Пубертетът при момчетата - 14

  • 47 983
  • 773
# 345
И на мен много ми се искаше, като завърши, да отиде да учи в друг град, обаче как да стане, като сме от София.

Пращаш го да учи в чужбина, или да живее на квартира със приятели/състуденти.

И аз съм обещала на моя тийн изселване в края на 12 клас (още на 24 май), но като размислих,  ще му отпусна време до есента след това. И подарък шофьорски курс за 18 РД.

Иначе и аз съм сигурна, че ще се справи, но друго си е да си е съвсем самостелен, и да си организира ежедневието, както намери за добре. Един психолог казваше, че децата трябва да живеят толкова надалеч от родителите си, че да изпитват уважение и да са в добри взаимоотношения.

На пансион не бих си пратила децата. Най добре е да са в семейна среда до 18 год и през този труден период да усещат присъствието и подкрепата, дори и контрола и изискванията от родителите. Защото аз ще подходя индивидуално към нуждите на децата ми, а във всяка една институция - подходът е на конвейер - всички трябва да спазват определени правила.
Виж целия пост
# 346
Има университети извън София и извън България. И за мен студентският живот е много добър вариант птичето плавно и безболезнено да отлети от гнездото на мама и тате, особено сега, когато 80% от студентите работят или стажуват от 2ри-3ти курс вече.
Виж целия пост
# 347
Това, което ще учи го има само в София и ВТУ. Ама там нивото не знам какво е. За чужбина не ми е опция за момента. Нищо де, ще го потърпя още няколко години - поне до 3-ти курс да изкара и после да се оправя. Вкъщи все пак си има отделна стая, не е пренаселено, така че не си пречим. Поне доколкото зависи от мен. Знам ли го на него какво ще му щукне - може и по-рано да реши да се изнесе.
Виж целия пост
# 348
И на мен много ми се искаше, като завърши, да отиде да учи в друг град, обаче как да стане, като сме от София.

Е, защо? Може да отиде в Американския в Благоевград, може да учи в Пловдив? Защо да не може да стане?
Виж целия пост
# 349
Събират се с приятел или двама, трима и наемат квартира.
Аз бих помагала с наема на моя син, ако не може сам да се издържа. И ние сме в София, не мисля, че ще учи другаде в България.
Аз дойдох тук на 18 и това отделяне много ми помогна. Бих искала и децата ми преживеят подобни студентски и младежки години.

Иначе тийнът записа вече първо самостоятелно море (група от 6 момчета), сам го финансира, сам намери квартира и уреди всичко, пътуваха с влак, запознаха се с неуредиците в БДЖ Simple Smile Доволни и здрави се прибраха, това е важното.
Виж целия пост
# 350
Да, това също е опция, да живее на квартира в СФ, но за съжаление за общежитие няма да има шанс.
Виж целия пост
# 351
И на мен много ми се искаше, като завърши, да отиде да учи в друг град, обаче как да стане, като сме от София.

Е, защо? Може да отиде в Американския в Благоевград, може да учи в Пловдив? Защо да не може да стане?

Аз обясних защо.

Това, което ще учи го има само в София и ВТУ. Ама там нивото не знам какво е.
Виж целия пост
# 352
И на мен много ми се искаше, като завърши, да отиде да учи в друг град, обаче как да стане, като сме от София.

Е, защо? Може да отиде в Американския в Благоевград, може да учи в Пловдив? Защо да не може да стане?

Аз обясних защо.

Това, което ще учи го има само в София и ВТУ. Ама там нивото не знам какво е.

Извинявай, убягнало ми е. Наистина е много ценно децата да поживеят отделно от родителите си след 18.
Виж целия пост
# 353
Моят хубавец навърши 15г в събота и в неделя го закарахме в новата школа по футбол - на пансион на 200км от нас. Много ми е трудно, и на него макар че е самостоятелен и оправен от малък. Чуваме се по няколко пъти на ден, добре че има видео чат
Навремето как са заминавали от 14-15г да работят, без телефон, без видео чат, без нищо. Чакаш вест по някой или писмо. Не ми се мисли чак какво им е било на майките. Спомням си едно интервю с милионера Игнат Канев, разказва как майка му е казвала, че е изплакала една река сълзи по него.
Много ми е трудно, макар да знам че е за добро и че рано или късно идва този момент. Може би, ако имахме и други деца, грижата по тях щеше да ни ангажира и щеше да е различно.
Виж целия пост
# 354
Иначе тийнът записа вече първо самостоятелно море (група от 6 момчета), сам го финансира, сам намери квартира и уреди всичко, пътуваха с влак, запознаха се с неуредиците в БДЖ Simple Smile Доволни и здрави се прибраха, това е важното.

