Фентъзи и фантастика - 24

                               

         Господарката на Даромир, княжна Косара се взираше втренчено през скъпия прозорец, без да вижда нищо. Баща ѝ лорд Кайсар бе починал съвсем наскоро и управлението на околността се бе паднало на нея. По приницип властта в имението се унаследяваше по мъжка линия, но охтиката отнесе брат ѝ, Карнак година преди баща ѝ. Наглед нищо, а изведнъж – мъртъв. Сега тежката задача да управлява се бе паднала на нея. Разбира се, Съвета не искаше да я улесни. Съветниците на баща ѝ се бяха самоназначили за регенти.
„Нямаше да посмеят да направят това ако Карнак бе жив“ – помисли си ядно тя. „Колкото и да си придават приличие пола ми има много общо с това „регенство“.
     Това бе тъжната истина. Съвета привидно се съгласяваше с нея, но…реално ѝ пречеше да внесе каквото и да е подобрение в живота на областта. А проблеми не липсваха.  Едно дискретно прокашляне я разсея от мислите ѝ
Нейната горничина, * Алма бе влязла в стаята
-Господарке, Съвета се събра.
-Вече? Добре да не ги караме да чакат. – беше се надявала на повече време, но човек рядко получава това което желае.
Съветниците вече бяха насядали по местата и пиеха хубавото вино на баща ѝ. Това бе нарушение на протокола и неуважение към нея, но тя реши да го пренебрегне. Готвеше се за много по-голяма битка, за да влиза в малки сражения. Умишлено избра да седне срещу жреца Онегавон. Той бе  главният ѝ противник. Другите се ръководеха по него
-Е, уважаеми съветници! Какви мерки предприехте, за да спрете сушата? Онегавон бе така добър да се смути.
-Косара, както знаеш…
-Как ме нарече? – пресече го тя
Той се прокашля
-Княжна Косара, както добре знаете магията е сложно нещо. Изисква се дълга подготовка. Разбира се ние ще направим всичко което е по силите ни…
-Моля Ви, спестете ми глупостите, съветник. Добре помня когато последният път направихте всичко по силите си. Бе преди малко повече от година. Впоследствие баща ми трябваше да вдига налозите, за да изплати намесата ви. Сякаш и без това  сушата не създаде достатъчно проблеми
-Магията е скъпо удоволствие – каза Онегавон – трябва ли да ви напомням колко струва хартията? А заклинателите четат стотици свитъци преди да намерят правилното заклинание.
„Сега е моментът“ – каза си тя. „Сега или никога“
-Не знам, до мен напоследък достигат слухове за един стихиен маг на име Елезар. Обикалял по селата – Крушево, Ябланица, Черешов дол, Старият букак…и взимал доста евтино за услугите си
Онегавон буквално се задави с виното, което пиеше. Доста скъпо вино между впрочем.
- Ваша светлост не говори сериозно. Той е еретик, не признава Създателя, а само Духовете. Те разбира са полезни същества, но са само нисши помощници на Създателя. Би било конщунествено дори да споменавате името му.
„Я как бързо станах светлост като те настъпих по мазола“ – а на глас изрече
-Съветник, Онегавон, сигурни ли сте, че вашата…неприязън към еретика е само на религиозна основа? Аз не съм силна в теологията, признавам си, но  чувам, че неговата магия произтича от камъните и вятъра. Ето защо на него не му се налага да чете…как го казахте…стотици свитъци. И   взима доста по-евтино. Съветник, възможно ли е да се страхувате от малко конкуренция?
-Несъмнено Ваша светлост не мисли, че един…еретик, който използва Дивата магия  би могъл да бъде никаква конкуренция на истински заклинатели?  - в очите му проблесна огън, а думата "еретик"бе буквално просъскана.
-Защото е еретик? - попита невинно тя
Тук се намеси съветник  Чакарар – княжна, дори да оставим това, че е еретик стихийните магове създават много проблеми. При тях няма централизирана структура; не е ясно кой на кого се подчинява, а понякога някой „майстор“ може да е лечител в десет села, а друг само в едно; от друга страна понсякога някоя има десет ученика, втори трима, а трети нито един – и това не зависи само от личната им сила, нито дори от популярността им, а понякога просто от това колко им се преподава. Ето този ...Елезар. Той оказва помощ на десет села, което е повече от мнозина други като него - но има само една ученичка, а има стихийни магове с тридесет ученика, които оперират три села. кой може да обясни дали този Елезар е алчен, некадърен, или просто не му се преподава?
 Накратко казано – един стихиен маг би създали повече проблеми, отколкото биха решил.
Косара трябваше да признае пред себе си, че това е вярно. Но не можеше да се отърве от чувството, че заклинателите надуват цените и защото нямат конкуренция. Стихийните магове имаха доста сложна организация, но за разлика от заклинателите се радваха на висока популярност в селата. Вероятно причината бяха ниските цени. Също така факта, сериозният довод, че за разлика от заклинателите, стихийните магове не бяха затворена каста подпомагаше популярността им. Гилдията на заклинателите приемаше само аристократи – и то само първородни синове. Но сред стихийните магове имаше незаконородени синове, чужденци и…дори жени. Много жени. Стихийните магове не правеха селекция
Косара се прокашля
-Да оставам това настрана. Беше глупаво предположение. Ни ние трябва да намерим решение на сушата. Посевите изнемогват. Мога разбира се да закупя още жито, но за тази цел ще трябва да вдигна още данъците. Не можете ли да направите съвсем нищо? поне някоя малка магия за дъжд?
Маговете си отдъхнаха стъпили на познат терен.
-Ваша светлост... ние бихме били горди да помогнем - и пак опираме до парите. Магията...
- ...Е скъпо удоволствие. Знам, знам. Тонове свитъци, знам. Хартията струва пари. И това знам. Скъпи съветници, започвам да се замислям, дали няма да е от по-голяма полза ако се позаинтересувам защо Гилдията на магьосниците не плаща данъци?
-Ваша светлост обича да се шегува – каза Онегавон – навярно забравяте, че Гилдията е освободена от данъци, по смисъла на грамота издадена от вашите предци преди пет века.
-Можете да поискате заем милейди - предложи Чакарар – никой няма да откаже да ги го даде.
Косара сбърчи лице. Много добре знаеше, че за да поиска такъв заем трябва да заложи доброто си име. Вероятно трябваше да заложи част от земите си, или дори да се съгласи да се омъжи за някого по сметка. А това би ограничило още повече крехкото извоюваната ѝ свобода.
След половин час безплодни преговори със Съвета, в който не стигнаха до никакво решение тя ги освободи. Главата я болеше както никога досега. Тя се опита да игнорира болката. Бе взела своето решение.
-Алма – обърна се тях към близко стоящата горничина -  искам да намериш един човек. Но трябва да бъдеш много дискретна….

