Фентъзи и фантастика - 24

  • 24 815
  • 718
# 630
Малазана е на светлинни години от Колелото, да ме прощават феновете му
Виж целия пост
# 631
Джордан е характерен с това че възкреси почти всички герои.
Скрит текст:
Ноал/Джайн Бродяжника, Моарейн, Файле, Биргит, а Ранд се оказа с фалшива смърт
. Е, имаже някои, които умряха
Скрит текст:
- Егвийн и Гавин

Аниш, хич не ме вълнуваше сложният свят, аз се бях настроил на приключенска вълна. Да, Колелото има достойнства, но и сериозни недостатъци, аз защо казвам че е спорен автор. Не може всеки втори ред да е дърпане на плитки, цупене, приглаждане на рокли  и пр. Не може да имаш героиня на име Ина нея да я има в две книги, в третата да изчезне, в края на четвърта да се появи героиня Инар и ти да се чудиш тази кога я срещнах и дали е същата Ина или  не е? Давам произволно име, но много ме дразнеше, че няма речник на имената. Отделно летоброенето е доста шашаво, отделно линиите на някои героини като Лиандрин, Галина и Елайда приключиха буквално в нищото. Не ги убиха, но от мегабоски станаха маргинали. Егвийн накрая супер ме дразнеше, взе се за голямата работа.

ИНаче чисто като сетинг - евала на Джордан - изградил е много сложен свят, например айлиците, също и сеанчанците и калайджиите. Уменията на Ранд, Мат и Перин са интересни, също и тер-ангрелите... Има обаче недомислени неща, например за огледалните светове .
При това не всички народи ги бе развил еднакво силно - приемно за кандорците запомних само чеотглеждат коне, както и че са суеверни на тема вълци. в същото време за айлците мога да кажа, че са страшно развити. Там обаче няма обяснения от колко души се състои една септа, от колко септи - едно племе и пр. Обичаите на аилците ми изглеждаха много хаотични, при сеанчанците поне имаше ред.
Виж целия пост
# 632

Аниш, хич не ме вълнуваше сложният свят, аз се бях настроил на приключенска вълна.
Скрит текст:
Да, Колелото има достойнства, но и сериозни недостатъци, аз защо казвам че е спорен автор. Не може всеки втори ред да е дърпане на плитки, цупене, приглаждане на рокли  и пр. Не може да имаш героиня на име Ина нея да я има в две книги, в третата да изчезне, в края на четвърта да се появи героиня Инар и ти да се чудиш тази кога я срещнах и дали е същата Ина или  не е? Давам произволно име, но много ме дразнеше, че няма речник на имената. Отделно летоброенето е доста шашаво, отделно линиите на някои героини като Лиандрин, Галина и Елайда приключиха буквално в нищото. Не ги убиха, но от мегабоски станаха маргинали. Егвийн накрая супер ме дразнеше, взе се за голямата работа.

ИНаче чисто като сетинг - евала на Джордан - изградил е много сложен свят, например айлиците, също и сеанчанците и калайджиите. Уменията на Ранд, Мат и Перин са интересни, също и тер-ангрелите... Има обаче недомислени неща, например за огледалните светове .
При това не всички народи ги бе развил еднакво силно - приемно за кандорците запомних само чеотглеждат коне, както и че са суеверни на тема вълци. в същото време за айлците мога да кажа, че са страшно развити. Там обаче няма обяснения от колко души се състои една септа, от колко септи - едно племе и пр. Обичаите на аилците ми изглеждаха много хаотични, при сеанчанците поне имаше ред.
О, за паралелните светове Джордан много хитро се измъкна от ситуацията. Шапка му свалям. Аз проблем с имената нямах.
Това, което наричаш дърпане на плитки, приглаждане на рокля и ?цупене? е нищо повече от запазена марка за определена героиня. Жена ще го разбере.
Ангреалите, ша-ангреалите и тер-ангреалите бяха страхотно попадение. Самото разделяне сайдин/сайдар и Вярна сила/Истинска сила е невероятно изпипано.
 Сега като си спомням колко време се драх в един форум, че Ранд владее двете сили, а Каландор е тер-ангреал и на вярната сила /както излезе накрая/ направо ми става тъжно. Май пак ще взема да си препрочета Колелото.
Виж целия пост
# 633
Не е само на Нинив и други го правеха.
За тер-ангреалите съм съгласен. Само че за Паралелните светове можеше още многоооо да се изпише. от Доманците почти нищо не видяхме, освен че жените им обичат да флиртуват и че са търговска нация. И не само от доманците
Пак казвам за мен Джордан е противоречив. Има невероятни попадения, но има и жестоки греди. Намирам го за преходен автор между класическото и нестандартното фентъзи. Мое мнение, не карам никой да го приема.
Ако го прочетеш и намериш нещо забравено старо - пиши.
Виж целия пост
# 634
Не е само на Нинив и други го правеха.
И? Щом имат дълга коса, ще сплитат плитки и ще ги дърпат. Щом носят рокля, ще я приглаждат.

