанаха ни много хубаво в клиниката,което за детето беше много важно,настаниха ни в стаята с още едно детенце,на което му предстоеше същата манипулация и имаше една жена на моята възраст,на която трябваше да извадят чуждо тяло от синуса.Малко се поизнервих от цялото чакане до 12.15 часа,но слава богу Нели беше много свежа и в добро настроение,по едно време се появи лекаря ни(оператор) и ни увери,че всичко ще мине гладко и каза,че ще ни извикат след малко,като си помислих,че това след малко, ще е минимум след 30-40 мин,но уви,след няма и 5 мин.дойде една сестра гушна Нели и тя с усмивка тръгна към операционната,аз не знаех къде се намирам в този момент,всичко ми трепереше
и без много шум,дори гласа не й чух,я упоиха(операционната беше прилепена до нашата стая и всичко се чуваше),започна се най-трудната част,през това време няма да описвам какво преживях
....След 20 мин.,а може и по-малко(на мен ми се сториха цяла вечност)дойде лекаря ни и каза,че всичко е минало отлично,сливиците са отстранени,просто беше смаян от вида им,каза,че и трите били страшно гноясали,особенно третата и е трябвало дори по-рано да се махнат.След няма и 5 мин.анестезиолога докара детенцето ми,просто не мога да ви опиша гледката,все едно ми подадоха едно кучнце свито на топка,така гъгнеше и скимтеше,че не можах да сдържа сълзите си,плаках с глас като малко дете......Нели започна да се тръшка,да се мята,да ме рита,голямо буйстване беше,бях подготвена за това,ама чак толкова-не бях.Близо половин час се държа като обезумяла и постоянно имаше позиви за повръщане,но така и не повърна,течеше малко кръв от носа и два пъти изхрачи кръв,после се успокои и заспа(от време на време бълнуваше) и така до 18.00 часа,след което ни пригледаха и казаха,че всичко е ок и ни изписаха,с препоръката да пием страшно много течности като се приберем,сега в момента е супер отпусната и едва е изпила 2-3 глътки сок.Голяма борба ще падне сега с тези течности,ама няма как....Ами това е ,съжалявам за дългия постинг и още веднъж искам да ви благодаря за сърдечното ви отношение към нас и ...... просто нямам думи да ви опиша колко много значи подкрепате ви
!
И най-хубавото е, че сте си вкъщи! Ние прекърахме 3-4 дни след това в болница и беше кошмарно! Излизането от упойката е най-ужасния момент от цялата операция. Мъжът ми не издържа на гледката и излезе силно разстроен, а ние жените в такива ситуации като че ли сме по-силни и не искам да ти казвам какви усилия ми бяха нужни да запазя самообладание и да изглеждам спокойна, защото децата в такива ситуации винаги гледат нашата реакция и един пристъп на паника, сълзи и т.н. ще им се отрази много зле и ще ги уплаши още повече. А те имат нужда от нас спокойни и уверени. От тук нататък всеки следващ ден ще е по-добър от предишния. Синът ми също не искаше нищо да пие и съм се радвала на всяка глътка течност, която с хиляди молби изпиваше. Опитайте с плодовите кисели млека, които са по-редички и некисели сокчета.
!
Взела съм едно готово пюренце на ХИП със заешко и само се изкушавам ама за сега удържам фронта да не давам.



Гледаха само снимки ето и на вас 
излезе преди 10дни
Второто и то е напът,чакаме го тези дни.
Лапаме си и краката 
А иначе - честито ви зъбче. Това е първото ни септемврийсско зъбче, май 




Хайде почна се !