Еда: Какво значи дело за опека? Питам вас. Искате да ме отнемете детето?
Айдан: Ами, не. Да, задължителни неща са.
Еда: Кое е задължителното? Дело за попечителство?
Серкан: Какво става тук?
Еда: Какво е това дело за попечителство? Ще ме съдите? Дело за попечителство. Искате да ми вземете детето. Ние с теб така се разбрахме? Не те е срам.
Серкан: Еда, не, няма нищо такова. Нищо такова няма да се случи. Никой няма да заведе дело. Нали така, мамо?
Айдан: Серкан, трябва да имаме и ние права на Кираз. Ако разбереш как говори Айфер, щеше да разбереш, че съм права.
Серкан: Мамо!
Еда: Какво е казала леля? От кого се опитвате да отнемете детето?
Серкан: Еда, нищо такова няма. И няма да има.
Еда: Отново повярвах в теб. Защо ти вярвам всеки път? Жалко за вас.
Серкан: Мамо, ще говорим с теб по-късно. Еда, може ли. Поспри.
Еда: Какво? Слушам?
Серкан: Не знам какво става, но няма такова нещо. Това е недоразумение. Няма да има дело. Единственото, което искам, е Кираз да е добре. Ясно ли е? За да расте в добра и спокойна обстановка.
Еда: Сигурен ли си?
Серкан: Да, сигурен съм. Повярвай ми.
Еда: Няма да подадеш иск за опека?
Серкан: Повярвай ми. Няма такова нещо.
Еда: Добре. Радвам се.
Кираз: Мамо.
Еда: Скъпа.
Кираз: Целунах кон. Може ли да оставя подаръците в стаята си?
Еда: Разбира се, можеш да ги оставиш.
Серкан: Ако ти стане скучно, можеш да ми се обадиш.
Кираз: Няма да ми е скучно. Заедно с Буба ще ловим риба.
Серкан: С Буба.
Еда: Не започвай.
Серкан: Това е невероятно.
Сейфи: Все пак, това е Буба.
Серкан: Добре, Буба. Значи с Буба ще ловите риба. Така ли? Енгин. Да. Имаме спешна ситуация. Да.
Много ми липсваше...
Еда: Кираз? Три колана, две възглавници, не свършва. Да беше опаковал детето.
Кираз: Много удобно, много. Много ми хареса.
Серкан: Хареса ти, нали, Кираз? Прекрасно, чудесно. Виж, било й е много удобно. Предпазни мерки. Вземам всички предпазни мерки, Кираз. В Космоса правим същото. Колкото повече колани, толкова повече си в безопасност.
Серкан: Много ми липсваше.
Еда: Кое?
Кираз: Много съм щастлива. Искам да целуна и двама ви.
Еда: Ела
Серкан: Ела тук.
Кираз: Това катеричка ли е?
Серкан: Какво?
Кираз: Катерица ли е?
Серкан: Да, виж Еда, има катерица. Какво прави катерицата?
Еда: Видях катеричката, Серкан.
Серкан: И така, готови ли сте сега? Хайде тогава. Сега.
Кираз: Да.
Серкан: Нека погледнем нагоре.
Кираз: Уау! Обожавам звездите.
Серкан: И аз обожавам звездите.
Еда: Благодаря.
Кираз: Ще ми разкажеш ли приказка?
Серкан: Приказка на теб? Да ти разкажа приказка? Добре. Не знам много приказки, но знам една много хубава. Някога ми я разказа някой, когото много, ама много обичам.
Кираз: Кой?
Серкан: Знаеш ли историята на Аполон? Историята на Аполон. Аполон винаги е живял с мисли за бъдещето.
Еда: Като теб ли? Не се ли отказа заради това от любовта?
Серкан: Може ли първо да разкажа историята?
Еда: Добре.
Серкан: Веднъж Аполон...
....среща невероятно красива жена. И се влюбва в нея. Казва й...
Еда: А после...Аполон обещава, че ще се върне един ден и заминава. Жената чака, чака, чака...Никога не се отказва от надеждата, че ще се върне. И накрая от очакване се превръща в слънчоглед.
Серкан: Жената чака, а след дълго време Аполон се връща. И моли тази жена, в която е бил силно влюбен, да му прости. Но жената нищо не му отговорила. Протегнала му само клонче череши. И в този ден Аполон се заракъл, че никога повече няма да се страхува. И няма да се откаже нито от жената, нито от Черешката.
Кираз: Много красива приказка. Много красива нощ.
Серкан: Да, но нощта тепърва започва. Готово ли си? Три, две ,едно. Погледни към небето.
Еда: Виж, гледай. Намисли си желание, Кираз. И ти.
Серкан: Да, намислям си.
Еда: Беше много хубава нощ. Благодаря ти, Кираз беше много щастлива.
Серкан: И аз съм много щастлив. За първи път от толкова тодини.
Еда: Това, че и двамата сте щастливи, ме прави щастлива.
Серкан: Разбира се. Да.
Еда: Според мен можем да отгледаме детето си като двама културни хора. Без да се намесваме в живота един на друг. Ти и така можеш да виждаш Кираз, когато поискаш. И няма нужда да съм до теб.
Серкан:Тя може да идва при мен, когато поиска и да остава при мен. Прерасно. Да, ще поговора с майка ми по повод делото за попечителство.
Еда: А аз ще говоря с леля ми. И тя е полудяла, да се успокои малко.
Серкан: Отлично.
Еда: Хайде, разбирам защо леля не те приема, защо не те обича. Но какъв е проблемът на майка ти с мен?
Серкан: Тя мисли, че си ме оставила.
Еда: Аз теб? Така ли й каза?
Серкан: Не. Тоест...Обичах те повече от себе си, така че тя не ми вярва, че съм те оставил.
Еда: Разбира се, не е за вярване. Няма да можеш да я убедиш в това.
Серкан: Да направим така. Най-добре аз да говоря с г-жа Айфер, а ти поговори с майка ми. По този начин ситуацията ще се успокои.
Еда: Добре. Тогава ни пожелавам успех с леля ми.
Серкан: А на теб с майка ми.
Еда: Не спиш, нас ли слушаш?
Серкан: Ах ,ти...Ела, да тръгваме.
Еда: Хайде.
Серкан: Да си тръгваме ли? Хайде, ела.
Ще говорим за това дни наред!
Еда: О, Серкан Болат. Какво е това? Разбрах за нещата, които правиш зад гърба ми!
Серкан: Така ли, Еда? А това какво е? Това какво е? Как не те е срам. Сега разбрах, защо се опита да ме събереш на едно място с г-жа Дениз. Как възможно подобно нещо?
Еда: Така ли?
Серкан: Да, така.
Еда: Не, моля те. Ти си много по-добър от мен по въпроса. Защото те мислех за искрен. Защото мислех, че съжаляваш. Короната на идиотите е моя. Не мога да гледам дъщеря си, така ли? Дъщеря ми няма хигиена. Детето ми няма хигиена. Разхожда се сама в гората, а вие я намирате. А аз съм лоша майка, така ли?
Серкан: Върху това ли се фокусира? А погледни това. „Серкан Болат вози Кираз в спортната си кола без колан“. Извинявам се, но когато това малко момиченце, моето ангелче, се качи в колата, винаги й слагам колана. Такова нещо не може да има. Наистина не е за вярване. А, виж тук има нещо друго. Какво е тава? Намерили сте това, над което работих месец. И какво виждаме тук? Няма време за детето, тъй като Серкан Болат е много зает. Подло. Много подло и грозно.
Еда: Ти си подлият тук. Подло се прилепи към мен. Първо искаше да ме смекчиш. А после си искал да ми отнемеш детето. Така ли? Нищо подобно. Все още си същият робот без чувства и емоции. Осъзна ли. Все още си робот. Изобщо не си се променил.
Серкан: А, първия ден. В първия ден ли ще се върнем? Винаги ме залъгваш с красивите си думи и милото си личице. И аз, като.... Няма да ти вярвам повече. Няма да ти вярвам, защото съм наясно. Пълен идиот, колко жалко за мен, като пълен идиот ти вярвам. Нали ми казваш, че нямам сърце? А твоето сърце е в бодли. Не знам защо се казваш Еда, трябваше да те нарекат Роза. Като роза си.
И знаеш ли, повече няма да ти вярвам. Няма да ти се хващам. Ако се замислиш...Като се замислиш, прочитайки това...Глупакът Серкан преди 5 години се е опитал да те изкара от живота си и все още се опитва. На всичко отгоре имаш дете от пет години, но си нямаш представа. Защо не си наясно? Защото бодливото сърце не е искало да знаеш. И сега аз...
Еда: Така беше. Не знаеше, защото си такъв, ясно ли е? Не искам да говоря с теб!
Серкан: Не, ще говорим, ще говорим! Ще говорим за това дни наред!
Еда: Ще говорим, добре. Тотава не си хаби дъха, ще говорим в съда.
Серкан: Сега говориш за съд, но ще те видя,като сме в съда, какво ще кажеш. Дело ли ще заведеш?
Еда: Дори вече го заведох. Поздравления с делото за попочентелство.
Серкан: Тогава бъди готава да видиш съвсем друг Серкан Болат.
Еда: Направи всичко по силите си!
Серкан: А, така ли?
За да е по-пълна драмата... Ердем е главният свидетел по делото. Съвсем по Ердемовски, говори много и изказва взаимно противоречащи си тези. Двете спорещи страни, предимно Айдан и Айфер започват да спорят, намесват се и останалите и настъпва страхотна дандания. Съдията изгонва всички от залата, освен Еда и Серкан.
Съдията реши...
Енгин: Доста време мина. Решението сигурно е готово, нали?
Айдан: Правосъдието ще възтържествува.
Айфер: Да, ще дадат попечителството на нас.
Айдан: Виждаш как ме предизвиква, нали?
Айфер: За бога, Айдан, какви ги говориш?
Кемал: Вижте, дами.Мисля, че достатъчно говорихте. Дори съдията не можа да издържи и ни изгони. Да се успокоим.
Айдан: Какво стана? Какво стана?
Айфер: Какво е решението?
Еда: Съдията реши, че...В името на Кираз...
Серкан: Трябва да живеем заедно, в една къща.
Всички: Какво?!
Айфер: Къде? При нас ли? В нашата къща ли?
Мело: А в чия? Нашата къща е голяма.
Още снимки и гифчета:
Слънце, Линде