Дългото чакане след трансфер – тема 106

Ето, това е истината 🍀

Аз съм в КИРМ - Плевен и съм при доктор Бодурска, бременна съм в 6г.с. от първи опит. От малък град съм и имам три познати от моя град, които са с успех от първи опит, приятелка от Пловдив и още две познати от Плевен, които също имат успех от първи опит в същата клиника. Отношението е страхотно, правят се всички необходими изследвания, имам телефона на доктора и при нужда звъня или пиша по вайбър( това при Цветков в Надежда беше блян). Не мога да кажа, че цените са ниски, но то няма такива никъде.
Разбира се, всеки случай е различен, но аз лично си загубих няколко години в Надежда.

Имаш право за нещата, които казваш, но аз съм  с ясното съзнание, че не съм само аз пациент в болницата и не разчитам някой да ми помни случая ..... за това ми се налага да чета. Правя го за себе си, за да бъда спокойна да не се пропусне нещо. Аз самата работя с хора и не помня на всеки какъв е случая....

Здравейте! Искам да попитам има ли пациентки на д-р Стаменов,които са си правили кръвен тест преди определената дата за тест и час при него и как процедирате с лекарствата при отрицателен такъв? Сами ли си спирате всичко или звъните на спешния номер както преди се правеше?

В далечната тема "Дългото чакане след трансфер - тема 89", в която участвах след първия си трансфер, имаше масов хейт срещу Щерев. Такива дискусии се водиха и такива неща се споделяха, че да се уплаши човек (некачествени ембриони, безсмислени процедури и лекарства, кофти стимулации). Имам и извън форумни познати, които са крайно недоволни от там. Всичко това допринесе за моята убеденост, че трансфера ми, извършен там, ще е неуспешен, още повече нямах никакви симптоми. Вечерта преди теста ми, седнахме с ММ да си говорим къде ще търсим второ мнение и дали въобще да си местим останалите ембриони или ще почваме от нулата другаде.

Повтарям се за стотен път - износих близнаци от "обречения" си трансфер в Щерев. При раждането загубихме едното бебе. Дали болничната политика за максимален брой естествени раждания допринесе за това - може би да, може би не, никой не може да каже със сигурност. Всички лекари, нявсякъде са ми казвали, че случилото се е малшанс и не е можело да бъде предотвратено.
След втори трансфер, завършил с инвънматочна реших да се пробвам в Надежда, и то не защото обвинявам лекаря си в Щерев за крайния резултат, а защото ми липсваше комуникацията. Не ми се връщаше обаждане с дни въпреки непрестанното ми звънене, за да получа отговор кога да ходя на преглед, има ли какво да се направи щом стойностите сочат към извънматочна и т.н... При първия трансфер и следенето на бременността нямах проблеми с комуникацията със същия лекар, може би сега уцелих кофти момент, но след всичко преживяно искам да получавам навременен отговор, когато имам въпрос. В Надежда засега съм била на един преглед, тепърва почваме и не мога още да изкажа кой знае какво мнение.

Пиша обаче всичко това със същия призив като на някой от другите момичета - нека не заклеймяваме цели болници, заради собственото си недоволство. Разбира се, като не си успял някъде, като е имало проблеми, като си разочарован - няма смисъл да продължаваш там. Но това не означава, че в същата клиника, дори при същия лекар, друго момиче няма да успее.
Смятам, че всеки си има собствен лимит на опитите някъде и след определен брой неуспехи би сменил лекаря, дори и да се чувства комфортно при този лекар, просто за да получи различен подход и понякога това води до успех бързо, друг път не.
Но нека не превръщаме темата в "за" и "против" дадена болница или лекар (и не го пиша с цел да защитавам Надежда, както казах още нямам изградено мнение за там). Достатъчно е да споделим опита си и нека другите решат за себе си накъде да се насочат или да продължат там, където са.

Успех на всички, където и да са им правени процедурите!

Моето мнение е, че за всеки пациент си има подходящ лекар. Просто наистина е трудно да се намери понякога, но най-важното е доверието. Аз също минах през три болници преди да стартирам и мисля, че всички правят едно и също като процеси и протоколи. Просто ми трябваше човек, на който да се доверя и ми отне време, за да го намеря. Вчера той ми каза, че около 80% от жените се отказват след 4 опита или сменят доктора и започват от начало и това е нормално. Стана ми жал като чух тази статистика, явно нещата наистина много рядко стават бързо и докторите не могат да я променят много:(

Тези дни си мисля точно за това. Къде е границата, кога трябва да спрем с опитите? Досега нашите са само 2, но не мога да си изкривя душата, че ми тежат много, и за разлика от други жени, с увеличаване на неуспехите аз не чувствам, че се доближавам до мечтата, ами сякаш се отдалечавам. Тези процедури ми спират личното, професионалното и каквото още развитие се сетите. От 2 години съм като зомби с една мисъл в главата, нямам идеи, нямам креативност, нямам жизнерадост, нямам и финанси вече, нищо нямам. Вчера ММ ми вика, че съм се вманиачила много в това. Аз му обяснявам, че няма как да не се вманиача, след като инвитрото не е екскурзия, която да отложа с 4-5 години, дори една година може да е фатална, защото с времето и той и аз по-млади не ставаме и всичко само се скапва. Та започнали веднъж, просто сме вече във въртележката на стимулации, трансфери и чакане и не мога се откажа сега. Вчера един лекар ми вика, че има бременна пациентка след 12 опит инвитро и ми казва, че само тя знае какво ѝ е коствало и дали си заслужава. Доста тъпо ми стана да си призная, сякаш в даден момент трябва да спрем и да се откажем, иначе изглежда абсурдно. Иначе аз май имам сериозен проблем с доверието, защото явно не съм много склонна да давам втори шансове. Не знам грешка ли е или не, но след като някой лекар или болница ме разочарова си тръгвам и да идва следващия. Дано всяка открие правилния лекар, защото в крайна сметка всичко опира и до късмет.

Гледам разнищвате интересна тема, по която наскоро мислех! Ясно е че всеки ще боготвори лекар и болница в която са успели, но нека се поставим на местото на докторите! Имат знания, кое, как и кога да се прави! Отивате вие с партньора и трябва да се започне от някъде, започва се преглед, втори, трети, стимулация или инсеминация...повечето знаете как стоят нещата, щом сме в тази тема! Някои време нямат, други финанси, трети и двете, докторите предлагат цветни снимки, хистероскопии, следват успехи при някои, при които е трябвало малко, при други нещата не се получават и следват още изследвания и във всеки един момент може да изскочи недоволен едните ще се оплакват че им "одират кожите" защото "тази хистероскопия беше излизшна", само ми взимат парите, други са недоволни защото на тях не им е назначена а е могло да си спестят един опит и разочарование ако е била направена, но пък и парите не са малко и така се въртим в един омагьосан кръг в който няма как да има само довлни или недоволни! Някой по-нагоре писа за това, че трябва да сме запознати малко или много с това което ни предстои и съм напълно съгласна! Преди 10 години когато тръгнах по този нелек път, ако не беше БГ Мама и всичките момичета пишещи тук сега може би нямаше да имам 8 годишно дете и да е на път второ! За това винаги когато мога помагам на други тръгнали по този път! Четете, знайте и имайте вяра в себе си, в доктора, в по-доброто утре! Никой не е помогнал на друг отнасяйки се грубо и неуважително! Това че тук сме анонимни не ни дава право да плюем и да бълваме огън и жупел по болници и доктори, в които някой вярва безрезервно и е чакал с месеци да се дореди за преглед! Бъдете добри!

Аз съм на мнение,че си има лекари които правят всичко по силите ли или поне докъдето им стигат уменията,а останалото както каза си е късмет за съжаление.Смених първият си лекар след 3 опита,съответно в Надежда имам един неуспех и сега силно се надявам 5 я път да напълно (казвам напълно ,защото съм имала щастието да видя 3 + теста)успешен,въпреки че съм без грам симптоми.
Не знам за останалите момичета,но аз те разбирам от 4 год съм обсебена от това и имам чуството ,че колкото повече научавам за тази област ,тотално започвам да деградирам в други аспекти от живота,искам си сменя работата от 3 год,но на текущата ми работа ме осигуряват много добре и само заради бъдещото майчинство седя и това ме натоварва допълнително,за съжаление си много права време нямаме,защото нещата ще станат само по-трудни и истината е,ме всяка една от нас може сама да си усети и да прецени кога е стигнала лимита на възможностите си ,въпреки че тук всички мисля сме достатъчно борбени за да се борим до край  за най-пухкавия финал

Абсолютно съм съгласна. Неуспеха при един пациент не е причина да се плюе по цялата кариера на един доктор или пък по реномето на една клиника. Много е удобно да се скрием зад хормоните си но написаното остава и лошото е, че разколебава. Но кой да се замисли… и тук във форума е като навсякъде в България.

S.G.C., направо чета написани собствените си мисли и истината е, че не знам и за себе си. Често си казвам няма да мога повече, но ето, че мога, както и ти и всяка една от нас тук! Преглъщаме и продължаваме напред. Усещам, че ти е много трудно сега, но сама знаеш, че и това ще мине пак ще се прокрадне надеждата. Ние сме жени и сме много силни, можем много мъка да изтеглим и знам, че ще се усмихваме някой ден съвсем скоро с гордост, че сме справили по трудния път!

Момичета по темата за това кога трябва да спрем ......еми не мисля ,че можем. Ние сме жени и това ни е заложено , именно поради тази причина явно всяка една от нас се вглъбява в това и по този начин пренебрегва всичко останало. Знам също че е много трудно да се изправиш след всяко падане ,защото това през което преминаваме не е свързано само с чакане на поредния тест,свързано е с нерви,очаквания,надежди ,постоянни прегледи и процедури ,време и какво ли още не!
Но лично за мен не съществува този момент за отказ , просто правя нещата докато мога и се моля чудото да се случи, но мисълта ми е да бъдете силни,вярвам че всяка една от нас заслужава щастие и то е някъде там ❤️❤️❤️❤️

В написаното на всяка една откривам от своите мисли

За отказа - не съм готова към днешна дата да се откажа. Но имам приятелка ,тръгнала по-късно от мен по този път - тя се отказа на 2рата година. И ми се възхиваща на силата да продължавам с опитите след всеки - тест за бременност. То май си е мазохистично в един момент ,да е все - ,и упорито да продължаваш.
Към момента не мисля да спирам и да се отказвам. Не мога да обещая нито на себе си,нито на ММ,колко още сили ще имам да продължавам напред. До когато тогава

Никакво отказване. Това при нас не съществува. Въпрос на време е да се случи.
Онзи ден обяснявам пак на ММ с моите теории, че не е станало и че сега е отпускарски сезон, когато дадат дата за консултация, тогава. Хем да си починем малко без напрежение от процедурите и да отидем на почивка примерно. И той: "Е каква почивка от процедури, защо?".
Няма как да се откажем.

На мене ми дадоха много неудобен за мене час за трансфера.
Като попитах дали не може да ми дадат по-удобен час, отговора беше от сорта - Ти сега бебе ли е правиш или ще се гевезотиш. И да не си само ти. Знаеш ли още колко пациенти има в този ден за трансфер.
Егати.
Едно "нямаме възможност" щеше да е достатъчно.