*придворна дама

Елезар седеше на хълмовете на Крушево, кръстосал крака и наблюдаваше своята чирачка. Роксана се мъчеше да овладее силата на водата. Девойката пуфтеше и охкаше.
-Безполезно е. За не знам кой си път вече се опитвам и не постигам успех. Никога няма да стана като теб – недоволстваше тя.
-Не бързай. Успокой се и овладей Контрола. Талантът е само началото. Контролът над мана е всичко. На мен ми трябваха двадесет години и продължавам да се развивам. Ако за половин година бе успяла да направиш повече, щях да сметна, че съм некадърен.
-Не е там работата, просто ти го правиш да изглежда много лесно…всъщност ти на колко си години?
-Такива въпроси не се задават между приятели. – закани ѝ се шеговито той с пръст – ти на колко мислиш че съм?
-Знам ли? Четиридесет? Четиредесет и пет?
-Ако ти кажа, че съм на тридесет и шест ще повярваш ли?
-Сериозно? -  Роксана подскочи - но ти изглеждаш много по…
-…Възрастен? – наблюдавай внимателно. – Буквално след миг лицето му видимо се промени. Леко прошарената коса стана чисто черна, бръчките на челото изчезнаха.
-Но как…?
-…го правя? С много практика. Вече знаеш нещо основно – овладяването на водата  дава възможност да лекуваш. Всъщност лечението е възможно, чрез всички стихии, но най-ефективно е чрез водата. Но водата е полезна и в други случаи – тя може да ти даде бодрост, желязно здраве, да те помладява…а също да променяш външния си вид.
В миг я обзе завист
– толкова съм далеч от това?
-не бой се. Ти овладя много през последните месеци; вече знаеш всяка билка и тревичка, всяка отрова и противоотрова…нуждаеш се само от практика. Дори най-даровитите стихийни магове се нуждаят от практика. С времето ще задобрееш.
-Но защо го правиш? Защо се състаряваш?
-Защото повечето хора имат навика да се доверяват по-лесно на по-възрастни хора. Навярно заради опита, който се предполага че имат.
-Елезар…щом знаеш толкова много защо не си някакъв по-виден пост? Например като съветник на някой княз? Та ти знаеш не по-малко от съветниците?
Точно в този миг  към тях се присъедини една млада и добре облечена девойка. Не беше господарка,  това бе ясно, но може би бе някоя високопоставена прислужница.
-Извинете вие ли сте майстор Елезар?
-Дали съм майстор – не знам – но аз съм Елезар. А вие сте?
Девойката видимо се смути
-Моето име няма да ви говори нищо. Мога ли да говоря с вас по частен въпрос
-Нямам тайни от своята ученичка, Роксана. Можете спокойно да говорите пред нея, това което имате да кажете пред мен. – лицето му изразяваше невъзмутимост. „Как го постига“ – запита се Роксана. Сякаш всеки ден идваха разни …хъм "госпожици"* да искат да говорят с него по частни въпроси. Изведнъж се сепна. Всъщност можеше и през ден да говорят с нето. Със своите топли маслинено черни очи и ведрото си лице Елезар можеше да бъде доста привлекателен. Сега се замисли, че откакто стана негова ученичка някои млади жени изляха злобата си върху нея. Дали тук нямаше и нещо повече?
Жената хапеше устни, но най-накрая се реши да говори.
-добре тогава. Аз съм Алма, горничина на княжна Косара, в чиито земи се намирате. Княжната желае да говори с вас по …един частен въпрос. Дискретността ви ще бъде оценена
На Алма и падна чейнето. Самата княжна го търсеше.  Елезар не помръдна. Само леко повдигна вежда.
-Много добре, горничина. Изчакайте ме няколко минути.
Той се наведе към Роксана – разбираш, че трябва да отида. Това може да е шансът за нас…за стихийните магове. Предполагам, че  в някаква степен това отговаря на въпроса ти, отпреди малко.
Той вдигна ръка, за да пресече въпросите.
-Ти оставаш тук. Вече знаеш достатъчно, за да лекуваш хората в отсъствието ми. Имам ти доверие. Освен това имаш нужда от практика, а така ще се научиш как да подобряваш медитацията си. Една година обучение не би ти било полезно колкото седмица интезивни курсове
-Но какво да кажа на хората? – изпадна в паника тя
-Истината. Временно съм зает с други задачи и известно време няма да съм тук. Не е необичайно нещо един стихиен маг да напусне областта си, без предизвестие.
-На на мен никой няма да ми се довери…
-ще ти се доверят- хората са те виждали да ми помагаш, познават те, а освен това е по-лесно и сигурно да се доверят на едно познато лице, отколкото да търсят отдалеч друг и непознат стихиен маг. Или да се изръсят за скъпите услуги на заклинателите.
-Да, но…
-Стига празни приказки. Решил съм го.
-Той  се обърна към горничината
-Няма ли да се преоблечете? Или да вземете нещо?
-Не смятам да ходя на бал. Ако княжната не харесва дрехите ми, това е нейн проблем – той не додбави, че лесно може да промени вида си, но не желае. Роксана обаче се досети, че това е изпитание. Изпитание за гордост. Щом можеше да променя лика си, за Елезар щеше да бъде детска играчка да промени за миг дрехите си по свой вкус. Той обаче явно не желаеше това.
Накрая горничината взе решение – да тръгваме тогава. Предпочитам да не стоим тук в жегата.


*   *   *
(следва продължение)

Примерно Пъг, табула раза като име, но очевидно далеч от родовитост.
Или Фиц, което носи конотацията на незаконороден, но от знатен произход.