Любители на кучета - 136

И нашето беше така.

Здравейте!
Виждам че духа на темичката е съвсем друг...но понеже зора е голям както се казва...ще си позволя да потърся дом на 2 кученца и тук....
Тези две прекрасни кучета търсят своя дом! Живеят на улицата и са обгрижвани от малкото хора (2-3човека) , които ги обичаме.Но от много време вече имат много недоброжелатели понеже понякога лаят определени хора от квартала... и живота на кучетата мисля е в опасност...всеки ден са в риск! Не разбират някои хора, че не са опасни, няма как да им обясня това и да не се страхуват от тях...
.Просто няма смисъл...Постоянно подават сигнали за тях....НЕ ЗНАМ ДО КОГА ЩЕ ГИ ОПАЗИМ!
СПЕШНО търсят дом , живеят си  двамата заедно, но могат да бъдат осиновени и по отделно.
На приблизителна възраст 2-3 годинки са.Мъжкото ( черното ) е Мурджо .Изключително мил и кротък,  дружелюбен и страхлив! Обожава да се гушка! Кастриран!
Женското куче (дребничкото) се казва Лора и също е страхотно куче.Обича да пази , да се лигави и да бъде милвана. Тя също е кастрирана! И двамата обичат деца !!!
Ако някой от тях или и двамата грабнат сърцето ви , ние ще направим всичко необходимо да пристигнат при вас! Ние поемаме разходите по паспорт, чипиране , обезпаразитяване и каквото е необходимо! (Ако сте извън България и са необходими документи и интервенции).
Дано някой отвори дома и сърцето си за тях...защото иначе са обречени!
Кастрирани, здрави и обезпаразитявани редовно са!
Помагайте....в постоянен стрес сме вече... Гледаме ги от 2 години...нещата ескалират вече... А са толкова добри и мили ...., но трябва да имаш подход и ги допуснеш до себе си....

Нашите са две предполагаеми лабрадорки, опитахме да ги държим вързани на едно място, вързани разделени - на различни места, не се получи - лаеха, скимтяха, караха се, стигнаха и до агресия, която после премина в ръмжене и непоносимост да са близо една до друга. Причината беше моят страх, че ще избягат, което и правеха. Много укрепване на оградата, ремонти, запушване на дупки, прехвърляне от съседи, когато ни няма, и накрая ми "узря главата" - след месец време ги оставихме пуснати по двора. Цял ден спят, играят, гонят се, копаят дупки, гризат пръскачки, маркучи, камъни и дърв'e, но вечно ухилени и доволни. Доста често са сами през деня, но вече не бягат, дори ако гаражната врата е отворена, стоят на границата с крака и надничат в посоката, в която е излязла колата.  Свекърите ми имаха доста кучета на вилата си и бяха все вързани с много къс синджир, сигурно затова не съм искала куче, защото винаги казвах, че това е олицетворение на израза "кучешки живот". Не било така, имало и друг живот...

Аз в двора имам къщичка и голяма клетка, но Берга е цял ден на двора пусната. Притеснения имам, защото ме е страх да не избяга, но не искам дори в клетката да я затварям. През деня когато има някои влиза и излиза от дома, вечер спи в моята стая в нейно легло. Планувам да почна да я оставям навън, но тя вместо да си ходи в къщичката или в клетката където съм й направила възможност да лежи, спи пред входната врата и ми става мъчно

Защо взимате куче, когато имате алергия? За охрана ли? Ако е за охрана, няма логика да е затворено.
Когато сме в къщата и времето е хубаво, го оставяме на двора с много вода, легло и сянка. Дворът трябва да е обезопасен.
При лошо време е вътре.

Волиера не е ли най-хуманно? За да може докато ви няма да е на сигурно (аз лично винаги бих се притеснявала някой да не ми го отрови или открадне, че и с големи кучета се случва). А когато сте вкъщи да си е свободно из двора.
Сетих се сега как преди години в Кремиковци ми показаха един тигър, който живееше във волиера. Не че беше щастлив, но все пак него и не го извеждаха, а кучето ще има и свобода.

Защото мъжът ми и децата ни нямат алергия.
Имаме немски овчарки от повече от 10 години. Втората ни почина преди два дена. Лично аз не исках да вземем толкова скоро, но виждам дъщеря ни колко страда по кучето ни. А мъжът ми-той също иска куче. Винаги е имал кучета. Дворът ни е обезопасен и голям. Имаме клетка с къщичка, но развъдникът, от който ще вземем кучето ни каза да го държим затворено в клетка поне 2*2 метра, задължително с покрив. На мен ми се вижда ужасно жестоко да гледаме по този начин куче.
Дворът ни е повече от 10 м. В дължина  така че има къде да бяга и да се чувства щастливо.
Аз лично не искам куче, просто защото преживявам за втори път смъртта на кучетата ни и ми е много тежко.

Такааааа, липсвахме ли ви? Надявам се да сте си починали от нас, а не да сте стояли в очакване, както са били нашите две шашави маймуни - две седмици гледали дали ще се върнем. Забегнахме на почивка и децата станаха "приемни родители". Обаче нашите две питомки много страдали, Рая плакала първите дни, обикаляла около колата на сина ми, душела, ръмжала и се оттегляла. Всеки ден ни пращаха сърцераздирателни снимки, но аз не се трогвам - почивах си, НЕоблизана, НЕцелувана, НЕнаскачана:laughing: Киснах си се в басейна и си четях книжка на терасата на стаята без някой да ми се качва по краката. И най-важното - на мен ми сервираха и ми даваха "наградки", а не аз да съм "сладкарката" с лакомствата. Е, и мен ме разхождаше мъжът ми, но без каишка - аз не бягам като щурава след котки и по непознати полянки..
Ето ги първата вечер, когато притъмняло, а нас ни няма и гледат към входната врата с надежда:

Има и много сладка снимка в гръб, как гледат към гаража, но не я откривам. Сутринта гаджето на сина ми решила да ги разведри и ги нагиздила, обаче наш'те пак стояли като "на пост" и чакали да се появим:

Иначе не са им липсвали разнообразие  и социален живот - запознали се с цялата кучешка и човешка фауна в местността, пили кафета, сокчета, яли лакомства да късни доби.
Сега кака и батко чакат новата ни почивка, а добитъкЪТ не подозира, че в края на септември съм им замислила ново наше бягство:stuck_out_tongue_closed_eyes:

Вчера в 6.40 ч. стана една година откакто Буря и Рая, /в началото безименни "малката" и "голямата"/, станаха жителки с адресна регистрация по домова книга на нашия адрес. По повода ги заведохме на мястото, където ги намерихме, почерпихме ги с по едно любимо лакомство и тихичко им прошепнах в ушетата "да си опичат акъла", че....много си ги обичаме, много....

Дълги, дълги години да се изненадвате с бели и кроежи! Всичко най-хубаво да видите заедно!
Аз отивам да си дорева след разказа с неочакван край (от хубаво, не че съм тъжна)

Честита годинка съжителство на двете бешаджийки!

Аз не мога да съм полезна за двора, защото нашето куче изкара първата си 1.5г. в апартамент и сега, когато сме в къща с двор, рядко склонява да остане навън без нас. За една година се отпусна някой път (не винаги) да направи кръгче без нас или да легне навън, докато ние сме вътре, но само ако ни вижда.

Ето го от онзи ден, след като му се скарахме за нещо. Привикан от малката щерка и наметнат, че да не настине.

Галена Честита ви 1-ва годинка заедно с Рая и Буря 🥳
Още дълги дъъъълги години да сте заедно и да се забавлявате, за да можеш да продължаваш да ни споделяш интересните ви ежедневни приключения ❤️

Бръм, съжалявам, но не е ок за мен, а на теб не ти е лесно. Щом е обезопасен дворът, просто осигурете сянка за лятото и топло място за зимата.
Моят двор е над декар, но пак го разхождам, така че говори с исканите куче да си поемат ангажимента и не го дръжте на верига. Каква порода искат?

На верига няма да е. И ще го разхождат. Сянка има. Немска овчарка са ни кучетата.

А защо не вземете куче, което е от хипоалергенна порода?
Galenaa, късмет имат двете калпазанки! Да са здрави и се радвате взаимно още дълги години! Късметлии сме и ние, че ни доставяш удоволствие, четейки те!

Бръм съседите ни имат немска овчарка и бигъл. Миличките по цял ден седят затворени заедно в една клетка 2х2м и ги пускат само сутрин и вечер да се разхождат. Мисля, че не им стига ама съседите си знаят. Ние в момента сме в процес на изграждане на клетка 2х6м с навес и къщичка за нашето хъски и зидаме ограда на двора. За сега ме е страх да я пусна, че е много щура и изобщо не й пука, тича накъде и как й скимне и ме е страх да не я удари някоя кола ако излезне. Клетката я правим да може като е хубаво времето да стои навън и да съм малко по-спокойна, че няма да избяга иначе като сме си вкъщи ще си тича из двора.Моя мъж казва да я оставим навън за постоянно, че вътре в къщата започва да й отеснява и само се удря в мебелите/тя не ходи бавно, а тича като луда/ ама аз още се чудя.