Бръмбарите в главите ни

  • 94 508
  • 1 363
# 225
откакто чух Джуджи сложих и ванилия, леща, дафинов лист 🤣🤣🤣
Лещата за какво е?
Виж целия пост
# 226
А забравих също и си го зареждам портмонето 🤭.
Лещата, италианците я слагали била на плодородие, изобилие и всякакви такива неща.
Ванилия, паричките много обичали да им мирише на ванилия 🤣
Дафиновият лист и него парите го обичали.
Виж целия пост
# 227
Носех по едно време люспа от никулденският шаран, не потекоха парични потоци и я махнах. Достатъчно неща имам в портмонето - пари, карти за отстъпки, визитки и подобни, не ми се пълни и с други неща.
Виж целия пост
# 228
С всичките неща, които носиш, кажи че поне веднъж-дваж си спечелила от тото/лотария и пр. Sunglasses

PS Пази монетата от 50 цента,  смята се за колекционерска.
Виж целия пост
# 229
Е те са в едно отделение за снимка - 2-3 зрънца леща, монетите, люспата и даф. лист. Не ми пречат, че даже и не се виждат, защото ми е от този тип И ненужните неща са в частта с копчето.
Аз не играя тото 🤣. Татко ми иска едни числа веднъж, но не е спечелил още😆. От билетчета съм печелила малки суми, но бързо ми мина манията и спрях да търкам. Повече ми вървеше на тегленията с числата, но пак повече от 10 лв не съм печелила.
Чисти дивотии са си, ама  😆
Виж целия пост
# 230
Идеята е портфейлът да не остава празен Wink
Виж целия пост
# 231
Аз пък обожавам някой да ми пипа косата,направо се разтапям. С удоволствие ходя на маникюр, педикюр, фризьор и масаж.
Виж целия пост
# 232
Аз пък обожавам някой да ми пипа косата,направо се разтапям. С удоволствие ходя на маникюр, педикюр, фризьор и масаж.
Прочети заглавието на темата и пак ела.
Виж целия пост
# 233
Тук всички си сортирате парите, а при мен е обратното. Никога не са ми подредени, винаги са сгънати и намачкани , имам стотинки навсякъде в портфейла. НИКОГА не знам колко пари точно имам. Понякога оставам приятно изненадана, когато си намеря пари по джобовете на дънките или в някое джобче на портфейла 😀. Чорапи не мога да понасям, единствено навън съм принудена да излизам с тях и едвам издържам. Пия алкохол само в една единствена чаша ( с другите се заливам ) и си я нося с мен когато ходя на гости на по- близки приятели/ семейство. Не понасям да съм с отвързана коса, чувствам, че ме задушава 😀😀. Вратите вкъщи са винаги широко отворени, защото иначе ми спира въздуха , дори и прозореца да е отворен. Пастата за зъби трябва винаги да се стиска от долу , а ММ не го прави и ме побърква. Страхувам се от големи листа ( изпитвам ужасен ужас от тях ) също и от пеперуди ( всякакви ). Става ми лошо , ако влезе някоя и веднага търся с какво да си закрия главата 🥺😳😀😀
Виж целия пост
# 234
Много е забавна тази тема, смес от нормалност, бръмбари и доста големи отклонения.
Виж целия пост
# 235
,,Пастата за зъби трябва винаги да се стиска от долу,,
Открих хак, слагам на тубичката от онези домакински щипки и приплъзвам постепенно нагоре. Много е удобно.

Извинявам се, за спама.
Виж целия пост
# 236
Аз съм виждала подобно приспособление при фризьорката ми. С него изцеждаше точно 50% от боята, когато искаше да смесва цветове.
Виж целия пост
# 237
Прехвърлихте си бръмбарите на мен. Днес се хванах да простирам дрехите с същия цвят щипки. Даже се ядосах, че нямам шарени щипки за няколко многоцветни рокли. Та минавам да се оплача и да питам шарените дрехи с разноцветни щипки ли да простирам? 😁
Виж целия пост
# 238
Виж какъв е преобладаващият цвят на дрехата 😃 С кои щипки би си паснала дрехата. Аз така правя.
Виж целия пост
# 239
"Мислите си, че да простираш* е съвсем просто, нали? Какво толкова – въже, дрехи, щипки... хоп-хоп, готово. Ако наистина смятате така, жалки простирачи сте тогава. А да умееш да простираш... да, то си е изкуство, за което на добра воля ще ви отворя очите сега. Има две сериозни съображения, които трябва да се имат предвид при простирането. Първо – разположението. Тук изборите са различни. Най-естетическият и традиционен вариант е подреждането на дрехите строго по големина: дългите – отзад, късите – отпред. Често в този случай се предпочита да се съобразява и вида на дрехите – кърпа до кърпа, пижама до пижама (независимо че това може да развали малко аптекарския ред). Друг подход, ако прането е цветно, е разделянето на цветови зони. Трети е отделяне на мъжки и женски дрехи (това може да има особен смисъл и би било интересен за причинно изследване случай). Въобще могат да бъдат измислени разнообразни начини за подредбата на простира. Това зависи от въображението и (моментните) желания на простиращия. Но непременно трябва да има ред и логика. Безразборното нахвърляне... Е, някои по-екстравагантни критици биха казали, че и това е изкуство. Обаче, съгласете се с мен поне за едно, то може да възникне и случайно просто от един небрежен простирач. Решаващо в случая е наличието на замисъл. Втори особено важен въпрос при простирането са щипките. Непременно всеки себеуважаващ се простирач трябва да разполага с богата цветова гама. Класическата комбинация на щипки с пране е цветовете и на двете да съвпадат. Защипването на една дреха с две (или повече) щипки от различен вид се смята за лош вкус, защото то отново напомня за безхаберието на обикновения и непросветен простирач. Не, съвсем сериозно ви говоря! И тъй като виждам вече как сте ококорили очи и ви чувам да си казвате: „Тая съвсем се е смахнала, с какви глупости ме занимава сега!”, ще ви разкрия Голямата тайна... но малко по-надолу. Питате се какво значение има проклетият простир? Никой не го гледа или поне не го оценява (освен когато си харесва любимата ви блузка и започва да крои план за временното (защото всичко в тоя живот е временно) й присвояване, което обаче си е едно съвсем различно оценяване, неподлежащо на обсъждане в тази тема). Уви, прави сте. Ама я помислете само колко хубаво щеше да бъде, ако простирането беше официално обявено за изкуство и си имаше комисии, които да го следят. Примерно заглавие в списание „Простир”: „Иванова vs. Петрова” с подзаглавие „С какво ще ни изненадат най-изкустните простирачки тази седмица?”, а по-надолу в статията: „дали Петрова ще дръзне да простре червените прашки на мъжа си до червените ританки на сина си? Ще й стигнат ли червените щипки?” Това обаче все още е само идея, защото хората не са осъзнали колко важен е в действителност актът на простиране. А колко именно? Това е едно от най-важните неща в живота. Ще попитате защо. Какво се променя? Нима прането съхне по-бързо според разпределянето му? Да не би да има физична формула за това, която е строго секретна? Ами не, няма. И прането пак толкова бавно си съхне. Но ако си наясно как да простираш, то знаеш и как да прозираш. Да прозираш в нещата, в малките неща, в онези (уж) незначителните, дето никой не ги забелязва. В детайлите на живота. Все още си скептичен: и с какво това ме прави по-щастлив? Когато се прибирам изморен след осемчасов работен ден, какво ме грее как изглежда простирът ми? Какво се променя? Нищо не се променя. Не и физически. И всичко се променя. Твоите възприятия се променят. Защото могат да съзрат в простирането простотата на подробностите, които от прост простирач те превръщат в творец. Изкуството да простираш е всъщност изкуството да възприемаш. Да можеш да се раз-прост-реш отвъд сивотата на ежедневието с малко цветни щипки.  "

Aww..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия