Правят ли ви напук вашите 2 годишни деца ?

Пишете ме и мен в групата .. изкарва ме извън нерви понякога .. то бива самостоятелност, ама нейната е свръх ...
Ето сутринта в яслата я взех да я нося по стълбите, че закъснявахме и влязох с нея на ръце чак до вътре, а тя като се затръшка да слиза, пуснах я от зор, а тя се върна до мястото, където я взех и дойде към мен сама ... 
Айде като сме си вкъщи или небързаме за някъде я оставям сама да се съблече, да си обуе или събуе обувките, да си махне памперса, да отвори, да затвори вратата и още хиляди сигурно неща, ама когато бързаме.... 
Абе честно казано, от една страна се радвам на тая самостоятелност, ама от друга, тя трябва да ме разбере,че когато казвам: "бързо, няма време", това значи че трябва да ме слуша ...

Първо да ти кажа, че дъщеря ти е много хубава, има страхотно излъчване, особено снимката която си сложила отдолу, направо ми грабва очите (аз обожавам къдрави коси,) а и очите и са страхотни. А за книгите, доста книги съм чела по въпроса, та се чудя коя от всички да ти препоръчам. Мога да ти пратя няколко книги текстов вариант, но се чете на компютър, ако това не те притеснява ми дай е-maila си и ще ти ги пратя.

Правят, правят!

И в нашето сем. е така-аз дресирам,възпитавам по цял ден,а тати гевези вечер/за около 2 часа само/!!!

Честно казано, тръшка се само когато иска да му обърна внимание. Проблемът е, че това е през цялото време. За жалост, още не се е научил да играе сам.

И ние сме така. Бях му поотпуснала края. Но сега се опитвам да се справя със ситуацията, че да не стане късно.
Мисля, че проблема идва от липса на достатъчно внимание и от прекалено много връзване на мрънкане и рев. А, да и от прекалено сдържане в яслата при някои деца /цял ден са били послушни - трябва да компенсират/
Вероятно има и период, но силно се съмнявам, че ще отмине от само себе си без никакви остатъчни ефекти...Все още ми е пред очите съседчето, което 5-6 годишно бягаше навън по чорапи, а майка му го гонеше из цялата махла, за да го прибере. Така, че не е зле детето да разбере навреме кой е шефа /добрия шеф  /:mrgreen://
Та сега - аз пробвам с повече съвместни занимания и пълно игнориране при нежелано поведение /понякога последвано от обяснение - след преминаване на най-тежката фаза/

Синът ми не ходи на ясла, но е страшен инат и непрекъснато ми прави на пук. В момента, в който кажа например: "Не си бъркай така в носа" следва такова ровене, че имам чувството, че си бърка в мозъка и през това време ме гледа предизвикателно. Много често нарочно изсипва на земята пакетче с Бестини, Лото и т.н. и започва да мачка с крака, сякаш иска да види какви мерки ще взема този път и мноого други такива примери. Всъщност опитвам да се справя по няколко начина първо с приказки, отвличане на вниманието и обяснения (той говори всичко и разбира всичко), когато прави нещо, за което N на брой пъти му е правено забележка и му е обяснено защо не трябва му изтупвам памперса или плесвам по ръчичката, опитвала съм и с игнориране, наказване, лишаване от любими неща и с чиста съвест мога да си призная, че почти от нищо няма траен ефект. Просто малкото си е характер и явно като не му е ден му доставя удоволствие да ме провокира непрекъснато или просто проверява кога най-после ще може да се наложи. Надявам се като порасне да използва упорството си и да го превърне в положителна черта, а за сега се опитвам да се въоръжа с търпение.

Много познато магарии и инати всякакви от страна на сина ми ама и от моя 
като се дере, да се дере колкото иска, така и така целия вход го знае ; за баня вечер и за смяна на памперс сутрин-дране и чудо, татко му го кандърдисва, моли го, не помага нищо. И тогава на мен ми писва и го занасям в банята, къпя го (междувременно и аз съм изкъпана, банята е измита) и слагам пижамата. 2 минути след излизане от банята все едно нищо не е било. До миналата седмица не искаше да влезе в да се къпе, после не искаше да излезе, защо сме му взимали водата. Тази седмица не иска изобщо да влезе, седи и се лигави на прагчето пред вратата.
 Бърка в носа,чопли си кожички по пръстите, сваля си пантофите, отваря шкафовете в кухнята, пренася купи, дървени лъжици,пробва се да кара кростренажора, да натиска копчетата, бута се под дивана  От градината няма начин да излезем преди да е изпил една чаша вода.
Много се сърди ако случайно тръгна да прибирам кубчетата или други разхвърляни играчки из дневната. Вече не ми и прави впечатление, като заспи , тогава прибираме панаирите. Хубавото е, че си играе и се занимава сам. Иска да му четем книжки или да му пишем числата.Периодът с постоянното отвори-затвори на ДВД-то мина след като изключих ДВД-то от контакта. Вечер за манджа не ще да чуе- виси на хладилника и иска кисело мляко, само Активия, преди това беше друга марка и изяжда по цяла кофа кисело мляко. После за капак и половин чаша вода. Къде събира всичко нямам идея.
Търпение му е майката, дресировка за по-важните неща,без викане и по-малко да се впечатляваме на дивотиите на малките. Всеки има разни периоди   

освен търпение и здрави нерви трябва и постоянство от наша страна и това дори е най-важното 

не може веднъж за изсипани гризки на земята да казваш  10 пъти <не>, друг път да обясняваш и караш, трети път да шляпаш, четвърти да игнорираш и т.н. разбира се, че това провокира детето да повтаря действието, за да види съответната реакция. всяко действие трябва да води до КОНКРЕТНО противодействие 

О-о,прави,и то постоянно.Сега сме в периода на тръшкането и оставам без нерви понякога.Но няма как.Дано бързо да преминава
Притеснява ме,че напоследък е започнал да се бие с приятелчетата си.Обяснявам му,говоря му и пак не иска да ме разбере.Разплаква по 2-3 деца всеки ден Наказвам го да седи в количката и да гледа как си играят децата.10-15 минути така и като го пусна-пак същото .
Знам,че ще отмине.Само здрави нерви да имаме

Стелт много хубаво си го написала
Моя син също често прави на пук и се тръшка,а аз не реагирам по еднакъв начин...май трябва не само тях ами и ние да учим нови неща

Постоянно ми прави напук,ПОСТОЯННО .Всякакви методи изпробвах-говорене,игнориране,отнемане на любим предмет,карам му се,изтупвм памперса,е..не,без резултат.Лошото е ,че като се разсърди веднъж за нещо и край,докато не се наспи не му минава .Удря,скубе,рита,хвърля,събаря...абе истерия пълна.Прост пример:не му позволявам да вземе нож от масата и напук започва да блъска и да събаря всичко което е по нея ,незнам какво ще се правим .