Свръхчувствителност

Свръхчувствителни са хора с посттравматичен стрес, преживяли някакво насилие примерно. Това за мен е свръхчувствителност и бих била внимателна в общуването си.

Така зададена темата е за хора, които се чувстват “специални” и не за този свят Гледам много да не общувам с подобен тип.

Ам, има леко объркване тук, че свръхчувствителните рефлектират на всяка фраза и действие, не. Онези са с обикновени харекторапатии и неиздялкано поведение.
Първите обикновено само си преживяват всяка реплика, момент, отношение. Големи филмари са, но рядко се изправят да бистрят нещата.

Да, да, точно така, “нежните души” сме вечно засегнатите, сигурно ние подскочихме ужилени на думата “лаик”, при все че се задават въпроси за разясняване!

С риск да бъда заклеймена като “пасивен агресор” и “емоционален манипулатор” да задам все пак резонния въпрос: в тема за съвет, колко души се включихме с опит и желание да помогнем и какво се случи?!

Е, не си само ти. Какво се случи - видяхме.

Видяхме, да. С риск удобно да бъда заклеймена като “вечно неоправдана”, ще го кажа: жалко просто!

За кое? Че някои хора имат проблеми и не ги отработват, а ги правят наши ли?
Ам, сори, късата клечка. В силно конкурентен и социален свят трябва да си намериш ниша, без да си фрийка, ако искаш да бъдеш - не товариш другите със себе си, просто е.
Всеки си носи особеностите и това ни е хубавото всъщност, някои и дефицити, но те си остават дефект, не ефект.

На една плоскост са ми свръх емоционалните и свръх експанзивните, които не се владеят - за мен са инфантили. Сори.

Аз дадох не съвет, а пример - докато не опре ножът до кокала, няма оправия. Докато мама, леля, батко, братко и гаджето се съобразяват така ще е. Когато спрат и стадото те отхвърли или се адаптираш, или се изолираш. Като с повечето такива "черти" в характера впрочем.

Чувствителен негонен бяга.

Не, жалкото е, че в тема, която е зададена в търсене на съвет, 80% от коментарите представляват не градивен такъв, а критика и оплакване колко натоварващи сме били, всъщност мъчни, темерутески характери, “фрийкс”, “разглезени мрънкала”, “емоционални манипулатори” и “пасивни агресори” и прочее. Направи ли ви впечатление, че търсещите съвет тотално се отдръпнаха и спряха да пишат в темата?

И кои “наши проблеми”? За проблеми с хора в темата ли говориш или по принцип в живота? Защото аз свръхемоционални натоварваши реакции от “мимози” тук не видях, докато две дами от критиците скочиха ужилени.

В тази връзка да запитам днес, че вчера вродената ми аверсия към конфликти взе превес:

АнаИва, ти от какво точно се почувства - цитирам “Жил”, ужилена - от това, че те нарекох лаик то темата или че те игнорирах? Да не би да не е истина, че си лаик? Ти специалист ли си?

EmmaT, ти къде видя пасивна агресия в констатиране на фактите (“комуникация е трудна при липса на допирни точки” и че сте лаици) и учтив завършек на дискусията от моя страна с “Хубав ден” ?? Щом твърдиш че това е пасивна агресия, можеш ли да се обосновеш? Току що три статии по темата прочетох - коренно различни са класическите примери. Ти знаеш ли изобщо ли какво представлява пасивната агресия или на всяка реплика, която не ти харесва, й лепваш този етикет?

Mandy Bo, ще получа ли отговор на въпроса къде изисквам съобразяване с “моята особа” или ще продължаваш да пишеш наизуст твоите наблюдения върху (предполагаемо) свръхчувствителни?

Имаш голям проблем с четенето с разбиране. Няма никакъв шанс да се почувствам засегната от случайни думи на непознат в интернет, а още повече че някой ме е "игнорирал", не си придавай толкова значение
В нито едно от мненията ми няма конфронтация, опит за спор, претенция за компетентност и каквото там още ще ти се привиди   Държа се възпитано, говоря изцяло от личен опит и впечатления, задавам уточняващи въпроси, за да вникна в проблема. Какво пречеше просто да ми дадете линк към научно базирани статии, където се изясняват обективните и измерими критерии за определяне на състоянието?
Темата стана изключително забавна, защото ясно показа типични реакции на хора, които искат всички да ги гладят по косъма, пък тези лоши, груби и заядливи хора не щат  Ще продължа да следя темата, за да видя докъде ще стигне  

Нагледно

Как докъде ще стигне? Докъдето се стига в повечето случаи – „свръхчувствителният“ скача със засилка на валяка и започва да мачка наред.
Защо мислиш споменах в предния си пост за червените лампи и сирените? Заради куп подобни близки срещи от трети вид, всеки път завършващи с предизвестен край...

Хайде сега парадния форумен рефрен “ Не ти се отдава четенето с разбирането”. Друго не можете ли да измислите? Кое не съм разбрала: ти сама окачестви реакцията си към моите думи като “ Жил, игнор” - цитирах те дословно. Та, отново, кое те накара, да усетиш като жилване? Като търсиш дискусия или спор по темата, защото епитетът ти “разглезени мрънкали” си в провокация за спор, какво ти пречи сама да си потърсиш въпросните научни статии? Ти затруднения ли имаш с това или очакваш друг да ти ги търси?

Georgeous, кое е нагледното? Дай конкретен пример, ако обичаш, нещо градивно, помогни на свръхемоционалния да се осъзнае и промени към по-добро. С едносрични иронични подмятания и баба знае да борави.

Многословието не е нужно, за лечение си има терапевти, аз не съм.
Каквото исках показах, Сия го разказа.

Мда, много удобно. Парираме с иронични подмятания, но не искаме при учтив апел да разясним какво имаме предвид. Не знам какво си показала, но на мен нищо не ми стана ясно. Това ли ви е разбирането за добра комуникация?