Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Това сериозен въпрос ли е? Приемат от всякакви семейства, разбира се, но успехът накрая зависи какво точно е семейството. Пример - циганчетата (не всички, естествено, но голяма част). Какво толкова трудно има за разбиране?
И не, семействата не са специални, просто са различни, всяко си има специфики, което всъщност е най-нормалното нещо на света.

Семейната среда действително е водеща, пример пак с Германия и трите вида училища след 4ти клас. Децата на “бачкатори” ще си отидат в най-“лошия” вид училище, ще завършат 9ти клас и ще отидат да учат занаят след това. На тях вкъщи най-вероятно никой не им виси на главата и не им повтаря колко е важно доброто образование, никой не ги праща на частни уроци и на никой не му пука дали имат шестици или тройки и четворки. Защото други неща са им важни, а и знам че детето ще си намери някаква работа и с дипломата от 9ти клас. И по същата логика децата на висшистите ще учат в гимназия или евентуално в реалшуле.
Хубаво е системата, каквато и да е тя, да дава шанс за развитие и реализация на всеки.

Аз затова обсъждам Нидерландия, защото ако там вземат да разчитат на семейната среда и да се съобразяват с нея, за нула време ще слязат под нивото  на Колумбия в тестовете на PISA. Вие идилично описвате някаква среда от руси, високи, работливи и добре възпитани кореняци, а всъщност масово децата в училище са с културни особености от пет континента. В крайна сметка при тях някак работи, а при нас - няма как. Еми, не е така.
 Тео, от "най-лошият вид училище" излизат образовани техници и готвачи, които имат сериозен шанс за професионално развитие и реализация.

Училището го правят учениците. Няма лошо училище, поне у нас, в смисъл училище, което не дава възможности за получаване на средно образование, придобиване на професия от първа, втора или трета квалификационна степен или след, което да не може да се развива един млад човек и да учи и висше. Има училища с лоша слава или предлагащи непопулярни бачкаторски професии като механизатор, заварчик, техник на газови уреди, шивач, фризьор, корабен механик, капитан на речни кораби, автомонтьор и т.н, в които се записват децата с най-ниските балове. Съответно и нивото на обучение пада драстично и се завърта омагьосаният кръг. Ако в тези специалности се запишат деца не със Среден (3), а с успех Много добър 4,50 - 5, то нивото ще е различно. Някога в Техникума по речно корабоводене и корабоплаване в Русе влизаха отличници, нивото бе високо. Днес отличниците не отиват там и нивото пада.
През годините и други училища са били на върха, а после интересът към тях е отминавал и баловете са спаднали, което дава шанс на по-слаби ученици да получат добра професия, ама колко ще хванат шанса си?

Покрай децата ми, които са в немски училища, забелязвам различен тип учене. Няма много общо с българския метод, макар че аз вече нямам конкретни наблюдения как точно се преподава в българските училища днес.

Нямат голям обем на теория, имат практически часове, в класа се води беседа и устното участие играе голяма роля в оценката. Често се работи на групи, материалът се изучава така, че да бъде разбран.
Сетих се, че наскоро по програма моят деветокласник имаше тема за антисемитизма(точно съвпадна с конфликта Израел-Хамас). Темата я обсъждали в 3 поредни чАса- по политика, по история и по религия. Тоест от 3 различни ъгъла.
Става дума за немска гимназия - тоест деца с по-висок успех и със завишени изисквания към тях.

Точно това куца в българското образование - разбирането. Набляга се на наизустяване на факти, дати, някакви числа, събития, теореми и граматични правила, но не се следи дали са разбрани.

Добър вечер
Изгледах референдума на Д. Чешмеджиева.
Какви са впечатленията ми.
1. Всички са съгласни, че има проблем в образованието ни и той трябва да се назове.
Тук не съм сигурна, че всички назоваха проблема, защото говореха за подобряване. Ма няма какво да подобряваме механистичния подход към образованието, ученето на отделни предмети с огромна фактология и терминология, а след това да търсим практическа приложимост, за което пък били необходими повече часове за затвърждаване (ей не го понасям този израз, какво ще затвърждаваме...). Интегралното познание изисква радикално различен подход и той беше вече споменат тук в няколко поста, даващи за пример образование в др. европейски държави.
И Кр. Вълчев посочи най-ясно трите реформи, които трябва да се направят: в учебните програми, в оценяването, в културата на формализма (документите).
2. Кое е базовото знание? Не го назовават ясно и отчетливо, но индиректно говорят, че е важно КАК да се учи, КАК да се извлича информация, КАК да се формира критическо мислене у децата. И никаква дигитализация и устойчиви програми за професионално развитие на учители не може да реши този проблем ( идеи на министъра). Щото и в университетите ни обучението не е интегрално. Няма методика, която може да помогне на неграмотни студенти с дипломи за учител. А такива примери бяха дадени от учителя по БЕЛ в НПМГ. Аз съм изключително впечатлена от този учител - Борис Илиев. Защото е ясно, че държи учебния процес в ръцете си и не търси причини в учениците и  родителите; защото е наясно, че програмите са стандартизирани, но учителят е този, който трябва да ги индивидуализира. А това го може само учител, който разбира това, което преподава и има богата култура и страст да бъде учител. Те затова и учениците му ръкопляскаха накрая. Щото в часа той е цар и на никой не му идва наум да си гледа мобилния телефон.  Само на него.
3. Накрая. Министърът призовава за доверие, сигурно в МОН. Ами ... от говоренето му, както и от това на директорката на училище, аз доверие не формирах. И двамата оставиха у мен впечатлението за един конформизъм - така ако може да се променяме, ама със своите си нагласи и разбирания, и с празни приказки. Няма да стане, колкото и още "реформи" да ни сервират.

Не може да се обобщава. В някои училища се дискутира и разбира, в други очакването учениците да проявят такива умения е като чакане от умрял писмо и затова ги карат да зубрят, белким запомнят нещо, поне колкото за оценка.

Културните особености може да са от пет континента, но това не променя факта че ис представителите на всеки континент има образовани и необразовани хора, които по един или друг начин са се озовали в Германия.

А иначе от едно обикновено училище до 9ти клас не излизат квалифицира и кадри. Те тепърва трябва да си намерят работа и да изучат занаят или професия. Но след това, според зависи къде са се обучавали, някои ще бъдат високо квалифицирани, а други ще ги мързи и си бачкат нещо, без грам амбиция за нещо повече. И тези, които все пак развият някаква амбиция може да се окаже че изкарват много по-добри пари от други, завършили гимназия и после университет.

   Ама нали за това е темата. Защо процентът на немотивираните е толкова висок -  70 -80% са с двойки и тройки?  Резултатите от РISA
по-добре да не коментираме, защото са много по-трагични.
     Защо толкова държави са ни изпреварили и защо държави с много повече мигранти се справят по-добре от нас в областта на образованието?
   Защото в другите страни се отнасят към всяко дете като самостоятелна личност, със собствени интереси и възможности, без да гледат каква е социалната му среда.

Боникова, защото 70-80% от родителите са като теб, смятат някой друг за отговорен за успеха на децата си. Там онези комунистки лозунги "от всекиму според способностите, всекиму според потребностите" дори не си заслужава да коментирам.

Защо изобщо й се връзвате?

Едно си баба знае, едно си бае.

  За пореден път ще пиша и на теб, че съгласно закона, образователната система обучава и възпитава.
   Нещо против закона ли имаш?
   Съгласно актуалните тези дни резултати от РISA, които интересно защо оценяват развитието на образованието по света, а не родителите, защо пак сме на последните места?

Образователната система не обучава и не възпитава. Това го правят хора.