Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 81

Хирург може да даде направление за PET-CT скенер и може да внесе резултатите за нова онкокомисия... При сестра ми по време на комисията я извикаха за "Когегата е определен за лекуващ онколог, ако имате някакви съображения да е друг, споделете. Аз ще оперирам след приключване на химиотерапия, както говорихме с колегите. Във вашия случай това е подхода."
Опосумче, всичко ще бъде наред! Успех!
Renji, още търпение, скоро ще е готово, стискам палци!

Оливче, на Нолвадекс бях в началото около половин година, след това ми го замениха с Аримидекс и така вече две години съм на хормонална терапия.

Най-вероятно е от медикаментите, и мен ме болят кости и стави. Но нищо не пречи един ПЕТ скенер или костна сцинтиграфия да направиш, ако имаш притеснения и не си правила в последната една година. Говори си с онколога. Най-бързо обаче ще разбереш дали имаш повод за притеснение с тези фракции на АФ - ако няма някакво съществено повишение в някоя от тях - като под съществено се разбира например костната фракция да е увеличена поне няколко пъти, за да говорим за костни метастази /инфо от ендокринолога ми, при който правих консултация за остеопорозата/ - то нямаш място за притеснение.

Благодаря ти, Оливче❤️.

Opossum, моя позната,  самоосигуряваща се (стоматолог е) след онкооперация и отстраняване на матката си получава пенсия от НОИ следТЕЛК.  Обаче обезщетението за безработица на самоосигуряващите се лица не се полага. Ако не са сменили наредбите. Помня, че по време на Ковид това беше голям проблем за доста хора...


Opossum и renji,  не пришпорвайте събитията. По-важно е да се случват по най-добрия начин, а не най-бързо.

На мен изследванията и прегледите ми отнеха наколко месеца, но в резултат направих една по-голяма операция, вместо няколко по-малки.

Ако Ki68 е с по-ниска стойност забавянето с няколко седмици не е фатално.

Видяхме се с д-р Иванов, разпитах го защо не трябва неоадювантна терапия, каза че за моя вид тумор не била подходяща. Пак ми разясни размер, тип, хормонална зависимост... Каза да се видя с онколог. Попита ме дали съм се насочила към такъв, казах му това, което и тук написах вчера - уни хоспитал, надежда и д-р Консулова.
Предложи ми, ако искам да стане по-бързо, да ми препоръча някой в Пловдив на първо време, пък после ще го сменя като реша.
Така и така бяхме там, съгласих се. Обади се на Иван Тонев от КОЦ втора база, той му каза да отидем. Като стигнем там да се обадим.
Стигнахме, звънях два пъти, не вдига. Открихме кабинета му, чакахме там. По едно време дойде още една жена да го търси,  установихме че го няма, имаше много хора, аз стоях настрани, ММ отиде да мести колата и като не го познавам си е тръгнал без да разбера. Жената беше бясна, насоли го едно хубаво, каза да бягаме от там.
Ами то нямаше какво друго да направим, къде да го търсим, пък и аз дори на ММ не съм звъняла повече от два пъти да му се моля за среща.
Несериозна работа, пред мен беше разговора и каза да отиваме, че ще ме приеме.
Както и да е, ММ каза, че това е знак, че това не е нашия лекар.
Опитах се да се свържа с Уни хоспитал, не стана и на общия телефон, и на този, който е даден за запазване на час в онкологичното отделение.
С Надежда също не успях да се свържа, но оставих съобщение, там има и такава възможност, която е много удобна. Казах, че търся час при проф. Щерев. След час и половина ми се обадиха и запазих час за утре. Имаше възможност за него и за д-р Таушанова, имаше добри отзиви и за двамата, така че не знам дали съм избрала правилно.
Ами това е засега.
Късметът и телефоните посочиха, че в Надежда ще е първото мнение, пък за после ще видим.
Три седмици станаха, поне малко се успокоих, не без помощта на редовно пиене на мента, глог и валериан.
ММ ми е голяма опора, не се е сблъсквал досега с тази болест, но някак знае какво да каже или да направи. Много ми е жал за него, че минава през този стрес. Дано не му се отрази и на него, че тогава ще я втасаме.

Renji, ти още ли нямаш резултат? Колко работни дни минаха?

Днес стават точно 10 работни дни Описумче,но и днес звънях и ми отговориха,че е отпускарски сезон и имало много чакащи.В петък ,като ми казаха ,че пробите ми даже не са почвани и ми прилоша😥😥😥От тогава едва се удуржам да не отида директно на операция без значение къде,такъв страх ме гони.Егати 4 месеца и още не могат да ми кажат какво е това егати😥На мен мента и валеряна не ми действат,пия атаракс,но и той се пропуква,това страха е голямо нещо,няма преборване.Душичката ми се е свила ,от мисли че съм го хванала късно,нямам идея колко ще издържа да чакам още😥😥😥Радвам се,че при теб поне нещата се случват,стискам палци всичко бързо да ти се нареди.

renji, абсолютно съм съгласна, че неизвестното е най-гадно

На майка ще й правят скенер на 31-ви. Какво ще излезе отново? Какво ще е следващото лечение? Как ще се оправяме пак с воденето на терапиите?
Направо съм се луднала. Деанксита не ми помага вече
Днес цял ден ме боли глава- отново!
Захарта ли качих пак от притеснение, кръвното ли?
Не съм отишла да си пусна още обременяването с глюкоза... моткам се и за това...
На работа не знам къде и какво ще поемам от есента... Много неизвестни ми се събраха и превъртам😪

От стрес захарта ли се качва?Гликирания ми хемоглобин е 5.3 ,което хич не ми хареса,но и голям срес изживявам последните месеци.Попринцип съм борбен човек и съм свикнала да ми се случват трудно нещата,но пред неизвестното просто се сривам.Може да ме помислите за луда,но нямам търпение да се оперирам или направя химия,така ще знам че нещо правя и атакувам гадта.

Не си луда - опитваш се да поставиш ситуацията под контрол. Това е хубаво качество, но не винаги е възможно, затова сега го осъзнай - може би точно така трябва да се случат нещата.
Разбирам те, защото аз съм същата - мога да се изправя срещу всяка беда, но неизвестното и липсата на контрол ме съсипва. ))

Така като гледам, неизвестното няма да свърши нито с операцията, нито с химиотерапията.
Обаче, renji, ти още нямаш резултат от хистологията, а чак и химиотерапия си назначи. Може да се окаже доброкачесвено.
Но наистина много ти се бавят резултатите, къде ти взеха биопсията?

Ren, не знам дали ще те успокои, но моята биопсия я правих по Великденските празници.
На 6ти април я правих, резултата на 18ти излезе, на 21 отидох да видя хирург второ мнение и чак на 15-16 май успях да се наредя за ямр при др Йорданов, да се срещна с др Кръстева.. лечение почнах края на май… значи почти 2 м след биопсия. Спокойно

Знам момичета, все пак чакането колко изтощава психиката и колко напряга, боли те душата, стяга те ума, мъчителни са тези моменти. В такива мигове вярата помага много, успокоява ме - мен поне. Ходя на църква, паля си свещичка и просто се моля Господ да ме закриля и каквото ми е приготвил- само Той знае какво и защо е решил- но в крайна сметка, нека всичко да е за добро и да ми помогне леко да го премина. Когато човек се уповава на Висша сила, в която вярва, смирява се, успокоява се, защото усеща, че има нещо по-висше, което ръководи събитията.
А когато се чувстваш сам отговорен за всичко, и от твоите решения че всичко зависи и че всичко е на твоите плещи.. това може да смаже крехката измъчена душа. Вярата е хубаво нещо. Дава сила и покой. Независимо кой в какво и как вярва.. вярата и молитвата помагат

renji, качва се от стрес 😔

А аз «работя» все във форума, чета коментарите ви от някоя си година, всичко е много полезно.... разучавам темите И аз съм на много успокояващи....Спрях се на проф. Александрова, но дали не греша. Говорих с нея по тел., приказлива е, разпитва за болестта.... След 2-3 дни трябва да й се обадя да ми даде дата за операцията.... разказа ми, откъде е родом.... чета в бг.мамма добри отзиви за нея, но нещо хората ме разубеждават....

Описумче , Дървеница ми взеха биопсията.Знам,че неизвестното,няма да свърши нито с опрация ,нито с химия,но ще знам ,че е започнало и каквото стане.
Вярата сега още  не ми помага,защото съм гневна и не съм смирена.Ще се смиря и ще прима,че нищо не зависи от мен,но явно трябва време.Винаги съм вярвала,че нищо не е случайно ,но когато те блъсне нещо така внезапно, е трудно да гледаш философски .