Важен ли ви е джинсът при избор на партньор?

Не можем да пренебрегнем наследствеността и важността на гените и примерите, които взимаме от родители и по-далечни роднини. Има гени за склонност към напълняване, за болести, за зависимости, за психопатия. Но тези гени първо се смесват от майка и баща по уникален начин, които са смесица от техни баби и дядовци, после следват няколко хиляди мутацийки, после следва възпитание, среда, приятели, уникални събития, които бележат живота ти и накрая капчица късмет. Така лесно се приема тук, че човек не може да бъде различен от родата, което логически не е вярно, защото иначе нямаше да има прогрес.
Всеки е индивидуална личност, уникална, единствена по рода си. Ако не възприемаме това залитаме към липсата на свободна воля, а с това за психичните заболявания направо към евгениката.

Всеки може да е уникална личност, и пак много да прилича на мама и на татка. Нали не е паднал от небето този човек, попил е от семейство и среда разни черти?

За мен също произходът и средата на партньора са важни - те са го оформили като личност и могат да дадат информация за чертите от характера, които той осъзнава, че не са твърде за показване

Любовта си е любов, но това което държи семейството здраво след години са общите мечти, цели, стремежи и визията за това как да бъдат постигнати. Дори тези неща да са налице бих дала заден при индикации за алкохолизъм, наркомания, хазартна зависимост или насилие в най-близкия семеен кръг: семействата на родители, братя и сестри. Мисля, че това е здравословна доза нужда от самосъхранение.

Сега на тая възраст, осъзнавам че е важен, но никога не съм си избирала партньор по този критерий. За мен късмета е по- определящ.

Хем късмет, хем инстинкта да търсиш себеподобен. Аз и приятел не мога да съм с всеки, за двойка да не говорим.

Огромно значение. С комуняги не се сродявам.

И ходиш на среща само след генетичен тест ли? На практика как отбираш кой с какви гени е? Като се има предвид, че качествените гени не се купуват с пари и не зависят от маниерите и разни външни неща?

А ти какво? Хващаш се с първия, който срещнеш и се жениш за него за три дни без да го опознаеш, разчитайки на 6-то чувство и химия ли? Ясно е че истината е посредата. В случая интересните са тези, за които джинсът не е важен. Останалите сме пресметливи и тесногръди.

Ефибуш, не. Точно защото геномът на човека е сложна и случайна смесица на гени, да гледам баба му и дядо му с нищо няма да ми помогне. Генетичен тест по би свършил работа, ако трябва да установим шансовете за болести при децата ни, както правят евреите ашкенази. За характер не става.
Самият човек е плод и на други обстоятелства, не само на гените си, нито е копие на родителите си, нито на брат си/сестра си. Гледала съм човека срещу мен, наблюдавала съм го и съм си правила изводите от него самия.
В историите дотук не видях нито една изненада. Мъжете ясно са показвали какви са им кусурите. Това "ахаа, метнал си се на вуйна си" не би ми помогнало.

Случайна, случайна, но народът казва - "Не се жени преди да видиш бъдещата тъща".

Народът казва и "сиромах човек – жив дявол." Ама тук парите не били гледали и от аристократи бягали.

Векове наред жените, а и мъжете в някаква степен, са се борили за свобода на избор на партньор, а на тази свобода са се противопоставяли предразсъдъци. Жените буквално са ги залагали като добитък, защото, видиш ли, ще се съберат капиталите на двете фамилии или ще се разшири листата на пациентите на семейната клиника или пък ще се "окръглят" нивите(Елин Пелин, "Земя") В днешно време и на нашите географски ширини, когато имаш свобода да излизаш, избираш и познаваш партньора, мисля, че може да си направиш достатъчно реалистичен избор с какъв човек свързваш живота си. Тогава, какво значение има семейството му, сестра му, родителите му. Горе-долу всеки си избира според разбирания, среда, ценности. И избираш човека, а не семейството му.
Не съм се и замисляла за това, да гледам "джинс", но някак естествено се оказа, че семейството на мъжа ми е подобно на моето. Майка ми, неговата майка ( за съжаление, вече покойник) и сестра му дори имат еднакви професии. Факт, че съм срещала и други хора със сходно образование, семейство и близка възраст, но ако самият човек има лоши качества, какво ми носи семейството му, точно нищо.
За болестите никой не е застрахован . Не съм била пред такъв избор, но ако много обичам някого, никак няма да ме интересува какви болести и недъзи има в семейството. Дори напротив, понякога такива хора изграждат устойчивост и отговорност в грижа за близките.За различна раса, етнос съм скептична по-скоро къде ще се срещнат, отколкото дали ще се развият отношения.

Имам дете почти на 18,досега без сериозна връзка. Замисляла съм се, каква ли сродна душа ще намери. Но съм убедена, че не бих се противопоставяла на "неравно партньорство" откъм външни белези и незначителни фактори. Иначе, на връзка, основана на меркантилност, насилие, обиди, тормоз, няма да се въздържа да коментирам

Това не е ли вид пресметливост ,да не избираш партньор по ценностна система и отношение към вас, а по родословно дърво, статус и дали баба му е от аристокрацията?

В България не се търсят мъже с баби аристократки, а с бащи бизнесмени.

Оо, има, разбира се! Не бих се хванала с малцинствен, с друг етнос и с човек от друга религия. Нямам нищо против тези хора, но не и да се сродяваме.

На мен това са ми основни стълбове, ако не се вписва в тях, просто няма как да се получи между нас.