НАБОР 2004 - На прага на студентството

  • 66 909
  • 746
# 390
Валенцето, силна прегрътка пращам. Разбирам какво казваш, абсолютно си права. Благодаря, че сподели.  Тези дни си поплаках и за Яна. Има толкова болка и несправедливост.
 Хубаво е, че ги изпращаме, че могат да полетят, така е редно да е. Знам го. Не искам да плача, просто сълзите ми самички валят.
Виж целия пост
# 391
Марулет, това е най-ценния опит за него и най-голямото признание за вас! (А гаджето на набора къде отива?)
     Мда, не искам да звучи като хвалба,макар е така звучи. Просто исках да споделя , а и доста от вас тук знаят ,е той работи от доста малък , първо при нас.
    Гаджето сега ще бъде в 12 клас. Иска да учи българска филология, в СУ, готви се вече.Ходи на уроци по БЕЛ.
Виж целия пост
# 392
Точно както казваш Валенце е , това е нормалния развой на събитията за децата ни !
Аз бях тъжна преди да тръгне , но смених гледната точка и сега съм направо щастлива че замина да си сбъдва мечтите 🍀 и приемам всичко само за положителни емоции , особено и като виждам че се справя чудесно ! Simple Smile
Виж целия пост
# 393
Момичета, аз се обръщам с една последна и много гореща молба! Имам отново нужда от помощ, от съвсем малко, което обаче нямам в момента. Cry Искат ми 1500 лв - буквално до неделя, за да ми удължат срока с още месец. А аз ги нямам. Cry Добрата новина е, че имам предложение за допълнителна работа от 1 септември, което ще ми даде възможност да се справя с исканите суми. Моля ви от сърце, който има възможност, за още съвсем малко помощ. Много, много ще ви бъда благодарна. И ще си върна всичко.

Много преживявам с всички разделите, новото начало, емоциите. Сякаш моето дете заминава - толкова близки ги чувствам всички. Хубаво го е казала Вакенцето. Heart
Марулетке, голямо браво! Hug

Аз не пиша, едно заради притеснението за тези пари сега, и друго - майка ми изчезна оня ден, без телефон. Открихме я де. За щастие, нямаше сериозни наранявания. Но още ми трепери всичко.
Виж целия пост
# 394
Привет, върнахме се, наборът остана. Със смесени чувства съм, хубаво е там, но не знам как и дали ще се адаптира (наистина холандците са преобладаваща част от студентите и може би ще има разделение), това си е нов самостоятелен, но и самотен живот в чужда страна за човек, който е още само на 18 г. Явно и от стреса настинал и тия дни си стои в стаята, та и опознавателната седмица си остана извън четирите стени на стаята. Надявам се по нататък да потръгне и да са здрави, само да са здрави, другото някак може и да се нареди. Засега се оправя с битовите неща - пазарува, извади си карта за тел. и банкова карта, купи колело бракма на старо (много държеше), развали се на два пъти, но някак го оправя. Притеснявам се дали ще се храни добре и здравословно, нямат и печка засега, само котлон, другите съквартиранти в по голямата част още не са дошли. Прави си основно спагети и кюфтета, вари яйца. Стаята не е лоша, градчето е чудесно. Държеше сам да се настани и да си пазарува, отказа да идем заедно да купуваме необходимите неща.  Мисля го по цял ден и нощ. Не им е лесно сигурно и не всичко е цветя и рози. Но това са уроци, надявам се полезни.
Успех на всички в студентското устройване!
Виж целия пост
# 395
bora, така е , и аз допускам че не всичко му е тамън отвътре щом е започнал да дебне билети за октомври , но и двете страни се държим все едно всичко е точно както трябва Simple Smile
Обади ми се тъкмо. Имал вече първия приятел от Литва Кирил , който ще е Право .
Довечера е на купон от Университета . Ще ходел . Simple Smile Иска бърза социализация , усещам го . Simple Smile
Виж целия пост
# 396
bora, дъщеря ми вече три години нямат печка в квартирата и кара само на газови котлони и мултикукъра, който й купих. Оцелява си, хем почти не може да готви. И колелото й е бракма, но тя държи на него - казали са й, че пребоядисани колела никой не краде и тя си кара с него. Оправяла го е два пъти - пада й жило и няколко пъти пука гума. Сервизът й е под стаята за голям късмет.
Момичета, подгответе се за възможността емоционално децата да не са много ок. Сега е светло, приятно, приятели, свободно време. Като дойде скапаното време и учението и много младежи падат духом (въобще не искам да използвам по-тежката дума, знаете си я). Знам за случаи на прибрали се още през първите три месеца, но въобще не го мислете отсега. Само положителни мисли. Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 397
Относно “ прибиране “ имаме примери на познати деца . Точно този разговор проведохме с него 2-3 дни преди да тръгне , защото той ми каза , че единственото което го притеснява относно там е ученето , защото 3 те години онлайн си дадоха отрагението . Казах му да се стяга , знае че може и да бъде отговорен затова , че сме го подкрепили в избора и баща му е на заплата, не е милионер и да оцени всичко , което прави са него за да е там . Съгласи се с всичко , разбра много добре какво му казах и съм сигурна , защото е Теле , ще се вслуша . ❤
Червенокоске, благодаря ! Simple Smile
Виж целия пост
# 398
Валенце, подкрепям те!
Споко, мами! Децата ще се справят! Както сме казвали вече, човек знае и 2, и 200, а те са млади и морето им е до колене!
Ние да му мислим със сълзите Wink
Виж целия пост
# 399
Много ми е хубаво да ви чета. Хубави емоции са това, има малко тъга, но пак са си хубави.
Ние, както знаете, нямаме преживявания по пътуване/местене. Но пък си имаме нов стетоскоп Littmann в цвят пепел от рози Simple Smile - подарък от колегите на ММ. Още не го е видяла, че днес се прибира от морето. Помоли да й преведем още малко пари, че "на Влас е по-скъпо от Монако". Joy
Виж целия пост
# 400
Много фенси подарък Simple Smile
Този, предполагам: https://www.doctorshop.it/Prodotti/diagnostica-DI/stetoscopi-fon … ugna-107621?_gl=1*o2zyg*_up*MQ..&gclid=CjwKCAjwivemBhBhEiwAJxNWNy8f4E5bS69UN3w4z9wsJRmAsdP1s2wPwljGUEqp5yAcJiOnXGfYphoCENYQAvD_BwE#
Виж целия пост
# 401
.
Виж целия пост
# 402
Цветът е друг:
Скрит текст:

Моделът е 3М нещо си. Не им разбирам.
Виж целия пост
# 403
Oх, от седмици само ви чета и избягвам да пиша тук, защото в Нидерландската някак успявам да само да загатна емоциите и да пиша просторно за битовизмите.
Ми отлетяха и двете. Празно е, пусто е, тихо е. И вкъщи, и в душата. И на малкото очите сякаш станаха още по-големи зад очилата. НО, постът на Валенцето и един друг разговор преди седмица, ми биха 2 отрезвяващи шамара и ме накараха да се стегна, доколкото ми е възможно. Поне пред децата.
Радвам се и съпреживявам всичко с вас, момичета и момче, но точно днес ще съм по-обрана с приказките. Гуш! Broken Heart
Виж целия пост
# 404
Ако мога, ще ви нагушкам много силно всички с отлетели надалеч или на по-близо дечица! Но понеже не мога, прегръщам ви виртуално! HugHugHug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия