Бръмбарите в главите ни

Границата за мен е, странностите да не пречат да функцонираш нормално и да не нарушават качеството ти на живот. Като малка и аз броях плочки, не стъпвах по фуги и шахти, детски щуротии.
Щом дъщеря ти е отворила темата, значи усеща нещо нередно, но вероятно не може да го изрази с думи. И аз съм на мнение да попитате специалист.

Не е смятала, че има нещо нередно докато случайно не е попаднала на някакво клипче в тик ток, където уж на шега е заснето ежедневието на човек с ОКР. От там тръгва да чете и да се информира, съответно се филмира и почва да обръща много внимание на това, което преди е смятала за безобидно.
Нещата са сериозни, ще потърсим специалист.

Всеки човек има някакви странности. Това ни прави различни.
Броенето и ходенето на специалист за това, ми идва в повече.
Дали ако ви ухапе комар тичате на лекар?

И аз мисля , че щом го вижда , щом го осъзнава , щом може да споделя или успява да го игнорира пред нещо по- важно си е особеност( тип бръмбар 😉), която ни носи един вид вътрешно успокоение. ОКР е когато не търпи игнориране, коментиране, заместване и няма чуваемост, a забива.

Ако има съмнения, че е сериозно, не мисля, че проблемът трябва/може да се неглижира, защото може да се задълбочи.
Консултация със специалист няма да навреди.

Аз познавам хора с ОКР, те много добре осъзнават проблема си и се лекуват. А доколко е успешно лечението - това не мога да коментирам.

не си права, категорично.
Окртата са опасни и родителя трябва да се консултира.
Понякога наистина се пречи на функционирането
Едно е да гасиш и светваш лампата всеки път по три пъти, друго на всяко минаване покрай ключа да светваш и гасиш по 30 пъти. Може да дойдат дни да не си в състояние да правиш нищо друго.
Да се миеш по безброй пъти ръце или друго до разраняване на кожата ...
Поговорете с детето, очевидно е достатъчно голямо, за да види проблем и се консултирайте.

Говорим непрекъснато, тя самата иска да иде на специалист. Голяма е, на 17 е, наистина святка и загася лампата по 3 пъти... Засега не й пречи на живота, но определено е уплашена и смутена. Ще търсим помощ, не можем да се справим сами.

Бръмбат става ОКР когато се превърне в зависимост , така че наблюдавайте и забиването в нетипично поведение ще ви подскаже как да действате. Всяко лечение започва когато се осъзнае , че има проблем и тогава от лечението и помоща има ефект.

Не си представяйте веднага лечение с лекарства.
Обикновенно се провежда психотерапия.
И От София ли сте?

Според мен може да се личи като нещо патологично когато пречат на самия човек и/или близки му хората да водя нормален живот. Онова че дъщеря ви си усеща притеснена вече е сигнал.

На обществени места никога не си поставям телефона, портфейла, ключовете  на повърхности. За мен са мръсни дори да светят от чистота. Личните ми вещи стоят в чантата ми, ако се наложи да ползвам нещо веднага от ръцете ми заминава в чантата ми.Също не понасям да ми се пипат личните вещи от други хора. Полудявам, ако евентуално се случи. ОКР ли е? За мен не е. Стил и начин на живот го наричам.

Мусковадо, не се окр. Много от бръмбарите тук не са.

За мен това не е окр, но все пак зависи какво разбираш под "полудявам".
Би било окр, ако някой случайно ти докосне телефона и ти не си в състояние да мислиш за нищо друго, докато не го накиснеш в белина. И си готова без колебание да пропуснеш родителската среща на детето, защото ти е по-важно да си обеззаразиш телефона. Съгласна съм с горното мнение, семейството и близките също са засегнати в такъв случай.

Със сигурност и преди е имало подобна тема, дори съм писала в нея, но за съжаление, не помня заглавието и. Би ми било интересно да видя "развитието" си, макар някои бръмбари са ги имам още от детството си.
 Някои от "бръмбарите", за които пишете за мен са просто обикновени навици или наложени с времето суеверия. Кога и какво  ще ядеш, как ще спиш си е навик. А котки, връщане у дома, е наложено с времето суеверие.
Аз например, не мисля, че използване на щипки по цвят е бръмбар. Защо тогава в една опаковка най-често са с различни цветове. Да се подбира по цвят е нормално. Но при мен подборът леко минава граници. Имам завидна колекция и често подбирам дали да е светлосиньо или тъмносиньо, например. За оранжеви дрехи дали червено или жълто. И изпаднах в луда радост, когато случайно намерих оранжеви щипки.
Моите ОКР или "бръмбари"
-когато отида на работа, първото нещо е веднага да си измия ръцете. Странно е, защото у дома ги мия, излизам, имам не повече от 10мин пешеходни разстояние, отварям входната врата с карта, стаята е отключено. Т е, не пипам почти нищо, но докато не си измия ръцете, не мога да работя.
-излизам от банята и след като си избърша краката, пак си мия ръцете, защото... Съм пипала току що измити те крака.
-Имам син на почти 18,но никога не съм прала негови дрехи с нашите. Изключение-някоя тениска, облечена за час, два, да запълни прането.
-не мога да заспя, ако нямам вода и носна кърпа до леглото.
-ако се събудя през нощта, никога не гледам часовник, защото няма да заспя, ако ми остават малко часове.
-когато бях студентка, докато уча, обръщах часовника, за да не ме стресира, че времето минава и нищо не съм научила
-мразя някой да ми яде от чинията, вкл. детето. Мразя "вземи си от моето, дай ми от твоето". Същевременно, нямам проблем, ако си поръчаме нещо общо, но само в семейството
-ако ям нещо "с угризения на съвестта", от което е общо известно, че се дебелее, задължително кснтарът на др сутрин показва нагоре. Но тъй като съм решила че на почивка и в командировка не дебелея, каквото и да ям, не ми се лепи.Нито грам. А ям наистина много на почивка (друг е въпросът, че и повече се движа)
-когато пробвам нова дреха, в главата ми изникват асоциации и в зависимост от това я купувам или не. Нспр "приличам на кондукторка, на директорка на училище, на продавачка от сергия", няма да си я купя дрехата
-Дрехите ми носят някаква енергия(моля, не ме пращайте в "Алтернативния" ). Ако ми предстои тежък работен ден, занимание и решаване на тежък случай, не обличам нова дреха. Нито дори любима. Дрехите за почивка са коренно различни от тези за работа, дори да е допустим еднакъв стил
-Когато бях дете, се чувствах щастлива от идването на лятото и със свито сърце очаквах новата уч година. Някаква депресия ме обзема, почти до нервен срив в началото на есента. И сега като почне "Аполония" и видя в МОЛ Back to shcool ми се свива сърцето. Бях пуснала и тема тук"Лятото си отива, тъжно ли ви е"
-За храна, много неща не ям, имам непоносимост към тях, не е лигавене. Но странното е, че досега не съм срещала човек, със списък, по-дълъг от моя на неща, които не яде
-последният ден на плажа, дори да е предполагаем последен(живея на море) си вземам ритуално "Довиждане" с морето.
Има и още, ама става банално.

"...Защо тогава в една опаковка най-често са с различни цветове. Да се подбира по цвят е нормално..."
😆
Извинявам се не се присмивам но няма как да не отбележа смешката.

И аз имам навика да си мия ръцете веднага, когато стигна на работа, и вкъщи. Навик много от преди 👑.
Пропускам само, ако няма вода.
Задължително вкъщи се преобличам, не обичам да се търкалям по чист диван с външни дрехи, така сме всички вкъщи и като ни дойде детето на гости вече пита може ли в тези дрехи- може 😆, ама по изключение.