Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...39

Когато ЕС се разпадне, в него ще останат България и Румъния, защото няма да покрият критериите за излизане!

Една сутрин съпругът се върнал от няколко часово ловене на риба и легнал да дремне.
Въпреки, че не била наясно с особеностите на езерото, съпругата се качила в лодката.
Тя навлязла с нея в езерото недалеч от брега, хвърлила котва
и се зачела в книгата си.
Не след дълго дошъл служителя от риболовен контрол и казал:
- Добро утро, Госпожо! Какво правите?
- Чета книга!
- Не е ли очевидно!
- Вие се намирате в забранена за риболов зона!
- Съжалявам г-не, но аз не ловя риба. Аз чета.
- Да, но имате необходимото оборудване за това. От всичко, което виждам, може да започнете да ловите всеки момент. Трябва да ви извадя от зоната и да ви глобя.
- Ако го направите, ще Ви обвиня в сексуално нападение!
- Но, аз не съм Ви докоснал!
- Така е, но Вие имате необходимото оборудване за това и от всичко, което виждам, може да започнете всеки момент.
- Приятен ден, Госпожо!
Поуката:
Никога не спорете с жена, която чете! Тя може и да мисли!

Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм и казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е, как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5, 2 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шаранът помни нещо?...

В супермаркета:
 – Извинете, това сирене меко ли е?
 – Е, самолет ако го кацне, няма да издържи.
***
Клиент към продавачката: „До колко сте отворена?“
В магазин за козметика:
– Нали мога да си пръсна, нали е тостерът това? (тестер)
В заведение:
–    Eдин сок от маракуя.
–    Много смешно. Ще поръчвате ли нещо?
Забавен диалог на щанда за месо:
–    Извинете, имате ли мозък?
–    Не.
***
–    Извинете, киселото мляко прясно ли е?
–    Едно кафе без кокаин.
Имате ли семе за кисели краставички?
–    Извинете, ризите шити ли са?
***
Клиент в самолетното бюро:
Един САМОЛЕТ до Москва…
Баба до сергията с киви:
– Я, какви космати картофи…
***
Клиентът: Колко ще ми струва този проект?
-150 евро
Клиентът: Абе, как 150 евро, бе?
След известен пазарлък, той пита – ‘И сега колко ще ми струва последно?’
– 300 лв.
Клиентът: Е, това е друго нещо!
**
В магазин за бельо две ромки към продавачката: "Дай сутиен без бандерол с прозрачни дръжки!"
***
– Една Фанта.
– Портокал или лимон?
– Няма смисъл.
***

Футболен коментатор коментира мач по телевизията:

– Иванов подава на Петров,Петров на Георгиев,страшен шут,топката лети към коментаторската кабина... Шледва шмяна в шъштава на гоштите...

- Сине, да си водил момичета вкъщи, докато майка ти и аз бяхме извън града?
- Не, татко. Как ти хрумна?
- Загубеняк! На кого си се метнал такъв?

Майка разказва на дъщеря си:
- С баща ти се запознах в зоологическата градина
- И как го измъкна от клетката?


Баща се кара на сина си:
- Засрами се!... Цигари ще ми пуши... Едва шести клас си, бе!
- Е, ама нали и ти си почнал в шести клас да пушиш...
- Да, ама аз бях на 18 години...

Една жена се обажда на приятелката си:
-Как си, Ванче? Какво правиш?
- Ох, остави се. Моят Кънчо тръгна за картофи и го блъсна камион.
-Ау, ужас. Това е много лошо. И сега какво ще правиш?
-Ми, сигурно нещо с ориз.

Списание "Аз жената" провело конкурс на тема: "Познавате ли жените?". Победител станал Петьо Иванов на 10 години.
   Възмутен читател пише до редакцията: "Как па мое така? Я съм на 65 годин и от 15-годишен познаам жените, а вия дадохте таа награда на некъв п и к л ь о!"
    Отговор от редакцията:
       1."На първия въпрос от конкурса: "Къде жените са най-къдрави?" Петьо е отговорил правилно: "В Африка". А Вие какво отговорихте?! Че пък сте го и нарисували!...
       2. На втория въпрос: "Как се казва най-важният орган на жените?" Петьо пак е отговорил правилно: "Световната женска федерация". А Вие какво отговорихте?! И пак сте го нарисували!
      3. И на третия въпрос: "Какво чакат жените с нетърпение всеки месец?" Петьо пак дава верен отговор: "Новия брой на списание "Аз жената". А Вие какво отговорихте?! Благодарим, че не сте го и нарисували!..."

Говорят си двама работници: - Да ти се оплача, днес работих две смени. - Защо??? - Без да исках съм задрямал, а никой не ме разбуди.

Приложна психиатрия за хора с котки:

1. Психоза – говоря си с котката.
2. Параноя – внимавам какво говоря пред котката.
3. Шизофрения – котката ми говори.
4. Депресия – котката ме игнорира.

Старо е, но когато го чета, винаги ми харесва и ме разсмива:

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него, докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво и стана, тя припадна!