Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Естествено, че трябва да следят. Както следят дали са нахранени, така и учението. Та дори до 12 клас. След като не е пълнолетно, родителят трябва да бъде отговорен за всеки аспект от живота на детето му.

Моля пояснете какво означава да следят.

Ако се има предвид да се следи как се справя детето след 4 клас по всички предмети - да, разбира се, че родителите трябва да следят. И ако видят, че има предмети, по които детето не се справя, то задължително трябва да се вземат мерки да се промени това - дали самите родители да помагат, дали да се потърси учител. Иначе се генерират пропуски, които да се окаже, че не могат да бъдат наваксани.

Ако се има предвид да се виси на главата на детето и да се учи заедно с него - по принцип не, не трябва. Но ако детето среща затруднения по даден предмет - да, трябва да се помогне на детето и дори да се учи заедно с него, докато се успокои, почувства се уверено и поеме нещата си само.

Макар и на ръст да са големи, 5, 6 и 7 клас са много трудни години и за родители и за деца. Идва любимия на всички ни пубертет... децата търсят себе си, тестват граници и е много лесно да бъдат изпуснати ако не се следят. Макар и да имат известна самостоятелност, то те все още са си деца и е лесно да залитнат, да го играят неразбрани и да правят напук. Наша задача като родители, заедно с учители и ако се налага и с псхолози да достигнем до тях и им помогнем да се върнат в "правия" път.

Днешните деца са децата на чалга-поколението. Когато Азис и Слави се вихреха в национален ефир си знаех, че в бъдеще цялата нация ще си ближем раните. Първо трябва родителите да искат да успяват децата им в училище и от там ще дойде и повишаването на образоваността им. Като не се интересуват от децата си, такива ще са резултатите им.
Чаках детето след изпита по математика и гледах излизащите й съученици. То такава масова радост беше, че са хванали 50 точки, други- 40, трети се питаха колко точки са за тройка! Девойчетата с едни голи пъпчета, с един тон спирала на миглите, прегръщат се и се целуват като 20-годишни след дискотека! Пошла картинка и това в известно столично училище! Тази маса от деца не са научени на елементарни неща като да седнеш да си научиш урока и да си напишеш домашното. Абсолютно сигурна съм в това. На един от пуберите му се обади баща му и той на секундата си промени гласа от крещящ "Ура, хванах 40 точки!" в мрънкащ и измъчен от тежкия изпит тийн.
Ако не се направи нещо за културата в обществото ни, нищо няма да се постигне дори с най-опростените учебници и изпити.
В първи модул по Мат има една симетрала, Катет срещу 30 град. в правоъгълен триъгълник, Лице и обиколка на триъгълник, едни Три признака за еднаквост, едни кръстни, съседни и т.н. ъгли... , сбор на ъглите в триъгълника, малко алгебра....толкова ли не могат да се научат от деца без образователни проблеми?!
Но тези неща не се преподават в тик-ток 🙄😲😩

Много родители не просто искат, а даже полагат усилия децата им да успяват в училище. Затова им купуват места в елитно школо, плащат за оценки, обаждат се на учителите или им правят услуги, купуват устройства, от които децата да преписват....
Другото е трудно. Да осъзнаят, че само това, което е в главите на децата, никой не може да им вземе. Но за това трябва да се смени чипа, както някой спомена.

Какъв е смисълът да "купиш" на детето си място в елитно школо, когато то просто няма да е за там? Ще бъде аутсайдер, не само защото не е на нивото на другите, а и понеже е парашутист.

Чувала съм родители за звънят на учител (до 4 кл) , за да държат сметка защо отрочето е оценено еди как си. Но да дават пари за оценки или да се пазарят, не съм чувала.

