Развод, защото излизам с приятели

Дара, няма как 20 години да живееш с някого и да не го познаваш.
На него не му дремело.

  Дара, всичко е нормално, освен ултиматумът. 18 години му е било удобно да мисли, че на нея й е добре. Прелива й канчето, взима си чантата и на вратата той й пъха в джобчето ултиматум. Дрън с тигана.

и за двамата явно е нормална вече мисълта за развод, да изглаждат споразумението и да приключват по взаимно съгласие..

Ба, пукало му. Той още на тръгването от мамината пола се е чудил дали да не остане, вместо да се премести в нейния дом с децата ИМ

Сещам се за темата "Да пусна ли мъжа ми на море?" (за ден - два) Мисля, че отрицателните отговори преобладаваха. А тук и компанията е смесена...

Да, ама тук е ясно, че любов няма. Изчерпана работа. То даже няма да е изневяра.

Темата е супер грешно озаглавена. Трябва да се казва: "От години не трая мъжа си, как да го разкарам, без да ми настройва децата?". А отговора е - никак. Децата биват настройвани в 80% от случаите след развод. Може да си седиш женена и пак да ги настройват.

Това с поканата на 3 жени и двама мъже да нощуват някъде си на мен лично ми е съмнително, но на авторката и семейството е наистина последния проблем.

Ми той може до скоро да е живял с идеята, че е успял да я промени по свой образ и подобие и да е станала интроверт като него, но .... изненада.

Ще правят суингърска оргия ли?

Абе 20 години с някого и чак тогава ти писва, че е темерут...? Как става това? Той си е бил все такъв вечно. Както и да е.

Има, има. Близък до мен човек живее 27 години като авторката. Не казва какво мисли, какво чувства, съобразява се с него и винаги се съгласява с него. Като младо семейство често ходеха за риба, на него му беше хоби. Тя веднъж ми сподели, че мрази да я влачи с него за риба. Попитах я защо ходи тогава, защо не му каже, че й е скучно и по-добре да си ходи сам. А нейният отговор беше - защото той мисли, че ми харесва. Добре, че се появи първото им дете, та тая мъка спря. Тогава живееха със свекървата, която "отмени" сина си в грижите за детето. Близката ми се ядосваше, но само пред мен се оплакваше. И тя не му харесва характера, груб е, все с някой ще се скара, дори и с роднините й. Притесняваше се да покани гости, да не ги обиди той с някоя реплика и с времето спря да кани хора у тях. Ако той забрани нещо на децата, тя го разрешаваше зад гърба му, често го лъже. Казва - ценя си нервите, с него на глава не мога да изляза. В крайна сметка вече не го понася. Защо седи с него тя си знае. За разлика от авторката, тя веднъж годишно избухва. Мълчи, трупа и нещо наглед маловажно, я вади от релси. И си тръгва. Той обаче я моли да се върне, тя още си е с него. Последните години само му вдига скандал, не си тръгва. Аз разбирам тя защо "откача", но той - не. Най-често мисли, че някой от роднините й я настройва против него. Пред мен е казвал, че жена му е "луда". Като не знае какво й е в главата и как се чувства, я мисли за луда. И всичко това, защото тя никога не си каза какво я тормози, какво не харесва и как се чувства. Нейният мъж си мисли, че си живеят добре. С изключение на периодите й на "лудост".
Авторката е търпяла доста години, но нещо я е провокирало да се "опълчи". Няма лошо, щом този живот й тежи. Но нека не хвърля цялата вина върху него. Сама се е съгласила на неговите условия, сега иска той да приеме безропотно такава рязка промяна в поведението й. С ултиматум или не, това е неговият начин да си върне "старото семейство".

Генг бенг🤣

Като започне да поотпада зора с децата, които те е мобилизирал на макс (в случая и хронично болно дете) - пък вземе да ти остане време да се огледаш, да се почувстваш "И аз съм човек", да направиш някакви неща за себе си, за които си се пристисквала....

Устисках да не го напиша аз

На жената и се живее вече
 По нейния си начин. Купони, аху- иху . Има ли право ? Да. Щом я влече, да си ходи по купони, да спи навън. Не мисля, обаче , че има  мъже, които да одобрят заявка за купон с " преспиване". Дали децата и ще одобрят майка им да ходи на купони с приятели ? Да. Дали ще одобрят да ходи на купони с преспиване ?
Зная, те нямат правото да я съдят. Но имат правото да се притесняват, укоряват, подозират и т. н. Много ми е подозрителен този порив за пижамен купон. Иначе я разбирам - излизане с приятели си е тръпка, преживяване, рокли, маникюр, прически. Чувството да си част от свой кръг, приемането, одобрението.
Но и съпругът има основания за реакция.
Колко от вашите мъже биха ви насърчили да ходите соло на купон с преспиване. Не тийм билдинг, не командировка. А купон със спане.
Може да е безобидно отстрани, но за мен е залитане в крайност.

Ами някак го има тоя момент в семейството, че жената, заета с работата и децата, пропуска лошите качества на партньора с години! Говоря от личен опит. Той някак все беше на работа, командировки, вкъщи дреме пред ТВ и животът си минава ...
Докато един хубав ден, децата порастват, ти се поглеждаш в огледалото и си викаш "Какво става тука? Тоя за шкафче ли ме има или аз наистина съм станала шкафче?"
Хубаво е съпругът да се събуди и да й покаже, че не е шкафче.
Защото тя е жена. С два здрави крака, които могат да тръгнат нанякъде....