В момента чета ... 85

  • 54 290
  • 747
# 420
А отзиви? Simple Smile
Виж целия пост
# 421
Аз напредвам бавно със Жоел Дикер. Някъде на 160 стр. съм вече и ми харесва засега. Не изневерява на стила си. Много харесвам развивитието на действието в различни времеви периоди. Нямам много време за четене иначе вероятно вече да съм я прочела. Увлекателна е.
Виж целия пост
# 422
По Бтв дават "Добрият лъжец" по романа на
Никълъс Сърл.
Виж целия пост
# 423
Аз не съм напреднала много ( към 50 стр), но утре живот и здраве ме чака път и предполагам, че ще наваксам. За сега ме дразни, че непрекъснато се говори за Хари Куебърт.
Виж целия пост
# 424
И аз съм в началото. Около 70 стр. Нямам и аз много време за четене. На мен ми действа малко изнервящо пък постоянната смяна на години, дати. Все трябва да ги следя. Ама типично за него.
Виж целия пост
# 425
Започнах


За момента ми харесва. Книгата е актуална, написана е миналата година, има интересни факти.
Виж целия пост
# 426
Прочетох "Времеубежище", странна на моменти, но с много истина. Трета и четвърта част ми бяха малко тегави и натоварващи. Не съжалявам, че я прочетох, навя ми спомени.
Започнах "Монахът, който обичаше котки" на Корадо Дебиази, но съм в самото начало.
Интересно се получи с двете книги, един от последните цитати при "Времеубежище" и първите думи при "Монахът..." бяха с абсолютно противоположно твърдение.
Скрит текст:
"...Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно..." 

 „Всяко нещо се случва винаги в правилното време и място. Всяко нещо се случва, когато си готов да го приемеш.“
Виж целия пост
# 427
Съгласна съм с монаха - нещата се случват когато трябва, а не когато ни се иска Simple Smile

Сега започнах да препрочитам Академик Невиждан на Тери Пратчет - новото издание.
Малко ми е странно, господин Нът е преведен като Хаху, а в предишния превод е Лут (ако не греша).
Виж целия пост
# 428
Прочетох "Времеубежище", странна на моменти, но с много истина. Трета и четвърта част ми бяха малко тегави и натоварващи. Не съжалявам, че я прочетох, навя ми спомени.
Започнах "Монахът, който обичаше котки" на Корадо Дебиази, но съм в самото начало.
Интересно се получи с двете книги, един от последните цитати при "Времеубежище" и първите думи при "Монахът..." бяха с абсолютно противоположно твърдение.
Скрит текст:
"...Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно..." 

 „Всяко нещо се случва винаги в правилното време и място. Всяко нещо се случва, когато си готов да го приемеш.“
Точно затова рядко ми харесват българските автори. Винаги има депресивен елемент, тъга, мъка, болка, недоволство. С една дума "песимизъм"
Виж целия пост
# 429
А то пък в чуждата литература все едно няма депресивен елемент.Даже са царе в това отношение,лично мое мнение😀.
И много пъти се е писало тук.
Чета "Хавра" и засега също много ми харесва като "Жажда" и "18% сиво".
Виж целия пост
# 430
Има все още бг автори, които пишат забавно, увлекателно и интересно.
Въпросният роман "Времеубежище" според мен не заслужава нито наградата, нито прехласването
по него, нищо. Отново според мен повечето хора нито го разбират /то не че има какво да му се разбира/,
нито им харесва, но понеже е модерно и се прехласват по него.
Коментарът ми не е насочен към потребителите на бг мама и няма нищо общо с мненията тук,
пояснявам, за да няма обидени.
Виж целия пост
# 431
Чета на Оруел "На дъното на Париж и Лондон". Книгата е донякъде автобиографична, разказва за начинаещ английски писател, принуден да търси работа и подслон на всевъзможни и много мизерни места. Много ми допада до момента, майсторски описва цялото общество, което живее на ръба на оцеляването, всичко звучи много реалистично.
Виж целия пост
# 432
Прочетох"Убийството е всичко" на Хоровиц. Удоволствие. Интересно измислена, интересно написана, с колоритен главен герой. Всичко по правилата.  И дори ми се обадиха от библиотеката, когато беше свободна за заемане, изчаквайки ме да отида, когато имам възможност. Отвсякъде "Прекрасно"!
 Чета сега "Времеубежище". Хубав език. Поровил се е авторът.  Защо ли,  все ми отскачаше мисълта към Оруел. Може би и неоснователно, нелогично. Но аз съм убедена, че писателят пише, защото не може да не пише. Той пише, най-напред заради себе си, за да изсипе всичко онова, което му бръмчи дни и месеци в главата и може би, някъде там в далечината- за да каже нещо на някой читател. А тази книга, имах усещането, че е написана с цел: да се хареса на определени хора. Не на определено жури, а да попадне в определена ниша /която според мен е отдавна запълнена/. Решил е, плюл си е на ръцете и перото и не е могъл да се спре с плюнките. Но, това е решил, това е написал. Гадая как ще завърши.
Виж целия пост
# 433
Отдавна не съм се включвала. Има- няма няколко години😉, но исках да напиша една добра дума за последната книга, която прочетох на Катерина Хапсали "Гръцко кафе". Харесва ми образността, с която пише. Не е натрапчива, но я има. Историята е семейна, драматична, доколкото разбрах и в известна степен книгата е и автобиографична. Има сила в тази жена. Четох негативни коментари за това как е представила съпруга си, вероятно му е набрала, но това в никакъв случай не прави книгата по-малко ценна като художествено произведение. Само края е малко измислен, и си личи, поне на мен ми стана ясно, но историята определено ме завладя.
Виж целия пост
# 434
Времето и възможността за четене сега ми е дефицит, но пък да похваля Богатство на Ернан Диас. Изключително ми е интересна, а и е написана страхотно. Истинска находка за мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия