Пациенти на Д-р Тихомирова МБАЛ “Надежда”

С МММ се оказа, че имаме нужда от асистиране и от миналата есен сме по доктори и изследвания.
Имаме МФ, който засега няма да описвам, защото не той е причината за този пост.
Моите изследвания показаха АМХ под 0.05, на 39 съм. Гледам, че и момичета без тази нула зад десетичния знак след серия опити се ориентират към ДЯ, та се бяхме подготвили психически за този развой. Аз самата не съм точно от емоционалните, не рева на стола, не се моля, имам пълна вяра на лекаря, единствено искам да знам какви са вариантите и какво правим сега. Не само за АР, изобщо.
Решихме да се насочим към Надежда , попълнихме им въпросника и ни се обадиха след броени часове в неделя, като предложиха Персенска. Чели сме отзивите, стана ни малко неприятно, зачудихме се защо точно пък на нас точно пък Персенска, ама бяхме решили вече, че ще правим ин витро в Надежда. Питахме за Тихомирова - да, можело и при нея, записаха ни. Отидохме с идеята, че се насочваме директно към ДЯ, но Тихомирова настоя, че по-добре да опитаме да извадим, каквото собствено можем, и чак тогава да обмисляме донорски варианти. Това става ноември. Мислихме вкъщи и се съгласихме, че звучи добре.
Така от януари - началото - всеки месец съм на проследяване. Изписа ми още в началото естрофем, който пия и досега, като в 2 от дотук 4 цикъла пих и дуфастон. Така и не ми писа рецепта за тоя дуфастон, та обикалях аптеките, докато се навият да ми го продадат свободно. Както и да е.
Януари и февруари имах по 1 или 2 малки Ф, които не растяха изобщо, затова не правихме нищо, освен прегледи. Март реши да пробваме с инжекции - Фостимон. Фоликулите бяха 4, растяха си добре, направихме пункция, при която обаче са работили само 2 фоликула, от тях са извадили 2 яйцеклетки, а те се оказали презрели. За другите два Ф никой нищо не каза. Разбрахме се, че на следващия цикъл ще пробваме пак стимулация, но с пункция по-рано, за да проверим дали няма генерално проблем в зреенето, или просто сме изпуснали момента първия път. Обаче този цикъл пак бях само на естрофем и имах само един Ф, който не се разви - на ден 10 беше 10 мм, на ден 15 - 9. А Тихомирова изведнъж реши, че трябва да ме прегледа и на ден 19-20, което досега не е правила.
Разбирам, че нещата са на проба-грешка, но след като нещо е показало ефект, не мога да разбера защо се връщаме на неработещ метод. И то при положение, че нямам някакви ексцесивни реакции на нищо (не, че сме правили кой знае какво, де). Уж следим ЕЦ, а моят цикъл е по-кратък - и с това не се съобразява.
МММ почти никога не може да дойде с мен, казва да я разпитвам - ами каквото съм я питала, дава лаконичен, но логично звучащ отговор. Не знам какво повече да я разпитвам. Както казах, подхождахме с пълно доверие към нея като към всеки лекар.
Не мога да се отърва от усещането, че ме мотаха с този ЕЦ, за да ми кажат в крайна сметка, че наистина ми трябват ДЯ. Всяко записване на час беше с уговорки кога, как, защото делниците аз все пак работя, нали… говорят с нея, връщат ми обаждане… няколко пъти ми казва да записвам час петък-събота, а въпросната събота не е дежурна. От последния преглед пък се опитаха да ме откажат и в делника с довода, че имала много тежък график за операции. Запънах се и все пак ме приеха.
За изследвания питам - нищо не ми пуска. За мъжа съвсем - колкото пъти питам той нещо необходимо ли е да прави освен СГ, все няма нужда. И много ме притеснява, че както няма нужда, ще се окаже, че има.
Нямаше да се ядосвам, ако виждах някакво усилие от страна на Тихомирова, обаче ние просто си тъпчехме на едно място с естрофемчето и това е. И то при положение, че тя самата каза още в началото, че трябва да побързаме, защото яйчниците всеки момент ще спрат да работят.
Упорито записвах при нея, но сега реших да отида в събота при дежурния. МММ и той щеше дойде. Говорехме си това да ни е последното посещение там, чудехме се дали въобще да идем и в петък просто си казахме стига глупости и не отидохме.
Сега гледаме къде да се насочим и стискаме палци не само да вземат парите, ами и да има някаква полза от сделката и за нас.