Бръмбарите в главите ни

Хубави снимки, ама тъжни.

Много тъжни, чак нещо ме стисна за гърлото....

Изоставени къщи и аз много харесвам и с интерес се доближавам, но не разбирам от строителство и се опасявам, че няма да мога да преценя дали няма да се срутят върху мен.

Колко сме различни. Тези снимки ми носят тъга.
И никога не бих влязла вътре, но това е от окр-то.

О и аз имам ОКР от около 8годишна, свързано с ритуали, подредба, симетрия, числа, чистота и т.н. научих се да живея с него и за околните да поддържам нормалност.
Странна работа тогава.
Сигурно защото все се стремя към усамотение, тишина и покой.

И аз обожавам стари къщи, от тези обраслите с бръшлян. Замъци също. Носят ми странна вибрация, мисля, че има нещо общо с минали преживявания

Аз бих умряла от ужас, ако трябва да вляза в необитаема къща... Дори и да има някой с мен. Не, няма да мога, абсурд.

Да ти кажа, усещането, което остава в мен, като съм вътре, е, че съм "мръсна".. Не знам ОКР ли е или "полепнала енергия" от мястото, но любопитството и усета за приключение ме карат да не се страхувам и влизам. Имам си правило - нищо не се взима и нищо не се мести.
Радвам се, че снимките са ви харесали. Наложи се да намаля размера почти на половината от тях да мога да ги кача..

Гнуслива съм за странни работи. Има хора, които явно се притесняват от това да не им се събира нещо около устата и постоянно си приблизват краищата на устата. Това е най- гнусната гледка за мен, само като някой ми говори нещо и започне с това приблизване, на мен ми се повдига веднага.
Проблем имам с определени текстури, особено на храни. Например бамя и зелен боб, има нещо не във вкуса им, а в текстурата им което ме погнусява. 
Странно е, защото не ми пречи да споделя напитка с приятели (стига да не са от тези приблизващите ), така че не за всичко съм гнуслива, само за определени неща.
Имам си разни неща, които обичам да са подредени по определен начин, но това е толкова често срещано, че не го считам за странно.

Не мога да понасям нещо около врата си - поло яка, шал, блузи до врата. Задушавам се. Дори и широките блузи постоянно ги опъвам с ръката около врата. Зимата ми е кошмар с тия блузи и якета.

Ужасявам се от пукане на балони, отваряне на шампанско, пиратки. Знам, че кучетата много обичат да си играят с балони и купих на нашата балон. Тя полудя от кеф, а аз истерично избягах в другата стая да не присъствам на пукането.

След Ковид-а развих мания за миене на ръце. Същото като няколко мнения назад. Нали казваха да се мият над 20 пъти на ден. Да не се пипат обществени повърхности, да не се здрависваме. Сега 20 пъти само до обяд се мия. То не е като миенето на хора с ОКР, които гледах по три пъти например със сапун пък търкане определени пъти, а просто да мине малко вода през ръцете или капка сапун. Всяко докосване на външни повърхности, пликове, опаковки отвън. Примерно след здрависване с човек. На работа ако трябва да пипам чужда клавиатура мишка, пак после отивам да се изплакна. Всяка сутрин си изтривам клавиатурата и мишката, то не че някой друг пипа, но много мразя мазни мишки и клавиатури (като пипам на други хора ги усещам), съответно и моите усещам как стават мазни след два-три дни от мен. Лошото е, че детето също го пазя  и карам да се мие или аз го трия/мия ако се докосне някъде (например в магазини, дръжки, парапети, които пипат много хора) и като излезем го изтривам. Но то май поне не се впечатлява много и не е научено чак на такова миене, когато аз го правя иначе си пипа докосва цапа, целува се с приятелчетата си, пипат се, но след това веднага вкъщи се измива ... След игра на площадка, го измивам или изтривам, но това като гледам и други майки го правят. В предучилищната не знам какво прави. Още е с необременен мозък. За него се страхувам от заболяване да не прихване някоя бактерия, защото после си пипа лице уста.. Докато при мен осъзнавам, че е напълно излишно и сигурно ще трябва специалист да посетя. 

Това с миенето на ръцете го разви голямата дъщеря именно по време на Ковид. Мие си ръцете над 20 пъти на ден, естествено вече са зачервени и  напукани. Осъзнава, че е прекалено, ненормално даже, но не може да се контролира.

Много е неприятно. И аз може би е толкова, не ги броя но със сигурност е над 20 пъти на ден. Или някакво изтриване с мокри кърпички. Добре, че моето не е минало във фазата с тези дългите миения, които гледах - например определен брой търкания, намазване със сапун ... Усещам, че се ограничавам и в работата си или на обществени места.  Например сега с пожеланията за Нова година, изчаквах да се здрависам с повечето си колеги и ходих до тоалетната да се измия, преди да си пипна мишката, клавиатурата. Ако идват единични хора, с някакви кърпички леко се изтривам след това, защото само да притичвам до тоалетната ... не става.

А аз след ковида вече не мога сред тълпи и в претъпкани магазини. Става ми много нервно и тревожно и се махам.

Да. Аз мога да не се мия с часове, ако няма никой около мен или съм вкъщи. Но след посещение на обществени места, повърхности започвам да мисля как да се изтрия. Също в тълпа, да не си докосвам дрехите до други хора, въпреки че в обществен транспорт, кино, зали, обществени пейки сядам, но вкъщи веднага се преобличам и връхните дрехи стоят за повторно използване. НО се страхувам от околните ако кихнат изкашлят - като голяма червена лампа ми светва. Но нелогичното от всичко това че в крайна сметка си боледувах и от Ковид, боледувам се и от други вирусни инфекции, та и това не предпазва кой знае колко, а миенето си остана.