Игра на топло и студено

На 15.

Да уточним някои неща. Първо, интереса- липсата му или наличието не са константни величини. Интерес се създава, интерес се поддържа, привлича или се губи. Според зависи.
Дали има или няма интерес мъжът, не зависи дали е алфа или омега. Нищо не пречи жената да е по-активна, не натраплива или отчаяна, но да търси, да предлага, няма нищо лошо в което.
При мен така се получи, една такава дето не се притесняваше да пише първа и да е активна, пререди най нахално всичките в списъка и сега ми е жена

Същото и при нас беше  Rf22.
Мъжът и да има интерес, ако е заобиколен от много жени, трябва да тръшнеш всички и да спечелиш наградата.
Понякога установяваш,  че си е заслужавало.

Супер тогава, ДамаСпатия, значи топката е в неговото поле вече.
 
Относно инициативата...
Първия случай с поощряването си го представи така: виждаш някого, който ти е симпатичен в дискотеката/ клуба/докато разхождаш кучето в парка, да речем разменяте си по някой друг поглед. *Малкото* поощряване от твоя страна, за което писах, се състой в това например да му се усмихнеш малко по-многозначително и да загатнеш интерес. Това е, оттам нанатък "гони" той, ако има интерес, разбира се. "Преведи" сега тази ситуация във виртуална комуникация (защото комуникацията вече се прехвърли доста онлайн в Тиндър и co) или в някоя друга реална, и  й намери съответния екивалент според твоя натурел (това което ти идва естествено на теб). 

А относно ти да изявиш желание за среща/ да предложиш да се видите пак не е кой знае какво "унижение", "плюене на достойнтвото заради мъж" или "агресивно преследване". Интересът, който проявяваш след 1-ва среща, може да намалее след втора, или трета, или да се увеличи, динамични са нещата особено при началните срещи. Съгласна съм с Rf22 тук.

Ей това ме плаши и не го разбирам. Явно е факт на новото време, щом така споделяте. Не знам дали разбирането ми е остаряло и егото голямо или това са единични happy случаи.

Bizzie Lizzie благодаря, много добре го обясни наистина. Ще спра да спамя на момичето темата

А за това което каза happy doc, установявам, че може би нямам достатъчно самочувствие. Защото все ми се струва, че ако е трябвало толкова да се боря с други жени един вид, за да спечеля някого, че и толкова лесно някой може да ми го вземе един ден, и че ще живея във вечна несигурност.
Не че не може разбира се той да прояви огромен интерес в началото и след това пак да хлътне по някоя друга..

Само да уточня, че това беше, когато нямаше Интернет и смартфони и някак всичко се случваше на живо в реално време.
Мъжете, трябваше да се постараят и го правеха.
Сега вече е съвсем различно.
Пише с 5, все една ще върже.
Но, все пак си зависи и от човека, доколко е заинтригуван от теб. Но, винаги съм се борила за всичко в тоя живот. Нищо не ми е паднало от небето. Което ми дава и самочувствие.

И аз не разбирам този агресивен подход от страна на жената. Никога няма да тръгна да гоня и тръшкам когото и да било, ако ще и Брад Пит да е. Да покажа интерес - да, но да преследвам психопатски - няма шанс.
Ако някоя друга успее с такива хватки - халал да й е тоя мъж!

Ако му определиш една среща нито е психопатско нито е агресивно. Пишеш му един текст иска ли да се видите, даваш му дата, час, място и чакаш да видиш с какво ще се оправдае. Приятели ли сте поне във фейсбук? Ако не сте питай го кой му е фейса да се френднете. Ако отказва всякаква комуникация поне ще знаеш защо се измъква от срещи и няма да седиш да се чудиш.

Ооо, аз съм си ловец и каквото искам, винаги го получавам, рано или късно. Въпрос на характер.

А как "трябва"?
Както искате вие?
Тази тема е тясно свързана с другата, за еманципацията. и с основния философски въпрос - за собствената значимост на индивида.
Не е лошо човек да има самочувствие, даже напротив, умереното и в рамките на разумното, самочувствие прави животът по-добър. Обикновено.
По-неприятната страна е залитането в крайности.
За авторката не мога да кажа нищо, малкото ѝ постове тук не ми позволяват да си съставя стройна представа за характера ѝ. Обаче за съветите, главно от жени с хиляди постове тук (вероятно не само тук) мога. И изводът ми е, че те подтикват авторката на темата към нереалистично напомпване на самочувствието и самопреценката, взимайки категорична страна в ситуация, която за тях е изцяло виртуална и те не носят никаква отговорност за поведението си (на съветнички) в тази ситуация.
Та така, да се върнем на "каквото трябва".
Ми не, нищо "не трябва".
Ако не искате някой да определя за вас какво "трябва", е добре да се въздържате и вие да определяте същото нещо за него.
Не съм съгласен да изпълнявам изискванията на други хора, които не изпълняват моите.  И тъй като аз нямам изисквания, ...
-------------------
Впрочем, думичката "трябва" съм чувал най-често от определени типове хора. Сред мъжете - такива с една гънка на мозъка - тази от фуражката. Сред жените явно също има някакъв съответстващ тип, макар да не мога да преценя процеса на мозъчно гънкообразуване при тях. Възприемал съм женския пол като по-способен и по-близък към някакво средно ниво на интелигентност, затова такива старшински изблици - Ти - трябва това, ти - трябва онова, винаги са ме учудвали и даже плашели.

Реално има мъже, които не знаят искат ли или не да бъдат с някого.
Имам едни приятели, запознават се тя на 30 той на 27.
Заедно са 7 години и живеят заедно.Но тя иска да са вече сериозни, брак, дете, ако ще и дете без брак.
Той не знае, все увърта, но иска да е с нея. Та накрая тя го напусна, а той горкия многострадалец, орева живота на всички познати, колко му липсва.
Още си търси нова половинка, а жената след около година си намери вече сериозен приятел.

Лошото е, че е загубила 7 ценни години от живота си, чакайки този несигурен господин.

Разбира се, не съм им била във връзката и не знам, какви проблеми е имало, но отстрани ми изглежда точно като нерешителност.


Сега обаче се замислих, за свалките, може да си инициатор при по- нерешителен мъж,обаче той трябва да поеме нататък и да показва интерес .Иначе вечно ще трябва да го буташ да вървят нещата.

Да не би мъжете да са се свършили?

Като се замисля, това с демонстриране на интерес и реални намерения може да бъде много условно.
Сещам се за един, преди години. Звънеше, пишеше и предлагаше всяка свободна минута. Буквално не можех да го изкарам от жилището си.
Оказа се, че само за името не ме беше излъгал и скрил незначителната подробност, че има съпруга и две малки деца. Е, хвърчаха ризи през прозореца като по филмите.

Ти не беше ли ходила в неговото жилище? Щеше да видиш съпругата и децата (или вещите им).