💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 "Ако обичаш силно" и "Двама непознати" /Тема 20/

“- Ето, в това е нещастието на вашето поколение…
Изхвърляте от тоя живот всичко, което е сложено в него, за да му дава вкус. Пестите ни времето, пестите ни труда - друго не знаете! Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш. Зная - сега вие сте по-големите резултати, и не отричам - в това няма нищо лошо. Но човек като тебе…, трябва са се оглежда и за дребните боровинки, докато бере едри дини. Ти се задоволяваш със скелета, аз пък се взирам за отпечатъци от пръсти; в това няма нищо лошо. На тази възраст подобни неща тебе те отегчават, а аз пък се питам: дали не е така, защото просто не си се научил да ги цениш? Ако оставим на вас, ще издадете закон за забрана на всички дребни занаяти, на всички дреболии. Ала тогава няма да си оставите нищо, за което да се улавяте измежду големите неща, и ще видите дявола по пладне да си блъскате ума с какво да се захванете, за да не полудеете. Кажи ми защо не оставите и природата да ви научи на нещо? Престригването на тревата и плевенето могат да се превърнат в начин на живот, сине мой….
… Люляковите храсти струват повече от орхидеите. Глухарчето и кукувичата прежда - също! Защо ли? Защото те те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе си, ти наистина ИДВАШ НА СЕБЕ СИ за известно време, останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи. Градинарството е най-хитрият начин да си пофилософстваш скришом. Никой не се досеща, никой не те укорява, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон сред божурите, един Сократ, който прекопава боровата си горичка. Човек, помъкнал чувал с тор по своята ливада е същински Атлас, който оставя Земята да се върти с лекота на неговото рамо.
Копай в земята, рови се в душата!… Край на урока.”
(Мистър Споудинг из “Вино от глухарчета” Рей Бредбъри)

Това ме върна години назад. Имах невероятният късмет в годините на израстването си да имам за учител една прекрасна жена, която се превърна в мой модел за подражание в най-хубавия и положителен смисъл. Беше завършила английска филология, специализирала в Оксфорд. Нежна, деликатна, но категорична и твърда, когато се налага, красива в моите очи. Харесвах как говори, спокойно, аргументирано, използвайки красиви думи и фрази. Именно тя ми препоръча и аз прочетох и завинаги останах почитател на Куруак, Бредбъри, Селинджър, Фокнър, Вонегърт.

Завиждам ти за добрата и вдъхновяваща учителка по литература. Много е важен учителят, може да те накара да се влюбиш в предмета...или пък да го намразиш.
Майка ми е учителка по БЕЛ от няколко години, вече започва да бере плодовете на своя труд, образовайки деца от малцинствата. Седмокласниците се справиха чудесно на външното оценяване по български, за съжаление обаче нямат късмет с учителите по другите предмети...