Аз не мога да целуна мъж с мустак или дълга брада (не че ми се е налагало скоро, де, с ММ сме заедно от повече от 15 години), но още преди го изпитвах това отвращение. Същото важи и за мъж пушач. Добавям и че, ако мъжът ми е ял каквото и да било, непосредствено след това ми е неприятно да се целуваме. Преди го карах първо да си измие зъбите. Да се чуди човек как ме търпи.😄
Виж целия пост
Бръмбарите в главите ни
- Публикувана: 29 юни 2023, 21:35 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2025, 18:59 ч.
# 615
10 фев. 2024, 04:14 ч.
# 616
10 фев. 2024, 08:34 ч.
Да, не е само в заведения, просто там е мястото където най-отчетливо имам това усещане. Иначе се случва и в градския транспорт, там имам определени места към които винаги се стрема да застана така, че гърбът ми да е защитен. Изобщо в затворени пространства в които ще седя неподвижно известно време, предпочитам да няма хора зад гърба ми. Сигурно е някакъв древен инстинкт, който ме принуждава към това поведение.
Най-добрият ми приятел го има същото нещо и когато сме на заведение обикновено му отстъпвам. Той пък има ОКР, което ме влудява. Когато излизаме заради неговото ОКР се движим само по определени улици и не просто улици, а и по кой от двата тротоара се движим има значение. След ковид по нашата улица вече не използва тротоарите, а ходи по средата на улицата. Като отидем някъде трябва да се върнем по същият маршрут. Има места из София в които не стъпва. Ако ни пресече черна котка път трябва да се изчака да мине първо някой друг по този път и чак след това ние. Живеем през една кооперация и една вечер се прибирахме късно през ноща когато вече нямаше хора по улиците. Спряхме да си говорим пред нас, но една черна котка тръгна да минава точно оттам откъдето той трябваше да мине за да се прибере. Той я видя и я прогони, след 5-10 мин котката пак тръгна да минава оттам и пак беше прогонена, накрая котката го издебна някак си и бързо се шмугна там дето искаше и се наложи да чакаме да мине някой, че да може той да се прибере.
Виж целия пост
Аз не само в заведение, винаги гледам зад гърба ми да има стена, прозорец или нещо неподвижно.
Най-добрият ми приятел го има същото нещо и когато сме на заведение обикновено му отстъпвам. Той пък има ОКР, което ме влудява. Когато излизаме заради неговото ОКР се движим само по определени улици и не просто улици, а и по кой от двата тротоара се движим има значение. След ковид по нашата улица вече не използва тротоарите, а ходи по средата на улицата. Като отидем някъде трябва да се върнем по същият маршрут. Има места из София в които не стъпва. Ако ни пресече черна котка път трябва да се изчака да мине първо някой друг по този път и чак след това ние. Живеем през една кооперация и една вечер се прибирахме късно през ноща когато вече нямаше хора по улиците. Спряхме да си говорим пред нас, но една черна котка тръгна да минава точно оттам откъдето той трябваше да мине за да се прибере. Той я видя и я прогони, след 5-10 мин котката пак тръгна да минава оттам и пак беше прогонена, накрая котката го издебна някак си и бързо се шмугна там дето искаше и се наложи да чакаме да мине някой, че да може той да се прибере.
# 617
10 фев. 2024, 10:23 ч.
Извинявай за въпроса, всеки си има "бръмбъри", но не е ли малко прекалено, твоя приятел все пак не е ли говорил със специалист. Да върви в средата на улицата е опасно.
Виж целия пост
# 618
10 фев. 2024, 11:21 ч.
Навивам го да отиде на специалист, но той няма голямо желание, хем осъзнава проблема. А улицата ни е квартална улица по която няма такова движение, че да е опасна. Това ОКР тръгна още когато бяхме деца и вярвахме в разни суеверия за черни котки и прочие. Сигурно всички деца минават през някакъв такъв период, ама при него остана и се разви.
Виж целия пост
# 619
10 фев. 2024, 11:55 ч.
Окр проявитите са много ирационални за околните.
The_Third, очевидно сте много добри приятели.
Виж целия пост
The_Third, очевидно сте много добри приятели.
# 620
10 фев. 2024, 12:03 ч.
ОКР е нещо страшно и няма нищо общо с безобидните привички.
Виж целия пост
# 621
10 фев. 2024, 12:18 ч.