п.п. А, ясно, повел си се по Луз Терин Теламон и си очаквал едва ли не батъл-фентъзи.
Виж целия пост
# 635
Самото описване на действието ми е тъпо. Някак прекалено шаблонно ми е, все едно аз казвам на всеки че ще ходя до до тоалетна и за какво ще ходя. Достатъчно ми е да се каже че Нинив/Монел и пр. е напрегната, няма нужда да се описва как си приглажда гънките на роклята. Лично усещане.
Виж целия пост
# 636
Е, такъв си му е стила на писане. Явно достатъчно популярен, щом има толкова фенове
Виж целия пост
# 637
Самото описване на действието ми е тъпо. Някак прекалено шаблонно ми е, все едно аз казвам на всеки че ще ходя до до тоалетна и за какво ще ходя. Достатъчно ми е да се каже че Нинив/Монел и пр. е напрегната, няма нужда да се описва как си приглажда гънките на роклята. Лично усещане.
За теб тъпо, но за мен тези действия носят информация за финото емоционално или ако щеш психологичното състояние на определен герой/героиня. Придават реализъм на образа.
Аз, примерно, мога да си пригладя роклята или туниката по поне десет различни начина и всеки от тях ще отразява различна моя емоция. Страх, радост, досада, отчаяние, небрежност, флиртуване, игнориране...
Виж целия пост
# 638
Е, такъв си му е стила на писане. Явно достатъчно популярен, щом има толкова фенове

Така е, такъв си му е стила.

Просто мен изречения като

"Елейн искаше да скърца със зъби, но се овладя" ме дразнят. Какъв смисъл има да се описва нещо, което е можела да стане, а не е станало? И което не променя по никакъв начин действието?

Преди време четох един "колега", който бе написал в цял абзац как  героя искал да прилича на дядо си, който не бил губил битка; но не знаел дали дядо му е велик пълководец, талантлив дипломат, печен командир или просто голям  страхливец. Всичко това нямаше  никаква връзка към текста. Такива неща ме влудяват.

Аниш, предполагам че е защото съм мъж, но съм на вълната на Мат - той казва че Елейн има поне 200 чифта различни обувки,  а за него това е влудяващо, той има само три и те му стигат - обикновени обувки, за теъжък терен и парадни, които да носи на официални приеми. И аз съм на това мнение - колкото по-просто е нещо, по-добре. Лично мнение.
Виж целия пост
# 639
Даденото изречение е и много лош превод, плосък някак. Честно казано не съм се замисляла, че книгите, писани от Сандерсън, ги четох на английски. Освен че бяха стегнати, може би самият стил ми е допаднал повече, защото е в оригинал.
Виж целия пост
# 640
Някой чел ли е "Трес от Смарагдово море?
Да, аз. Приятна книжка, като повечето на Сандерсън.
Виж целия пост
# 641
Лорд Сняг, аз съм жена и пак ми писна от повтарянето на едни и същи фрази.
Скрит текст:
а края ме разочарова. Беше  каквото очаквах. Дали Ранд ще живее или не не ме вълнуваше особено. Двете му булки се състезаваха, коя е по-дразнеща, горката Мин малко разведряваше обстановката. Накрая и Мат малко ми дотежа, и жена му дразнеше.
Прочетох Джордан, защото много харесах Сандърсън. Прочетох Мъглороден - ера едно и попаднах на ютюбер, който обясняваше как Джордан е задължително четиво, едва ли не като Толкин.
Виж целия пост
# 642
Първите две книги от Колелото изчетох на един дъх и много ми допаднаха, останалите вече едвам ги избутах. Бяха ми по-мудни.
Частта с харема на Ранд ми дойде в повече. Безсмислено и досадно.
Иначе това е една от първите фентъзи поредици, които съм чела, но определено не може да се сравнява с "Малазанска книга на мъртвите" и "Първият закон", които са ми сред любимите.
Виж целия пост
# 643
Два пъти започвах "Малазанска книга на мъртвите" и още на първи том окапвах.
Яд ме е, че изпускам голямо четене, цели 10 тома, но не знам дали пак ще дам шанс.
Едва ли ще набутам толкова пари в нещо, което може и да не прочета.
Виж целия пост
# 644
Моарейн с теб сме еднакви. Аз я дочетох до края, но ми бе голяма скука. Втори път не съм посягал.
Книга без централен сюжет и без централна идея. Във всяка книга - нови битки.  Някакви полубогове като Аномандър Рейк се сражават с хора, бетер древногръцката митология. "Викингските книги" 5-7 ми бяха интересни, но трудно бих казал че повечето книги имат връзка помежду су.
В началото ми бе интересно, кога Келанвед ще си върне трона,  от даден момент за мен всичко се обезсмисли. Тук голяма реклама му направиха, всички чели масово Малазана, аз бях отвратен.
После опитах още една на Ериксън и пак бях отвратен. Не е моят автор
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия