Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Юлска вещерска и спортна

Марул,от снощи ми остана една кутия с ориз с пилешко и зеленчуци.Освен да я мятам през прозореца 😁
Освен него пилешка супа правих.Днес боб,за някои с наденица.Сега си правих,само за мен,гювече с картофи и сирена.И неизменния таратор 😋.Сутринта,къде 6 май беше,ме налегнаха мисли за готвене, по-точно,че не знам какво да е.Щеше ми се да им направя пилешки ролета,но реших да действам само с наличното

Вчера правих леща, остана.
Довечера ще метна едни пържоли на фурната, сега почиват в марината и ме чакат да се върна от тръстиката.

Ауу, Ренко, давай!
  Много обичам да готвя , не ми тежи изобщо. Но сега не ми се прави нищо. Моментът е такъв, но нямам желание за нищо.  Дано е момент!
 Мечтаехме си с ММ за момента, когато всяко от децата ще си хване пътя и ще си останем двамата.Толкова неща имаме да си кажем и да си изговорим, още! Или ей тъй , да си поседим и мълчим. Свекъра няма да иска да си отиде във Варна , а това значи, че ние пак няма да сме сами.

Благодаря за интереса, Марул. Вървят нещата по план - изпити взети, тия дни бал, после кандидатстване, операция, годишнини и рождени дни, бележниците на малките, гости от далече, ваканция. Още ни държи в напрежение първородния какво и накъде ще реши, междувременно що да не се метне към Амстердам с колата и гаджето... Да се приберат живи и здрави, ще им трия сол на главите после.
Снощи бяхме на концерт на Гънс със средния и благоверния. Още ни държи емоцията, беше велико и епично.

Нищо няма да готвя. Салата от манголд, варени яйца и диня ми се яде днес. За Зори има бутче, тя държи на месото, баща ми замина, мъжът ми също, майка ми си готви жълт боб, не обичам такова нещо аз.

Лейла, бяхме на лекар като се появи обрива, страшно се филмирах тогава.
Уми, има я рубеолата е имунизационния календар, но той е още мъничък и не са му поставили дозите.
Марулче, благодаря, че питаш. Добре е мъника. Още е с обрив, но няма температура и се чувства добре. Съчувствам за ситуацията, в която сте поставени. Съгласна съм със съвета на Мьос. Ще се разберете, ще се справите.
Мисти, гуш и шляп зад врата. Станалото, станало. Колкото и да го мислиш, и да съжаляваш, и да те е яд, обстоятелствата няма да се променят. Затова приеми случващото се с високо вдигната глава и продължавай напред с позитивизъм.
Ре, надявам се си добре вече?
Ренко, ще се справиш естествено. Натоварени и напрегнати дни те очакват, но ще минат.
Скай, прекрасно е всичко, което видях. Имаш талант и за снимки и за интериорен дизайн.
Аз ще готвя заешко във фурната.

На всички нуждаещи се- палци и прегръдки!

В пристъп на умопомрачение, си купих нов скутер. Старият взе да прави много проблеми, аз отдавна си мислех за опцията нов, ама вчера ММ повдигна темата, независимо от мен, и днес го купихме. На всичкото отгоре- с голям късмет. Доставката е между 1 и 3 месеца, а мен баш за лятото много ми трябва. Оказа се, че има един произведен, чакащ за средата на септември, та ни го дават на нас! До края на седмицата ще джиткам с новия модел.
Вчера започнах на новото място, доволна съм много! Момчетата са супер( екип от 20 човека, само две жени има още), помагат ми да се ориентирам. Само с нощното прибиране и късно заспиване трябва наново да свиквам, ама ще стане. Новият шеф се съгласи да ми даде и желани дати като почивни дни, че планираме да летим до островите да посетим щерката.

Хубаво е да има и добри вести! Тарти, щеркинса как е с работата?
   Прибрах се и ме почнаха, че и с наследника се скарахме.

Щеркинса доволен, Марул. На няколко пъти й се ревеше от умора, имаше проблеми с ходилата( ходи на специалист, сега ще видим дали с упражненията се е подобрило положението или ще слага поръчкови стелки), но вчера взе заплата и се усмихна Мама и тати помагаха през това време, всеки ден си пишем и се чуваме, въпреки че сме с различни графици и трудно успяваме да се напаснем във времето. Сега намерих оферта за хотела, където работи, та се надявам да осъществим пътуването, чакам графика на ММ да излезе и да букна.

Марулче, провокираш ме да пиша, а хич не искам. Гореща прегръдка! Хубаво те съветва Мьос, нека мъжът ти се оправя с родата. Но междувременно си напомняй, че в никакъв случай не бива да се страда, за нещо, което не страда за теб. И още- не си готвачка, сервитьорка и кофа за душевни отпадъци на никого извън дома ти! Ще се справиш!
Имах среща с миналото, опита се да ме придърпва за целувка и прегръдка. Заля ме с поток от думи, чак се тръшкаше колко й липсвам, как е закопняла за разговори и смях с мен. Гледах я безстрасно, без грам емоция, нито положителна, нито отрицателна. Просто гледах едно нищо, което грам не ми липсва и нямам потребност, нито да   споделям с него, нито да го виждам. Съвършено безразлична ми е. Само доброто ми възпитание ме спря да й кажа, да не ме занимава със себе си, щото не помня за съществуването й. Аз имам претенциите, че мога да намеря общ език с всеки, че мога да съм любезна, любяща, съпричастна, всеопрощаваща дори. НО! Има едно но! Имам лимити, които рязко се изчерпват, когато пред себе си имам завършени егоисти, които се възползват от моето добро разположение и ако изпадна в безтегловност, не само, не ми помагат да се центрирам, но и умишлено ме блъскат в бездната. Сори, нот сори! За такива нямам милост и емпатия. Просто ги задрвасквам с дебела черта и без значение какво сме преживели заедно, спират да съществуват за мен Преболявам ги!  После ги погребвам ги и не помня къде съм ги заровила!
Бъръл, интересна философия за петдесет годишните.  Мдааам, с възрастта, чувствата, емоциите и пламъкът ти се затриват и се превръщаш в една машина за ядене и отделяне! Ма как не ги е срам да съществуват подобни ходещи трупове. Предлагам да ги заравят живи, да не се пречкат на 20-30 годишните. Нахални непотребности! Пък и срама нямат и ще се влюбват... Направо да ни убиват с камъни...
Пак да се върна на моята рана... Вестта за смъртта на вуйче ме завари в банята. Съобщиха ми я много стресово и вече 5 дни не мога да се изкъпя без да истерясам докато влизам в банята. Моите стигнаха до там да стоят пред вратата на банята и честотно да ми напомнят, че не съм сама и няма от какво да се страхувам.
Изперках, любими мои, имам нужда от нещо хубаво да ми се случи, щото знам, че голяма мъка се лекува само с голяма радост. Ама...

Ох, Кара! Отдавна се поразклащаше ти, явно това те довърши. Ще се намериш пак. Не знам голяма радост ли, или просто коловозът на живота с малките му радости - ново цвете, любима чаша, миризмата на трева и пръст, слънчевите лъчи върху пода на стаята. Ще се справиш момиче, ще! А ние сме тук за подкрепа.

Аз малко на въпреки, обаче Марулета, ако имаш какво да казваш, си го кажи. Ясно, че няма да е пред свекърва ти, обаче такива неща ядат отвътре и ако си събрала смелост/желание/имаш вътрешна потребност си го кажи на девера ти (девер се води,  нали?). Можеш да споделиш с мъжа ти, че си решила да си кажеш, да знае той. Вече ако той не е съгласен, ще трябва двамата да намерите работещ вариант и за двама ви, но не премълчавай.

Доза здравословен егоизъм няма да навреди. Помисли и за себе си и твойте желания. Тиквен медал за жертвоготовност не ти трЕбе. Проявена човещина не винаги се оценява, все пак има хора с дисциплинирана съвест.  Говори със съпруга си и действайте според изговореното.

Не ми се пише за девери, че като се сетя за мартенското гостуване на моя и изпитвам нужда да си налея. Все още не мога да преодолея гнусотията ( буквално гнусотия), която го видях да върши в къщата ни. Уважение спрямо децата ни и нас -0. Алкохолът не прощава. Следващото му гостуване - на хотел и виждане по заведенията из града.

Карамел, ще се завърти колелото. Няма да е все така. Поплачи, страдай, крещи. Време ти е необходимо, то лекува, ще измие чернилката и ще върне покоя.

Карамел, душко изтерзана, каквото и да кажа.... Време трябва. Ще мине. Пращам ти голяма прегръдка 🤗

Ренко,  ще се справиш.

Другото не запомних. МН ме сюрпризира, че се прибира в събота пред Великден, та ще му сготвя гъби с ориз. 😈

Аз щях да ви питам какво ще готвите, ама докато се разпишете, че да мога, го измислих

Имах един свински корем, обезкостени гърди, та ще го пробвам в еърфрайера. И едни картофи дребното реши днес, че трябва да купим,  та и те там и като гледам часа бива да почвам,  че то всичко по 20 мин, ама едно след друго и времето минава.

Искам едни вишни да намеря, че да си сложа вишновка, ама докато стигна до пазара, ще преминат...