Да, цял живот сме заедно. Аз всъщност разбирам отчасти как работи системата при него. Поне доколкото ми е казал след разпити. Той вярва, че като се движи по определен маршрут това му носи късмет. Понеже е много трудно да отидеш навсякъде без да кривнеш от "късметлийският маршрут" понякога му се налага да се отклони. Ако всичко мине благополучно то новото отклонение се смята за "чисто" и може да се използва и за в бъдеще, но ако му се случи нещо неприятно той го свързва с отклонението от "късметлийският маршрут" и вече не минава оттам. В смисъл, че картата на движение търпи известни корекции от време на време.
Виж целия пост
Окр проявитите са много ирационални за околните.
The_Third, очевидно сте много добри приятели.
The_Third, очевидно сте много добри приятели.
# 622
10 фев. 2024, 15:02 ч.
Приятелят ви е за психолог, сериозно. Почнат ли разни измислени ситуации и ритуали да определят ежедневието, работата е за специалист. Говоря от опит.
Виж целия пост
# 623
10 фев. 2024, 15:44 ч.
Мой много възрастен съсед толкова се страхува от змии, че веднъж като видял по една от улиците в квартала голяма змия, никога повече не използвал тази улица! Има-няма 60 години я избягва 
Виж целия пост
# 624
10 фев. 2024, 16:30 ч.
Баща ми голям, възрастен мъж от болници и игли се страхува до ден днешен. Дори си затваря, крие очите или обръща главата на другата страна, ако дават нещо по телевизията с взимане на кръв, болница и ей такива неща.
Виж целия пост
# 625
10 фев. 2024, 16:57 ч.
Аз също се страхувам. Не точно страх, но ми е изключително неприятно всичко, свързано с моята кръв. Оня ден ми вземаха кръв от вената и с края на окото мярнах как лаборантката разклаща в епруветка току щом взетата ми кръв. Направо се потресох. Скоро ми се наложи да изкарам една нощ с абокат, едва осъмнах. През цялото време си мислех как във вената ми има забито нещо. А зъболекарските упойки са моя кошмар. Само си като представям звука, който се чува когато иглата влиза във венеца ми, и направо откачам!
Виж целия пост
# 626
10 фев. 2024, 17:01 ч.
Имам познато семейство в което мъжа винаги трябва да тръгва с колата за някакво място от вкъщи. Да кажем трябва в събота да отиде на две места А и Б с колата и те са на 5 минути път едно от друго, но от вкъщи до А или отвкъщи до Б е половин час. След като е приключил с А се връща вкъщи и после тръгва към Б. На въпросът ми винаги ли е бил така, жената каза да. И тя е престанала да се чуди защо.
Виж целия пост
# 627
10 фев. 2024, 18:39 ч.
Защото някога децата се плашеха с какво ли не, включително и с доктор, ще ти бият инжекция и т.н., ако родител види змия дори по тв ще реагира с ужас и децата умело "попиват" това за цял живот. Грубо отношение на медицинския персонал, децата се стресират и това отново остава отпечатък за цял живот. Сещам се за онова бебенце в Благоевград, не дават майка му да е с него, крачето му счупено в болницата, кой знае какво е ставало. Всички тези страхове са вменени от неадекватна реакция пред децата. Аз самата си спомням как бях с баба ми и видяхме едно малко змийче и тя се държа супер неадекватно, аз исках да се приближа, тя крещеше и ме дърпаше, никога няма да го забравя. Реално то беше абсолютно безобидно, но реакцията и, че това е някакъв опасен ужас, ми се отрази.
Виж целия пост
# 628
10 фев. 2024, 18:56 ч.
Аз този страх от лекари и болници като голяма го отключих и не знам как. От зъболекари не. Тръпки ме побиват като си представя, че някой ще прави нещо с тялото ми. Абокат не ми се е налагало да ми слагат , но ако имам възможност няма да позволя да ми сложат. Може от татко да съм го наследила. Той и от болница е бягал.
Виж целия пост
# 629
10 фев. 2024, 19:03 ч.
При ражданет е задължителен абоната. Поне преди 20 години беше така. Още с приемането ти го слагат. За всеки случай, ако стане нещо да има венозен източник. Аз на дърти години я развих тая непоносимост към игли и други медицински манипулации. Крайно ми е неприятно да ме пипат, да ме бодат, да бъркат в оная ми работа или в устата ми.
Виж целия пост
Препоръчани теми