В момента чета ... 85

Не съм чувала за нея. Ще я потърся.

Миж, библиотеката е в Кюстендил. Едно от най-любимите ми места в града.
Аз чета "Библиотекарката на изгорените книги". Корицата ме привлече веднага!
Париж, книги... красота! Гледайки я усетих едно притегляне, едно очарование.
В град където се срещат миналото и настоящето, много различни хора, тези книги в ръката на жената от корицата са пример за прекрасно допълнение към тази магия, защото думите написани там ти отварят вратите на още много други светове и усещания, подобно на разходката в този град.
Самата история е интересна. Аз съм едва на сто и някоя страница, но независимо от това, че преди нея прочетох книга с подобна тематика, сега когато чета тази това не ми пречи, а ме увлича.
История за три силни жени и техният сблъсък с дейноствителността на войната. Три дами които едва сега започвам да опознавам, но откривам фрагменти от личностите им, които ми допадат.
Започвам с Вивиан и с борбата и да изпраща книги за войниците. Докосна нещо у мен, най- вече с онези писма написани от войниците, които тя получава и чете.
Аз знам какво е да си в ситуация, която те наранява безкрайно. Какво е да нямаш власт над това, което се случва, въпреки усилията си и за да издържиш без да се пречупиш да потърсиш утеха в книгите. Мен са ме спасявали по същия начин.
Следващата Алтея.. самотна, объркана, различна харесах първоначално, защото книгите също я спасяват.
Отдавайки се на историите, да ги пише, да ги живее- вдадена в тях, виждайки в хората герои, които да опише, за да ги разбере, а и себе си... такъв човек с богат вътрешен живот е интересен образ, който ми допадна и нямам търпение да видя какво ще стане с нея.
Интересно ми е развитието и в общуването и с нацистите.
Признавам си, че бях смутена, когато тя виждаше тях и други германци като просто хора запленени от красноречието и обаянието на един човек, който съм свикнала да приемам като чудовище. Но определено ми беше любопитно  като идея да е поднесена тази част от историята от тази гледна точка, защото другата страна обикновено е доста по-използвана като фон на някоя история.
Ще видим какво ще стане нататък. Дали ще е просто за малко това или ще има още срещи с
Хитлер и компания. Вече стигнах до развитие по това направление, но ще ми е интересно паралелно да вървят срещите на Алтея с двете страни.
И Хана... Наранена, но все пак запазила и добротата в себе си, борейки се със своите демони също е интересн образ, но засега ми е най-мъглива като впечатление.
Хареса ми срещата и с евреите с магазина за музикални инструменти.
Има вмъкване на темата за сексуалната ориентация. И честно казано, това не ми е проблем, просто се надявам авторката да го е направила, за да обрисува неприемането на режима на това, което е различно от изповядваното от тях, а не защото е модерно.
Мен лично както в книга, така и в живота ме впечатлява характер, а не други работи.
Аз се надявам лично да изгради добра история и герои нататък.
Предната с подобна тематика " Жената със синята звезда", наистина ми хареса. Образите. Различното място на действие. Останах с много позитивно впечатление от посланието. Малките неща са важни, жестове, обичта, приятелството. Това е наистина богатство и щастие.

Прочетох "Сайбиевата невеста“ на Боян Боев. Не ми хареса - нито историята, нито героите. Доволна съм, че я видях в Библиотеката, а не я закупих след положителните мнения, които прочетох.

"Библиотекарката на изгорените книги" чакам да се прибера, че да си я взема. Много се чудих, но след ревюто ти, eovin***, вероятно ще я купя.

Мили хора,изчезнаха ми всичките книги на айпада в приложението ebooks-имах от много време смъкнати книги от читанка и т.н...извинявам се за спама,но ако някой има опит,би ли ми писал съобщение,благодаря!
Не,че нямам една купчина,но тези си ги бях подбирала и ми стана много тъпо,че се изпариха-без да съм инсталирала нови ъпдейти,нищо.