Казах го преди и пак ще повторя. Лично мнение, съвсем субективно, може и да не съм права, не ангажирам никого с него. Образованието като система и институция има проблеми, несъмнено. Но за мен най-големият проблем е манталитетът на цялата нация, ценностите, амбициите, целите. Изключвам децата с обективни обучителни затруднения. И чак след това идват другите беди като учебна програма, учебници, учители. Като съотношение бих ги определила горе-долу като 60:40. Вижте ги само как пишат в социалните мрежи! Първо на шльокавица и второ да не могат да запомнят едно просто правило за пълен и кратък член или  две-три основни ситуации, при които се използва запетая, да не четат книги... Еми никой не може да ме убеди, че програмата или учителите са чак толкова зле. Те просто не желаят, не се стараят, за тях не е важно, те знаят, че и така ще бъдат разбрани. И моят син не обича да чете, но за това си е отговорен само той. Айде, да кажем и аз и баща му. Но никога няма да обвиня системата за това. По математика е същото, в смисъл, че поне първия модул би трябвало да се покрие от повечето деца, ми не е толкова труден наистина. Защо не успяват? Мисля, че е най-вече до желание да положиш малко усилия и да решиш някоя и друга задача вкъщи, вместо да се лепнеш пред екрана да гледаш някой малоумен ютубър, който казва "храстове" (истински случай е).
И друг въпрос зададох в началото на темата и аз самата не съм си отговорила още - наистина ли резултатите пък са чак толкова плачевни? За мен лично са. Но дали за всички е така? Дали едно англичанче или германче ще се справи по-добре на същия изпит?

В момента родителите са изключително ангажирани с образованието на децата си (усреднено, нямам предвид мутренски отрочета или Севди) и като резултат учителите се оплакват, че не могат да си свършат работата от техните изисквания и оплаквания. Не мисля, че родителите имат необходимата квалификация да обучават децата си, именно затова ходят на училище, вместо да са на домашно обучение.
 Да научиш детето да учи означава да го научиш как да си раздроби и подреди материала, така че да е разбираем и удобен за запомняне за самото него. Включва писане на план, подбор на упражненията и необходимият брой повторения за запаметяване, отсяване на излишното и умението да се изразяваш. Не е задача за родител, а за обучен професионалист, предвид количеството материал, който се учи ежедневно в, да кажем, 7ми клас.

Лейди, права си. И даже си мисля, че точно занималнята е мястото да се покаже и обясни на децата това, а не да се напишат задачите на дъската и детето да препише домашното, а после да му се обяснява, че щом има домашно, това е за Среден (3) - случвало ми се е с петокласници, доказах му на един спорещ така, че преписано домашно нищо не струва - просто не можа да направи същото упражнение на дъската. След него извадих дете, което учи само и то направи упражнението без грешка..

Мила Атова, напълно съм съгласна с това изказване. Обаче учителите са също част от тази същата нация, част от нейния манталитет и дори влияеща на него.
Нямам пряко наблюдение върху чисто малцинствени училища и райони и сигурна съм там обучението е изключително трудно, обаче аз  искам да се фокусирам върху това, над което имам преки наблюдения.
В класа на моето дете от 1- 4 клас имаше всякакви деца. Такива на амбициозни родители, такива на родители, които смятаха, че много ги товарят с домашни горките деца, имаше деца от малцинствата, имаше и такива с увреждания, имале и със соп. Средният резултат на бел на нво в 4 клас беше колкото на частното училище Света София. По математика също беше висок, но там има други фактори, които създават изкривяване на данните. Как е успяла тази учителка въпреки всички условия и условности?

Сега детето е по-голямо. Изцяло отчитам разликата в 5ти клас и факторите на училището, в което учи. Смея да твърдя, че подкрепата,от която се нуждае по определени предмети не е нито заради липсата на амбиция, нито заради учебния план, нито заради липсата на капацитет да покрие изискванията.
Около мен повечето познати и деца са от тази част на нацията, чиято ценност включва ученето като приоритет. Родителите не си заравят главите в пясъка и се включват с необходимото,за да стимулират децата си и да ги подкрепят с нужното. Не говорим за липса на мотивация и желание изобщо. Защо обаче  се налага родителите да поемат и учителски задължения? Да обясняват, да проверяват, да преподават дори...

До 4 клас е едно. После нещата се променят и в 7 клас резултатите се понижават значително. Децата стават все по-зависими от електронните устройства, влизат в пубертета, все по-трудно биват контролирани от родителите си.
Относно нивото във Вашия клас. Може да е спаднало малко, но едва ли е за 3-ка. То пък и не може всички да са отличници, всеки има различни възможности и потенциал, няма как всички да станат Айнщайновци. Тук говорим за това средните резултати от НВО да са еквивалент на оценка 4-4 и малко, не да е 5.50-6. Т.е. няма как да се изисква дори от свестни и сравнително ученолюбиви деца всички да са отличници. Но поне около 4-ка може да се поддържа нивото при добро желание от страна на детето и родителите. Не че родителите са длъжни да бъдат учители на децата си, разбира се, но никога не е излишна тяхната подкрепа, в случай, че учителите не са такива, каквито би ни се искало.
И стигаме до учителите. Ами много хубаво би било всички да са съвършените, идеалните професионалисти и личности, обаче реално няма как това да стане. Трябва да се работи в тази посока, но никога няма да се достигне максималното желано от нас ниво, защото и те са просто хора.
Затова казвам, че при една що-годе нормална заинтересованост от всички страни, може да се постигне ниво 4-4.50. Ако нещата се оставят само на учители, учебници и учебни програми, няма как да се получи, защото винаги ще го има моментът, че от тях едни ще са доволни, други не.

Това изобюо не е така
Ако едно дете запомня 80% от материала в час, кому е нужно да го повтаря до откат у дома за да затвърди модела  на дете, което успява да запомни само 20% от материала в час. Ако детето с две решени задачи успява да упражни материала, защо да решава 20, като детето на което му е трудно.
А пък за плана и умението да се изразаяваш няма какво да говорим, те половината възрастни не го владеят.

Занималните са най-безмисленото нещо в този свят. Часовете в училище трябва да са активни. Тоест учителя предава урок и децата правят упражненията след урока, така е доказано че успяват да запомнят 80% от информацията. Това трябва да с случва целодевно, а за добие детето навика да работи само у дома за събота и неделя трябва да има малки домашни.

Обикновенно родителите са в опозиция, ако децата учат по цял ден. А още по-голяма опозиция идва когато се налага да се ангажират с някакво домашно в почивните дни.

Абсолютно съм против детето да е цял ден в училище, ако няма необходимост от това. Ако детето схваща бързо и успявам само да се подготви за минимално време у дома, защо да види в стаята с останалите? Това време може да се използва за почивка, игра, курс по нещо, спорт...

Ето за това говоря

Малкият ми син беше в частно училище, от 8 часа до 16,30 в периода 1-4 клас.
През цялото време имат активни часвве, тоест нямат часове тип самопотготовка. От 5 до 7 клас училището вече минава на половин ден, който обикновенно е от 8 до 14,30/15 часа. След това самоподготовка - която с мотаенето отнемаше поне 2 часа - 2 часа и половина.
За тези 7 години, детето ми е с ниво на английски B1 резултати на матурите от 92 точки (без 1 час частен урок), състезател с 3 активни тренировки седмично и свири на пиано щото му е кеф. Играе с децата от квартала редовно (разбира се не всеки ден).

Реално свободното време след училище не се използва за нищо освен за висене на комптъра или клюкарставне на майките по пейките в парка. Родителите в повечето случаи нямат нито време, нито възможност да водят детето на допълнители занията. Повечето след работният ден нямат и нерви да се занимават с децата. И ако в провинцията едно дете може във втори клас да отиде само на спорт в София то трябва да бъде закарано.
Но ако в провинцията с 43 точки по НВО Мат можеш да влезеш в математическа гимназия в София под 97,нямаш шанс.

Тук, явно са се събрали да пишат най-добрите майки, на най-примерните и ученолюбиви деца, с най добрите учители. И е чудесно, как обвиняват всички останали деца, че са мързеливи и по цял ден гледат електронни устройства, родителите им висят по пейките, а учителите нехаят.

Аз категорично не съм най-добрата майка, пък детето ми още по-малко От мърезеливите е
Но завирането на главата в пясъка и мятането на всички негативи към училището, не води до нищо добро.

У нас цялото ни семейство се учи и се движи с прогреса. И ако аз сим минала курсове при Везенков за електроннат зависимост при децата и знам, че няма как да се разминем с нея ако ние възрастните не работим в тази посока. То много родители успяват по този начин да си купят спокойствие.

На една от последните ни почивки в ресторанта на хотела по време на вечерята видях, че освен моето и още две деца всички останали се хранят с телефони пред тях. Та реалността си е реалност.