Вече почти по традиция това лято, всеки петък /така отреди Календарът /, ви връщам малко, само /?/ две години назад със спомени за директното излъчване на епизодите на SCK.
И както вече, може би, сте ми свикнали, отново моля и очаквам вашата подкрепа.
Отново благодарности на Марги за гифчетата.
На 11.08.2021 г. е излъчен 48 епизод Почукай На Вратата Ми Sen Çal Kapımı
Хаштаг #aşkkazandi Любовта победи
...Обявявам ви за съпрут и съпруга!
Еда: Какво направих да те заслужа. А твоят пръстен?
Серкан: Да.
Еда: Това е първият ни пръстен. Запазил си го.
Серкан: Запазих всичко от теб. Ще ми го сложиш ли?
Серкан: Хайде.
Длъжностно лице: Изявили сте желание да се ожените. От гледна точка на закона не е открито препятствие. И сега ще ви попитаме още веднъж пред гостите да обявите желанието си.
Длъжностно лице: Аз, със силата, дадена ми от администрацията...Ви обявявам за съпруг и съпруга. Бъдете щастливи.
Серкан: Ще те изям. Ела тук. Виж, сега станахме прекрасно семейство, нали така?
Пъръл: Скъпи гости, наше семейство. Можем ли да поканим булката и младоженеца за първия танц? Това е моят подърък за вас.
„Имах живот, от който никога не се уморявах.
Като пролет, която се разпространи по полетата.
Сърцето ми безспир през цялото време биеше лудо.
Сякаш имаше огън в търдите ми.
Скрий главата си на гърдите ми, любими.
Искам ръцете ми да са в прекрасните ти коси.
Да поплачем някой път.“
Sezen Aksu - Çocuklar Gibi (Official Audio)
И аз имах живот неизчерпаем,
като пролетта, която над полята се простира.
Сърцето ми биеше бързо, без изобщо да се спира,
сякаш огън имаше в гърдите ми...
Разбрах аз колко съм се уморила,
когато почувствах, че влюбена съм в теб.
И като извор, който във морето се излива,
Успокоих се аз, и се пречистих...
Думите ти са стихове прекрасни.
Луд е този, който не теб, а някой друг обича.
Лицето ти е цвете най-красиво сред всичките цветя,
а очите си са като царство непознато...
Скрий глава си на моите гърди, любими!
Нека ръката ми да поскита из красивите ти коси.
Нека един ден плачем, а друг да се смеем,
като непослушните, влюбени деца...
Мело: Дада, нека отидем на афтърпартито.
Еда: Тогава хвърлям. Хайде.
Айдан: На мен. Моето време дойде.
Еда: Хвърлям.
Серкан: Не, не , не.
Еда: Да, да да.
Еда: Нарочно ли му го хвърлих?
Серкан: Еда. Защо го хвърли?
Еда: Мелек, вземи свидетелството ми за брак.
… всичко си има време...
Енгин: Моето другарче ожени ли се? Другарчето ми сватба изненада ли направи?
Серкан: Енгин.
Енгин: Какво, Енгин? Приятели. Мисля, че отдавна трябваше да го направи. Тези двамата трябваше да отидат в гражданското и да се оженят още първия ден, когато Еда му надяна белезниците.
Пъръл: Де да бяха.
Еда: Но всичко си има време, нали?
Серкан: Да, колко години минаха.
Енгин: Добре, а с меденият месец какво ще стане? Ще отидете някъде, нали?
Серкан: Меден месец? Имам изненада – задгранично пътуване.
Енгин: Е! Браво!
Еда: Кога? Днес ли?
Серкан: Да.
Еда: В колко е самолетът?
Серкан: Няма никакво значение, защото личният ми самолет ще ни закара по всяко време.
Еда: Любими, нужно ли е това? Защо личен самолет? Трябва да пестим заради Кираз.
Серкан: Как така? Любима, говориш с Болат.
Еда: Няма нужда.
Серкан: Днес има нужда.
Пъръл: Толкова си права, Еда. Сега е моментът за икономии.
Серкан: В деня на сватбата ни няма никакви икономии. Толкова е просто. Какво има, Пъръл? Свързано ли е с работата?
Пъръл: Не, нищо не е станало. Всичко е наред.
Пъръл: Господине, наясно ли сте, какви загуби ще понесем? Взехме кредит, надявайки се на този проект в Катар. Ще фалираме. Разбирам отлично, че това не е ваш проблем. Доколкото разбирам, работите не много етично. Какъв е проблемът тогава? Искам да говоря с вашето ръководство. Да.
Енгин: Мила, толкова сериозно ли е положението?
Пъръл: Всъщност не е . Явно пак преувеличавам. Правя го понякога. Ще уредя всичко.
Енгин: Мила, спри да казваш, че ще го уредиш. Ако имаш нужда от помощ, аз съм тук. Мога да говоря с банката или друго.
Пъръл: Ще го уредя, обещавам. Ще го уредя. Джан остана там сам и нервничи. Те седят там с Ердем, Енгин.
Енгин: Добре, отивам.
Пъръл: Не казвай нищо. Не казвай нищо на Еда и Серкан. Да отидат на меден месец, да се върнат. Тогава ще говорим.
Енгин: Разбира се, че няма да кажа. Стига глупости.
...от години си мисля какво е любовта.
Серкан: Да, любими приятели. Семейство. Преди всичко ви благодаря много, че ме подкрепихте по въпроса със сватбата, организирана в последната минута.
Благодарение на вас успяхме заедно да излъжем Еда да се омъжи за мен.
Еда, между другото, говорих в Фифи и Джерен. За съжаление не успяха да дойдат. Но предадоха, че много те обичат и ни подариха страхотен подарък.
В първия ден, когато се срещнахме с Еда...Фифи е записала всички мисли на Еда за мен.
„Фифи - Еда, ще запиша и твоите мисли.
Еда - Да бъде проклет Серкан Болат. „
„Фифи - питам за мечтите ти за бъдещето.
Еда - Мечтите ми бяха унищожени от Серкан Болат. „
Да. Сега си мисля... Много си права, Еда. Защото, твоят лош късмет ти донесе...Такъв вманиачен с правила и ограничения, нервен и болен робот, като мен.
Но ти... ти...С твоето прекрасно сърце, с твоята импулсивност, със своя инат и своята любов...Не ми остави нито граници, нито стени, нито принципи. Подлуди ме. Изравни ме със земята. Но добре, че го направи.
Сега, като всички останали, и аз от години си мисля какво е любовта. И в този ден... В деня, в който те видях за първи път... Докато слизаше в залата... Получих отговор. Ти означаваш любовта. Затова, Еда Йлдъз, ще те обичам през целия си живот. И ти обещавам, че винаги ще те правя щастлива.
Може би ще разбия мечтите ти. А може би ти ще разбиеш моите. Но все пак, нека забравим мечтите си. Нека бъдем истински. Ти, аз и нашата Кираз. Какво ще кажеш?
Сънувам ли?
Еда: Добро утро.
Серкан: Добро утро. Сънувам ли? Или наистина в леглото ми има фея?
Еда: Когато се събудих и аз си помислих така. Но знаеш ли, истина е. На меден месец сме. Насаме. Съпруже. Мъж си ми.
Серкан: Съпруга си ми. Но все още не съм се убедил. Не си истинска, сънувам.
Еда: И как мога да те убедя?
Серкан: Ами има няколко начина всъщност, но...Например...
Еда: Как е?
Серкан: Понякога в сънищата ти те целуват по бузата.
Ела тук.