И аз чета от айпад от време на време, но през Гугъл драйв. Пак си ги качвам от различни места и има опция файлът да бъде достъпен офлайн (не знам как работи това, но работи - тези дни ги отварях без мобилен интернет).

Да,и моите бяха достъпни оф-лайн,защото почти само така ползвам айпада,и за смъкнати епизоди от Нетфликс:)),един вид ми беше резервен вариант,но сега ще взема да се поровя из ай-ти форумите:)).

Завърших "Непознаваемо царство" на Яа Джаси. Хареса ми, по-скоро частта със съдбата на семейство емигранти от Гана, които се сблъскват с наркоманията, расизма, отхвърлянето. Не ми беше интересна частта с религиозните размисли и страсти.
След нея започнах "Забравените в неделя". Много е хубава засега, макар и леко тъжна и депресивна. Носи подобно усещане като "Вода за цветята".

Прочетох "Сантименталният мъж" от Хавиер Мариас и я определям като типичен пример за банална история с предизвестен трагичен край, която обаче, разказана от автор с такава висока класа, се превръща във всепоглъщащо литературно изживяване. Още с първите страници читателят се оказва вплетен в пространството между четиримата участници в любовната история, откъдето става свидетел на всички възможни гледни точки в тяхната пълнота, на всички нюанси и колебания на героите и начина, по който преживяват себе си, другите и това, което им се случва. Чрез голямото внимание към най-дребните детайли авторът изгражда характери и атмосфера, която буквално те засмуква и повлича навътре в драмата.
Изненада все пак имаше за мен - сантименталният мъж в крайна сметка се оказа не този, който си бях нарочила в началото, а другият, който съвсем не изглеждаше такъв.
Книгата е малка - 160 страници, но не можах да я прочета на един дъх заради стила на автора, който се отличава със сложни и дълги изречения, с много вметки и пояснения в скоби, така че изисква следене на всяка дума и поради това ме изморяваше. Като цяло настроението, в което ме остави, е минорно, точно така се чувствах и след "Непознати" от Патрик Модиано.
Преди нея прочетох "Вкусни разкази" от Катерина Хапсали - харесаха ми, като последният от общо петте в сборника, "Закуска в тролея", даже ме развълнува и докосна. Като цяло обаче останах с усещане, че книгата е написана от жена, по-скоро разочарована от мъжете, даже и малко гневна - все нещо не им достига, за да са истински мъже - все имат някаква слабост в характера, неудовлетвореност от живота, нервност, недоверчивост към жените, склонност да се самосъжаляват и пускат по течението и единственото им спасение от житейския вакуум би била една невероятна жена, която да им намести гледната точка, поначално грешна, просто защото са мъже и поради това заблудени.

Хапсали май така си се чувства, в "Гръцко кафе" усещах страшна ненавист към главния мъжки персонаж(всъщност описва истинският си мъж). Но пък, гледам, си е запазила гръцката фамилия.

Имам нужда от съвет: какво да взема на морето: Олив Китридж, Холандската къща, Изхвърлени в Америка, Бащата на другия?

Всичките са много хубави, която и да вземеш, няма да можеш да я оставиш. Може би "Изхвърлени в Америка".

И четирите

Само на мен ли "Холандската къща" не ми хареса особено? Просто не ми завладя интереса.  "Бащата на другия" ми изглежда малко тежко четиво за море, но зависи какви жанрове обичате. И трудните теми може да са поднесени интересно.

Аз тази година за морето взех нова серия от трилъри.  Не са преведени на български и затова не споделям. Миналата година четох съвсем различен жанр, обаче.

"Гръцко кафе" за мен беше странна книга. Не знаех до каква степен е биографична и откъде тръгва художествената измислица. Ако е мемоар, става,  но като роман не знам. Наистина е странно, че авторката е запазила гръцкото си име след такива емоции, но какво пък---така е по-куул за публикации

Мне, и аз не я харесах особено "Холандската къща". Позабравила съм сюжета, но си спомням, че не бях много впечатлена.