Правилата и норми на поведие, които ще подобрят живота ни.

Може и така да е, Бела-чао, уважавам мнението ти. Обаче, моите наблюдения се различават от твоите. Като студентка със семестриален билет за общ. транспорт за провинцията съм пътувала много. Виждала съм и младежи, като видят възрастни, да им предлагат мястото си и те да отказват, и възрастни, с нормален тон, да молят за място да седнат и хората да стават, без дума да кажат.

ами нали това написах
Не е правило както беше при нас. В същност не знам на колко години си. Също не знам къде си пътувала в транспорта , но на изток наистина съм забелязала повече останки .

В 2-та декада съм и съм пътувала предимно в Северна Германия. Според мен си има правила за приоритетни места, които са обозначени за хора със затруднения в придвижването, възрастни, бременни, места за велосипеди и т.н. А и немците си изискват правата - ако са с колело и си им заел четирите места за това в баан-а, ще те вдигнат сами; ако им боботиш в купе във влака, обозначено като "Тих вагон", ще направят, с нормален тон, забележка - също съм ставала свидетел. Иначе, съм съгласна с теб, че възпитанието не е до националност, а до човек.

Именно. Имат си правила. Ако няма правило и няма обозначение си е до възпитание и то в близкия кръг.
Аз съм спирала на паркинг на супермаркет и гледам един си паркира колата на място означено за майка с дете. Излиза пъргаво и се опътва към магазина. Една жена спря да го попита няма ли да и освободи мястото защото е с деца и той и каза, че обозначението на това място е препоръчително, а не е задължително и че няма забрана за това място и че бърза и няма да си премести колата.
Та така. Ако има глоба или застраховката не го покрива или ще претърпи някаква загуба - ще спазва. Иначе както прецени и му е удобно.
И да, по забележките са царе. Може да е в нарушение, но в същия момент ще ти направи забележка на теб за твоето нарушение. Няма пропуск.

Сравнително, обаче зависи с кого сравняваш, летвата май е доста ниска. Показателно е, че хора се газят на пешеходни пътеки. Или шофьорското поведение не е част от общественото пространство?

Леле, аз с това с даването на предимство на пешеходци по улиците много се стресирам в родината, очите на четири. Като се прибера в Германия още не мога да се отърся и обикновено първите дни на адаптация спирам като закована на пешеходна пътека и се гледаме с шофьорите, докато те не ми дадат знак да мина. Но забелязвам, че и в България все повече шофьори дават предимство, което е хубаво нещо.

Има големи разлики в шофьорското поведение на пешеходна пътека в различните градове. Но аз лично копнея за деня, в който на децата в часа на класния ще започнат да им обясняват, че да - те са предимство на пешеходната пътека, и че шофьорите би трябвало да спрат и да им дадат път, но че и те са хора и могат да се разсеят за секунда/да им прилошее (инфаркт/хипогликемична криза/анафилактичен шок и т.н.)/да се наложи да отбият внезапно (задавяне и задушаване на бебе примерно). Да не споменавам ситуациите с пияни и дрогирани шофьори, на които пешеходското предимство като цяло им е последна грижа в живота. Както и че нищо не гарантира на пешеходеца липсата на внезапни повреди на колата - най-баналното е спукване на спирачен маркуч, макар че на моя кола се е счупвала и спирачна помпа. Та мисълта ми е, че е хубаво това с предимството, но в някои ситуации може да значи предимство към пътя за гробищата или спешното.

Десетки пъти ми се е случвало хора да разговарят разпалено и да разменят прегръдки и потупванки по гърбовете на тротоара досами пешеходната пътека. И изведнъж: кръгом и хукват по шосето. Как да го предпазиш такъв? Веднъж един такъв както си говореше си вдигна колелото, кръгом... И ми го стовари на предния капак на колата!? Бях спряла пред светофара от 20 секунди. Та мисълта ми е, че на пътя трябва елементарна съобразителност и от двете страни и поне малко предвидимост в поведението. Пълно безобразие е деца да пресичат, тичайки като разпилени вестници във всички посоки, а от родителите да няма никаква реакция на поведението им.

Да спомена само, че и в южните европейски страни карат ужасно и невинаги дават предимство на пешеходеца, може би това идва и от георгафията, по оста Север-Юг. В Португалия също получавам PTSD по улиците.

Огромната част от хората правят път на пешеходна пътека, особено в София. За другите - контрол от властите и санкции /които липсват/. Освен това го има и момента на обезличаване, когато си зад волана на автомобила. Позволяваш си неглижиране на околните, което иначе не би си позволил, ако си пред тях с лицето си.

Или по-скоро те е страх от тях. Защото отговаряш за тях все пак.

...

Начина на шофиране си е точно до манталитет. Дали ще опръскаш пешеходец, дали ще засичаш други коли, дали ще отнемаш предимство, дали въобще ще се съобразяваш с правила е въпрос на поведение.

Това са неща, които се учат много бързо при подходящ пример, неподходяща среда или страх от санкция.

Скоро ми разказаха как един чуждестранен шеф успява да накара служителите във фирмата си да станат супер любезни и помежду си, и с клиентите за има-няма една-две години. Те самите са удивени колко много са се променили и как не им се вярва как се е случило.

Жените чакат някой да им отвори, малкото пътуващи мъже не могат да отделят поглед от телефона.
А има и автобуси, в които отварянето е трудно. За отваряне трябва да вдигнеш 2 души

А половината не дават да се отвори, за да не стане течение.