Правилата и норми на поведие, които ще подобрят живота ни.

  • 7 752
  • 116
# 15
Ужас! 😮
И аз съм работила, и работя, с украинки, за щастие не са такива! В работата си спазват правилата. Някои са малко неприятни, има и една миличка, но това си е вече до човека.
Аз говоря за украинците, най-вече украинките, и рускините клиенти!

А като става дума за норми на поведение, някой знае ли защо една голяма част от руснаци и украинци не поздравяват и не отговарят на поздрав на касата в магазина. Всъщност голяма част дори не те поглеждат, нямат никаква реакция. Това за нормално ли се приема при тях?
Работя с украинки от доста време. Сблъсъкът между двете национални култури е голям и определено създава много напрежение, трудности и негативно влияние върху колектива и работата ни като цяло. Наистина не поздравяват, груби са, нямат дисциплина, не спазват работно време, за тях работното място е място за релакс - да си поседят, да похапнат, да си побъбрят и обсъдят някоя интересна персона от колектива, че даже и да поспят. Не се съобразяват и не зачитат никакви норми и правила, твърдят че в Украйна такива нямат, а тук нашата организация и методи на работа ги карат да се чувстват като в затвор. Разказват, че в Украйна имали пълна свобода и обема и начина на работа си определя всеки сам, контрол не съществувал.
В отношението им към колегите липсва елементарно уважение, не ценят това което правим за тях, даже изказват претенции че сме им длъжници...
Изключително нагли, неблагодарни и високомерни...
Виж целия пост
# 16
Друго подходящо правило според мен, е да не си злопаметен. Също трудно постижимо, особено ако вече има история на конфликт. Майка ми като се джанкахме с брат ми като малки все казваше: “по-умният, отстъпва”. Още не знам дали е била права. В повечето случаи.
Виж целия пост
# 17
А като става дума за норми на поведение, някой знае ли защо една голяма част от руснаци и украинци не поздравяват и не отговарят на поздрав на касата в магазина. Всъщност голяма част дори не те поглеждат, нямат никаква реакция. Това за нормално ли се приема при тях?
Ми то в България е нормално да не поздравяваш.
Виж целия пост
# 18
Не е така. В България са малко хората, които не поздравяват. Разбира се в Люлин са повече отколкото в Лозенец примерно 😁

А като става дума за норми на поведение, някой знае ли защо една голяма част от руснаци и украинци не поздравяват и не отговарят на поздрав на касата в магазина. Всъщност голяма част дори не те поглеждат, нямат никаква реакция. Това за нормално ли се приема при тях?
Ми то в България е нормално да не поздравяваш.
Виж целия пост
# 19
В Люлин са повече от в Лозенец. Лозенец ... не е това, което беше.
Виж целия пост
# 20
Е имам пресен опит от Лозенец, нямаше човек, който да не поздравява.

В Люлин са повече от в Лозенец. Лозенец ... не е това, което беше.
Виж целия пост
# 21
Аз миналата година се въртях няколко пъти из Люлин и мен ме поздравяваха/.
Виж целия пост
# 22
Не е вярно, че в България е нормално да не поздравиш. Напротив, масата хора са учтиви, поздравяват и са добронамерени.
Колкото до етика, да изменени са вече нравите. Например ние като ходим на гости винаги носим нещо на домакините, гледаме макс два, пряко сили три часа и си тръгваме, събуваме си обувките, ядем каквото домакинята е направила и не се лиготим - аз това не ям, то това още ли го продават, не харесвам такива неща, и още, и още. Забелязала съм го като наблюдение събирайки се с други хора.
Много грозно впечатление ми прави, когато някой ни идва на гости и дори не се събува. Последното гости се проточи, да точно проточи 7 часа и целия ни ден и планове пропаднаха. Гостенката закъсня, дори не се извини, влезе с мръсните си обувки /не попита дори дали да ги свали/, даже си ги вдигна на бялата ми гарнитура. Стоеше и чакаше приятелят и да се освободи и нямаше какво друго да прави дотогава. И това говорим за човек познаващ се доста години с мен. Накрая вече всички теми и разговори се изчерпаха, а аз нямах търпение да си ходи.
Други гости не са си тръгвали докато и последната капка алкохол не свърши и т.н., мога да давам доста примери. Мисълта ми е, че за определени неща доста хора не се сещат, нямат тази мярка и сетива ако щете, че има норми и поведение в обществото защото все пак живееш сред хора, а не сам на пустинен остров.
Виж целия пост
# 23
Разбира се, че не е вярно.
Но, “в България“ е нормално да се обобщава и генерализира според лично поведение и отношение към околните.
Виж целия пост
# 24
Ами според мен е до възпитание. Просто да имаш усещане в даден момент как да реагираш, а не че трябва да има разписани правила.
Например не звъня на никого, дори на роднини, в часове за почивка, т.е рано сутрин, следобед между 14-16 и вечер след 19:30. Очаквам обаче същото и обикновено не вдигам, освен ако не е на пожар. Не разпитвам за заплати, просто защото не ме интересува, а и на мен също би ми било неприятно да ме питат, тоест близко е до ума, че не е ок да го правиш. Като цяло не се меся в чуждите лични животи, освен ако човекът отсреща не дава индикации, че има нужда да сподели.

Но това възпитание не е ли именно в съответствие с конкретни правила, обичайни за там, където си израснал? То е близко до ума поради определени причини все пак, не пада от небето според мен.

Със сигурност има някакви норми на поведение, които биха помогнали да се запази реда и доброто настроение, ако щете. Например от коя страна на тротоара да се движиш, кой е с предимство - влизащият или излизащият от някъде. Такива дреболии, които ако някой не ги спазва, бихме го обявили за невъзпитан.
Виж целия пост
# 25
Сега се връщам прочета всичко, но само искам да спомена, че ако хората, които са ми на гости са наистина близки, то ми е много приятно да седят и повече време (в студенските ми години се е случвало приятелка да дойде на гасти следобяд уж на чай, после поканихме и други хора и стана купон, които приключи в 6 сутринта на другия ден), защото това ми показва, че вкъщи им е приятно, имаме какво да си говорим, не се чувстват неудобно от мен или обстановката и очевидно това са истинските ми приятели и много близки хора.
Виж целия пост
# 26
Добре де, предполага се, че гостите, които каните не са непознати и сте наясно какво може да се очаква от тях. Защо тогава си го причинявате? Или случая с приятелката с мръсните обувки, толкова ли е сложно да я помолите да се събуе?
За правилата - общо валидните мисля, че се учат още в детската градина (хранене, разговори).
В ежедневието се срещаме с всякакви типсжи и може да се преглътнеш не съобразяване, но предполага се, че честите контакти на всеки са в сходна среда и възпитание и не би трябвало да има проблем и напрежение в общуването.
Виж целия пост
# 27
В по-предните мнения една форумка спомена "класи и подкласи" и мога напълно да се съглася с изложението и. Кое е нормално, правилно, възпитано и работещо зависи, според мен, на първо място от средата, и на второ: от вътрешното ни усещане. И когато човек не е удовлетворен от нормите в заобикалящата го среда има избора между това да пречупи себе си (дали чрез израстване и достигане на стандарта на средата или обратното - чрез сваляне на нивото) или просто да смени средата. Второто обаче не е толкова лесно, понеже е свързано с близкия кръг познати, професията в цялост, конкретното работно място, образованието, местообитанието, хобитата и интересите... Сложно е. Не се наемам да кажа чии начин на живот е по-добър и правилен, но в крайна сметка всеки от нас е продукт на средата си.

Нормата на поведение, която действително подобри живота ми в цялост, беше позицията да сведа общуването със съседите на санитарния минимум. За моята среда това е нехарактерно - там, където живея всички сме собственици от поне 4 поколения и си знаем и цвета на чаршафите. Обаче когато режимът ми на работа ме дистанцира от хората почувствах една такава лекота Grinning
Виж целия пост
# 28
аз много щях да се подразня, ако гостите ми не щат да си ходят. Не ми се е случвало, слава богу.

Едно е да направиш купон, друго да поканиш хора на вечеря. Някак си има различни часови зони за тези неща.

За заплатата аз съм казвала колко взимам, не ми пречи , стига да не пита колега, че там е тънка работата.

Едно нещо, което винаги съм намирала за много неприятно, е когато някой се похвали за нещо (нова кола, някакъв успех) и отсреща му се отговори “ е да, ама аз пък какво направих” ( все едно моя успех е по-голям от твоя)
Много себично поведение.Аз смятам, че е хубаво да покажеш, че се радваш за човека (дори да смяташ, че ти си по-по-най, поне не го демонстрирай така )
Виж целия пост
# 29
А като става дума за норми на поведение, някой знае ли защо една голяма част от руснаци и украинци не поздравяват и не отговарят на поздрав на касата в магазина. Всъщност голяма част дори не те поглеждат, нямат никаква реакция. Това за нормално ли се приема при тях?

Защото са високомерни и си мислят, че са нещо повече от нас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия