В момента чета ... 85

  • 54 293
  • 747
# 315
Прочетох Където пеят раците. Много ми хареса стилът на авторката. Описанията са точно това, което аз харесвам - цветни, но не отегчаващи. Лесно се пренасяш във времето и атмосферата на мястото. Чете се бързо, но дава много теми за размисъл. Темата за изоставянето в детството и травмите, които нанася на човешката психика ме докосна. Като майка ми беше трудно да приема как изоставяш невръстното си дете в ръцете на насилник, а в последствие и на произвола на съдбата. Образът на Кая е така изграден, че я харесвах от началото до края - едновременно нежна и ранима, но и силна, непроницаема и борбена; белязана завинаги от отхвърлилото я общество. Финалът беше предвидим за мен, но и съвсем на място.

Дадох ѝ 5 от 5 и за мен това ще една от Книгите на тази година.

Сега започвам Вода за цветята. Онзи ден я видях случайно на рафта в библиотеката и след мненията за нея тук реших да я заема.
Виж целия пост
# 316
Горе-долу я преполових аз "Вода за цветята", за малко да се разплача на плажа. Sad
Тъкмо прочетох, че тази година няма да има "Алея на книгата" във Варна. Не че лично ме касае, но е много неприятно, че заради неразбирателства хората (читателите) страдат.
Виж целия пост
# 317
Прочетох Където пеят раците. Много ми хареса стилът на авторката. Описанията са точно това, което аз харесвам - цветни, но не отегчаващи. Лесно се пренасяш във времето и атмосферата на мястото. Чете се бързо, но дава много теми за размисъл. Темата за изоставянето в детството и травмите, които нанася на човешката психика ме докосна. Като майка ми беше трудно да приема как изоставяш невръстното си дете в ръцете на насилник, а в последствие и на произвола на съдбата. Образът на Кая е така изграден, че я харесвах от началото до края - едновременно нежна и ранима, но и силна, непроницаема и борбена; белязана завинаги от отхвърлилото я общество. Финалът беше предвидим за мен, но и съвсем на място.

Дадох ѝ 5 от 5 и за мен това ще една от Книгите на тази година.

Сега започвам Вода за цветята. Онзи ден я видях случайно на рафта в библиотеката и след мненията за нея тук реших да я заема.

Вода за цветята съм я чела много ми хареса . Препоръчвам ви да гледате филма на ,,Където пеят раците '' .
Виж целия пост
# 318
Лолита, аз също бях възмутена от грешките в "Малки тайни", която е една съвсем нелоша книга, но осакатена от липсата на корекция. 
Дори бях писала на "Сиела" и Милена Ташева беше отговорила, че е станал технически проблем и заради него са останали грешките... Дали е така , не се знае Simple Smile
Виж целия пост
# 319
Защо не е правилно "нейн" Relaxed ?
Редактирам се. Пише се без Й. Нещо ново научих.
А защо е с И Flushed .
Виж целия пост
# 320
Здравейте!

малко извън темата, някой знае ли кои са тези две книги?
Скрит текст:




по темата, в момента чета Добро момиче, лоша кръв на Холи Джаксън.
Първата книга Наръчник за убийства за добри момичета много ми допадна, изчетох я за 2-3 дни.
Виж целия пост
# 321
След двата красиви сборника с разкази “Двайсет гроша” Боян Боев и “Шепот от Сакар” Галина Танева,много ентусиазирано подхванах на същата авторка “Нямата рече:кръвта вода не става” и след 20 стр. я оставих.Ами,малко като мас продукция ми се виждат тези книги за “Нямата рече…”,вижда се,че умее да пише жената,идва й слово,и така красиво описва една друга епоха с нейните природи и хора,и легенди,и вярвания,но когато е вкарала този мит и бит в днешно време и е сътворила един загубен,отчаян герой от наше време,дето ми тръгнал и той по чукците вдъхновение да търси,е тогава ме изгуби Галина Танева,защото се изгуби магията на нейното творчество.Освен един излишен пълнеж и преповтаряне на вече прочетено,въртене на едни и същи поверия и образи,друго не виждам.Препокрива ми се с други такива съвременни авторки,дето въведоха тази мода да се пише в сегашно време с препратки към мъдростта,бита и поверията на средновековието…
И рекох си малко почивка от бг автори,че таман бях започнала да ги харесвам,да не стане пак да ги зарежа.И подхванах “Дом за нежелани момичета”.Ще споделя отзиви,но началото ми харесва,научих вече враждата между англичани и французи в Канада през 50-те г. на 20 век и защо обиждали французите с прякора “Пепси”,ама сериозно са си съперничали,и са се ненавиждали.
Виж целия пост
# 322
Лолита, аз също бях възмутена от грешките в "Малки тайни", която е една съвсем нелоша книга, но осакатена от липсата на корекция. 
Дори бях писала на "Сиела" и Милена Ташева беше отговорила, че е станал технически проблем и заради него са останали грешките... Дали е така , не се знае Simple Smile
Не си спомням да си коментирала...пропуснала съм явно това.
Иначе като цяло е нелоша книга, да. Остават ми още 100 стр. Чета си я на плажа, идеална е. Подозирам някаква развръзка, ама да видим дали ще е така. Simple Smile
Виж целия пост
# 323
Неин е без й, но всички производни форми са с й, затова се бърка често.
Виж целия пост
# 324
Да. Опитах се да намеря някаква логика, защото ударението не е върху И и ми се струва логично да е й. Аз явно цял живот си го пиша грешно ☺️
Виж целия пост
# 325
Бърка се също, защото воин и войн са дублети, затова си мислят, че същото важи и за неин и нейн.
Както и заради ней и неи – има ги в речника от 1983-та, липсват в този от 2012-та.
Виж целия пост
# 326
Прочетох Където пеят раците. Много ми хареса стилът на авторката. Описанията са точно това, което аз харесвам - цветни, но не отегчаващи. Лесно се пренасяш във времето и атмосферата на мястото. Чете се бързо, но дава много теми за размисъл. Темата за изоставянето в детството и травмите, които нанася на човешката психика ме докосна. Като майка ми беше трудно да приема как изоставяш невръстното си дете в ръцете на насилник, а в последствие и на произвола на съдбата. Образът на Кая е така изграден, че я харесвах от началото до края - едновременно нежна и ранима, но и силна, непроницаема и борбена; белязана завинаги от отхвърлилото я общество. Финалът беше предвидим за мен, но и съвсем на място.

Дадох ѝ 5 от 5 и за мен това ще една от Книгите на тази година.

Сега започвам Вода за цветята. Онзи ден я видях случайно на рафта в библиотеката и след мненията за нея тук реших да я заема.
Рошличка, и двете книги са много силни. "Вода за цветята" според мен е една от най- хубавите книги, които прочетох миналата година.
Виж целия пост
# 327
Морски поздрави и от мен! 🏖
Въпреки, че не съм на круизен кораб,  книгата така ме е грабнала че направо усещам лъкатушенето на вълните. Много добре ми върви, главите са кратки и във всяка тече голяма динамика! Дано края не е разочароващ.
Виж целия пост
# 328
Йосиф Перец не е моят човек. Прочетох 10-на разказа, но не ме грабна. Езикът е леко вулгарен на мой вкус (копеленце, жулят водка) и в крайна сметка не се случва нищо интересно. Минавам на Доер Светлината, която не виждаме
Виж целия пост
# 329
Тази книга на Доер много ми хареса,докато “Облакът Кукуландия” не ми допадна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия