Плачът при обида и безсилие не е бръмбар. Нормална реакция на психиката.
Виж целия пост
Бръмбарите в главите ни
- Публикувана: 29 юни 2023, 21:35 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2025, 18:59 ч.
# 750
18 март 2024, 13:24 ч.
# 751
19 март 2024, 13:15 ч.
Още един мой Бръм е,когато вървя с някой,аз винаги трябва да съм от лявата страна.
Трудно ми е да вървя от дясната страна. Особенно,ако трябва да нося торба в ръцете си.
Както и мразя да нося всякакви торби и чадъри.
Винаги ги забравям някъде.
Виж целия пост
Трудно ми е да вървя от дясната страна. Особенно,ако трябва да нося торба в ръцете си.
Както и мразя да нося всякакви торби и чадъри.
Винаги ги забравям някъде.
# 752
19 март 2024, 19:43 ч.
И аз обичам да съм от лявата страна.
Защо да е бръмбар? Ако нямам избор съм където се падне, но ако имам се позиционирам в ляво.
Обикновено крос боди чантата ми е преметната така и ми е по-удобно.
Виж целия пост
Защо да е бръмбар? Ако нямам избор съм където се падне, но ако имам се позиционирам в ляво.
Обикновено крос боди чантата ми е преметната така и ми е по-удобно.
# 753
19 март 2024, 19:58 ч.
Винаги си нося чантата на лявото рамо. На дясното въоб?е не ми е удобно и няма вариант да я сложа. Съответно, на мен също ми е по-удобно да вървя отляво.
Виж целия пост
# 754
19 март 2024, 23:29 ч.
Охх,като казахте раници!
Ако съм със спортната раница,нося я задължително на дясното рамо.
Ако съм с дамска чанта или раничка, задължително на лявото рамо.
Тези неща не им сменят мястото никога
И винаги вървя от лявата страна.
Виж целия пост
Ако съм със спортната раница,нося я задължително на дясното рамо.
Ако съм с дамска чанта или раничка, задължително на лявото рамо.
Тези неща не им сменят мястото никога
И винаги вървя от лявата страна.
# 755
21 март 2024, 09:14 ч.
Това с асансьора не е фобия, асансьорите в България са много опасни и ако са в някоя цивилизована държава отдавна ще са демонтирани и изхвърлени от употреба. Бях на едно гости асансьорът в стара кооперация спирайки на първия етаж, пролука през която виждаш, надолу шахтата, кабели, отвратително и за мен това не е фобия, това си е чиста опасност, да не говорим асансьори на високи блокове, който и изглеждат и зловещо. Имаше случай в общежитие, млад мъж отваря вратата и без да поглежда влиза и под няма, пада от високо, в Майчин дом пропадна родилка. Затова не от фобия, а от реално състояние на тези съоръжения в България се качвам пеша. А за скрита камера в асансьор, с труп....това не е хумор, има скрити камери който могат да убият някой от простотия на сценария и да оставят увреждания за цял живот.
Същото и с тоалетни на обществени сгради, училища поликлиники вътре е отвратително, чувствам се адски зле, но този проблем го нямам на цивилизовани места.
Виж целия пост
Същото и с тоалетни на обществени сгради, училища поликлиники вътре е отвратително, чувствам се адски зле, но този проблем го нямам на цивилизовани места.
# 756
25 март 2024, 13:29 ч.
Имам си аз бръмбари от дете. Братовчедка ми ги пусна в главата и все още са си там .
Да не минавам по улични лампи и да не настъпвам пукнатини на пътя/тротоара.
Виж целия пост
Да не минавам по улични лампи и да не настъпвам пукнатини на пътя/тротоара.
# 757
25 март 2024, 16:09 ч.
Май нямам много бръмбари, освен че като пия вода си броя глътките. С други течности не го правя. Когато ползвам сешоар, винаги започвам и изсушавам лявата страна, а после дясната. Там и да остане леко влажна, не ми пука особено, но държа в ляво да е напълно суха. Не харесвам червен цвят и никога няма да си купя и нося каквото и да е, ако го има. Правя компромис, ако е в много малко количество и само някакъв десен с цветя. На един парфюм изхвърлих капачката и стои без нея, защото беше червена. В другите хора не ме дразни, даже ми харесва, ако им отива.
Имах и един бръмбар, който обаче отлетя - изпитвам погнуса от мазета и ако се наложи да влизам в такова, слагам маска или задържам дъха си. Не ме е страх, но за мен е събирателно на най- противните ми неща - мишки, плъхове, паяци и други буболечки, изпражнения, прахоляци, застоял влажен въздух и е под земята. По стечение на обстоятелствата, по- голямата част от живота си съм живяла с мазета под мен. Впоследствие при разни ремонти, и на трите места се оказа, че около тръбите на парното има големи луфтове и дупки и още от дете, години наред съм си дишала именно въздуха от омразните мазета
Виж целия пост
Имах и един бръмбар, който обаче отлетя - изпитвам погнуса от мазета и ако се наложи да влизам в такова, слагам маска или задържам дъха си. Не ме е страх, но за мен е събирателно на най- противните ми неща - мишки, плъхове, паяци и други буболечки, изпражнения, прахоляци, застоял влажен въздух и е под земята. По стечение на обстоятелствата, по- голямата част от живота си съм живяла с мазета под мен. Впоследствие при разни ремонти, и на трите места се оказа, че около тръбите на парното има големи луфтове и дупки и още от дете, години наред съм си дишала именно въздуха от омразните мазета
# 758
25 март 2024, 17:21 ч.
И аз не съм голям любител на мазета. В нашето не съм слизала поне 7-8 години. Направо си ме е страх да се бутам из разни мазета. Даже, когато се качвам на тавана (рядко), все гледам да има някой с мен.
Виж целия пост
# 759
25 март 2024, 18:42 ч.
Аз пък точно обратното. Като дете дай ми да се завра в някое мазе или таван. Строяхме си скривалища на такива места.
Тези дни се сетих за едно мое бръмбарче. Избягвам да слагам разни неща, които могат да паднат и да се счупят близо до ръба на масата или разни етажерки, което е естествено, но аз го правя за да не паднат в случай на земетресение.
Виж целия пост
Тези дни се сетих за едно мое бръмбарче. Избягвам да слагам разни неща, които могат да паднат и да се счупят близо до ръба на масата или разни етажерки, което е естествено, но аз го правя за да не паднат в случай на земетресение.
# 760
25 март 2024, 18:52 ч.
Тая мания с предметите и аз я имам. Живея на нисък етаж и земетресенията не се усещат толкова силно й нас, но при пернишкото земетресение преживях голям страх. Бях заспала и се събудих от силното тракане на едно стари ролетни щори, на които улеите отстрани бяха метални и шума беше жесток. Освен това паднаха две или три дървени икони, които бяха подпрени на книгите в библиотеката. Оттогава две гледам да няма предмети, които лесно да паднат.
Друго е да се завреш в мазе или таван като дете, с компания, друго ми е усещането сега.
Виж целия пост
Друго е да се завреш в мазе или таван като дете, с компания, друго ми е усещането сега.
# 761
25 март 2024, 19:35 ч.
Какво става с мен не зная, но много често ми се губят думи, имена на хора, на лекарства и т.н и т. н. Започвам на ум азбуката и мисълта ми се спира на буквата с която започва думата и миг след това и цялата дума. Не си спомням момент, в който не се е получавало.
Друг бръмбар е лудостта ми да събирам постоянно номерата на колите, за да дадат 100. Например СВ 23 77. Факир съм .
Виж целия пост
Друг бръмбар е лудостта ми да събирам постоянно номерата на колите, за да дадат 100. Например СВ 23 77. Факир съм .
# 762
27 март 2024, 20:14 ч.
До 21г възраст живеех само на 8 етаж. Сега съм на 38. Никога не ме е било страх от високо. Не знам, какво ми се обърна, но сега ме е страх по терасите, дори отдалече не смея да гледам през прозорци на високи етажи. Изведнъж се случи. Като ми се наложи да простирам на външния простор, няма да ви обяснявам, какви пози заемам и как изтеглям тялото си назад. Понякога ми се иска да имам супер дълги ръце 😂 може би сънищата с падане от височини са допринесли за тази ми мания
Виж целия пост
# 763
27 март 2024, 20:16 ч.
Не съм сънувала такива сънища, но и при мен на около 40 г. се появи този страх от високо.
Виж целия пост
# 764
27 март 2024, 20:19 ч.
Случват се такива промени. Аз навремето бях пещерняк и съм се завирал на такива тесни и криви места, а сега като се сетя тръпки ме побиват.
Виж целия пост
Препоръчани теми