На колко години е?
Виж целия пост
# 355
на 17 и малко
Виж целия пост
# 356
Леко странно е да се избира университет с идеята колко удобно е отдалечен от дома. Други критерии би трябвало да са водещи сякаш - качеството на образованието, което конкретния университет дава, например. Другото са обстоятелства. Да, самостоятелното живеене дава много и възпитава чудесни качества, но не е нужно да се търси на всяка цена въпреки всичко.
Ако едно дете е възпитавано в самостоятелност и отговорност, то ще е самостоятелен и отговорен индивид независимо дали учи близо до семейството си или не. А понякога детайлите, подробностите и дребните обстоятелства правят картинката да изглежда много различна. Затова нека не обобщаваме на едро, не е добре.

Моите деца работят почасово от 13-14 годишни и имат постоянни и рутинни домашни задължения от 6-7 годишни. Когато споделя това, абсолютно винаги се намира някой, който да коментира с "цял живот ще работят / чистят, сега да си изживеят детството ". Вече не споря, подминавам. Аз знам какво и как правя и искам за моите си деца и не очаквам обстоятелствата или неволята да ги възпита в зрели и отговорни хора. Върша си работата сама и навреме.

Скрит текст:
Конкретика - първородният избра близкия университет. Сам, без натискане или съвети от наша страна. Топ университет е, изборът е повече от добър. По план трябваше до няколко месеца да се изнесе от вкъщи, но ще отложи това поне с година. Предстои му тежко и дълго възстановяване след травма и операция, има нужда от помощ и подкрепа , физическа и морална. Изключително отговорен и самостоятелен индивид е, стабилен и разумен след като мина пубертетния пик. Не се притеснявам, че закъснялото му изнасяне ще го разглези или провали.
Виж целия пост
# 357
Не мисля, че е драма, ако младежът/девойката не се изнесе веднага след 12 клас, освен ако не го налага ученето в чужд град. Да, самостоятелността е важна, ама може и да не е веднага. Обикновено се случва някак естествено, като си намерят гадже и искат да живея заедно.
Виж целия пост
# 358
И аз си мисля, че изнасянето на 18 не трябва да е на всяка цена. И каква е идеята да се изнесе в същия град, ама на квартира, която аз да плащам?! И у дома има достатъчно възможности за проявяване на самостоятелност и отговорност.

Когато завърших и си намерих работа, все още живеех у дома. Бяхме аз, баба ми и майка ми в апартамент от 120 квадрата в София. Просто започнах да плащам режийните, да пазарувам по-често и да се занимавам с разни битовизми.

На 26 години се изнесох, защото заминах да работя в чужбина. Честно казано, не съжалявам. Почти 20 години по-късно всекидневно пускам пералня, готвя, гладя и  чистя, ходя на работа, гледам дете и куче.

Не знам синът ми какво ще реши и изобщо как ще се стекат нещата. Още сме далече от този момент и предпочитам да не го мисля в конкретика. Засега усилията ми са насочени единствено към това да бъде осигурен във всяко отношение, ако не дай си боже ми се случи нещо и някой друг трябва да поеме грижите за него, докато си стъпи на краката.

Изнасянето ще го мисля по-нататък. Само да сме здрави и да стигнем до там.
Виж целия пост
# 359
Предполагам, че това "да се изнася на 18 г.", повечето родители просто си го приказват. Ако детето иска да си остане вкъщи, няма да настоявам да се мести. Още повече, че точно аз ще трябва да плащам квартирата. Ако се събере с някоя мома, тогава е различно. Даже ще им предложа помощ, за да се изнесат. Със снаха в една къща няма да мелим брашно, поне така смятам в момента.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия