НАБОР 2004 - университетски класирания - втора тема

Просто се свиква..Рецепта няма. Първоначално държиш да  се чувате и "виждате" всеки ден в чата, а и те нямат против, защото още всичко им е ново, нетипично, притеснени са, търсят с кого да споделят..Но с времето ги завърта ученето, по-нататък и работата, разните ангажименти, срещите с приятели и така чуванията постепенно се разреждат. Идват си в БГ, радваш се на присъствието им,  бързо се напасваш към стария навик да са около теб и при тръгването им обратно пак ти става криво и мъчно точно като първия път... И така до следващото идване - планираш, чакаш, броиш. Утре летя примерно за "Ада под небето" откъм температури, демек за Рим. При други обстоятелства щях да се откажа моментално, но сега няма, дори с  риска да не оцелея , понеже там ще се срещна с едната девойка и ще прекарам 5 дни с нея..

Санака, в нашия случай не е  точно така, никакви рецепти не давам.  Не знам как с такава мързелива майка като мен по отношение на готвене  (не че не мога, но го правя с кеф само тогава, когато ми дойде музата) две от трите ми девойки са "младши мастер шефове" там, готвят какво ли не и черпят всички около тях, от манджи до торти, баници, чийзкейкове и баклави. А това е страхотен повод за социализация. Само медичката себе си дори не се сеща да нахрани като хората от голяма ангажираност, какво остава за друг... Или сандвичи/пици яде, или просто плодове, при стрес и разните там боклуци,  или най-често се храни в мензата. Рядко успява да си сготви нещо по-така. Днес по обяд ми се похвали, че добра душа от етажа в общежитието я  почерпила със сготвено на принципа, на който действат сестрите й....