
Ако попаднете на пустинен остров, кого бихте взели със себе си?













напомни ми веднага. Но като видях Фара каква жена е само, жена мечта, първо е страшно добра майка, изключително съм впечатлена от идеята за костюмчето на детето, и като казвам, че мразя драми, да ето тук дори с тази страшна болест на сина й, който тя отглежда сама и е нелегална, бори се с живота с всички сили тя намира сила и надежда в себе си и му казва ''ще ритам топка, ще бера цветя, ще карам колело, ще изляза навън, ще ида в парка, ще пусна хвърчило''
, няма предаване, няма отчаяние, няма сълзи и сополи! Въпреки че аз съм се разплаквала на няколко сцени, едната беше, когато я обраха, защото ми стана страшно гадно, че тя е сама и някой идиот, който среща трябва да обере точно нея и да я събори на земята пред очите на детето, ужасно, че трябва някоя жена изобщо да преживява това, вместо да й се помогне.












когато го хвана за ръка! Много харесвам и Керимшах, не харесвам всички деца
, но това дете и образ са страхотни, супер сладки и палави, не е досадно, а много миличко. Друга любима сцена ми е, когато Тахир беше у тях да хапне иранска гозба и Керим си придърпа масичката, за да хапнат заедно
АУуу много беше мило, много! 











Препоръчани теми