ЕДИНАДЕСЕТИ клас 2023/2024

 “скромността краси човека” когато няма какво друго да го краси ... аз ей това съобщавам на моите деца. Айде бе, ще скромничат?? А като стоят до 2 през нощта да учат, да решават задачи, да рисуват ..

Напълно съм съгласна, просто тези насадени тъпотии в годините на нас като родители и въобще при по-възрастните близки много пречат. Опитваме се да ги избягваме в последните години, но не се виждат все още резултатите. А и поколението на застаряващи учители играе също огромна роля.

Аз нещо не разбирам. Умения да (се само)презентираш, или по-точно липсата им не е въпрос на скромност.
И в друга тема се вихреше дискусия какво, колко и как се учи тук и по света. Тук по-скоро докато се на събира общата култура се пропуска да се наблегне на използването на наученото, или знам ли и аз какво е сбъркано.
Сигурна съм, че и там, както тук си има от цялата палитра - оправдано скромни, неоправдано скромни, оправдано презентиращи се и такива, зад чието самочувствие не стои нищо.

Със сигурност не е въпрос на скромност. Разбира се, че има всякакви деца, но общата картина е съвсем различна при едните и другите ученици. Куцат им доста умения на българчетата, които са нужни в днешно време. Българското училище им е длъжник в това отношение.

За жалост  нямат желание да работят в тази посока...Само  прах в очите и поредното  увеличение на учителските заплати.Поне да имаше за какво...

Не зная как е в чужбина, тук всичко е на самосъзнание/възпитание. Дали ще учиш или не си е решение на детето. Дали ще преписваш (почти всеки учител се прави на разсеян и не му се занимава да е пазач) си е твое решение, дали като всички имат 6 ще седнеш да решаваш задачи си е твое решение, дали ще правиш презентации с темплейти или сам ще си правиш анимации си е твое решение, дали ще взимаш участие и в час, и в различни инициативи си е твое решение. Тук "бонуси" няма ако учиш и си инициативен. Трябва да си го осъзнал, че ти е плюс и че това си е за теб и да игнорираш, че нещо си не е честно, а го правиш защото го искаш и защото ти е от полза.
За мен има няколко ключови неща, които са за пипане в нашата образователна система:
1. Учебните програми да са на 2 нива: базови и за деца с интерес. И класовете по различните предмети да са различни.
2. Ако стане така, че в университетите ни да не приемат всеки желаещ, то дипломите трябва да са "справедливи". Трябва да се премахне възможността за мамене, добре е да се премине от шестотобална в процентна система и да се спре да се очаква по всичко да си с макс и да има ясни и единни критерии за оценяване навсякъде.

На мен точно това ми допада в нашето образование - учениците се движат от вътрешна мотивация. Особено при гимназистите това е ключово, няма как някой да ти налага нещо и да те бута от 14 нагоре. Ако не искаш - завършваш и пазарът на труда те чака, толкова е просто.
Дъно на дъното образованието ни (както и обществото ни като цяло) изобщо не е, правя сравнение с деца, завърнали се от чужбина (Канада и САЩ) и знанията, осъзнатостта, общата култура никак не са в тяхна полза.

На мен това, което не ми допада, е многото фактология и малкото връзка с реално приложение на наученото, по-цялостно осмисляне на процесите и анализ, презентации, проекти. Работа в групи, със зададени срокове.
И да - липсата на нива също. Не може през три години да почват от А1 да учат английски примерно.

На мен не ми допада паралелното образование и голямата ножица, но това са просто следствия, трудно поправими. Завършващите неграмотни са огромен проблем за държавата ни, но са просто симптом, част от цялото.
И в чужбина си има кусури, но можем да се поучим от добри практики.

На 14 да се усетиш, че ти е важно да учиш е малко късно за някои науки. Просто си попропуснал 7 години основа и е трудничко после без основа да градиш сложен профил.
А в бг сега всеки може да следва, както и да работи на длъжност, за която няма уменията. Просто няма качествени кадри и се взимат всякакви хора.

Имах предвид само, че след 14 трябва да учиш сам, но и сам да осъзнаваш необходимостта от това.
До 14 обаче е добре да има бутане, твърде малки са, за да се оставят сами. Някои деца го могат и искат, но повечето - не.
Ако няма родителски натиск да се учи и не се създават навици, после вече е съвсем късно и невъзможно.
Разбира се, има много деца, които са на самотек от 1 клас, но то навсякъде ги има по тоя свят, не е само в БГ.

Ако можехме само да вземаме най-доброто във всяко отношение от други държави, ехеее, щеше да е прекрасно! Но нито е възможно, нито е реално! Собствената мотивация е хубаво нещо, ама за да я има, роля играят много външни фактори: семейство, заобикаляща среда, приятели и т.н. Връзката учител-ученик също доста ми бяга в България, а тя си е важна също. Дълбока тема е нашето образование, но най-лошото е, че не е приоритет на държавата!

Как друга държавна политика кара нежелаещите да учат да учат? Не казвам, че при нас е приоритет, просто за мен е неясно ако не си "възпитан" да учиш от семейството, как училището те възпитава да учиш? Освен с реално работеща оценкова система, последващи реални дипломи, имащи стойност при намиране на по-добре платена работа/по-читав университет, не се сещам как по друг начин.
Аз имам само едно дете и мога да съдя само по него. Не виждам да му куца връзката учител-ученик. Нито се сещам за случай когато дете, което да е имало интерес в дадена област да е било отпъдено от учител, когато е търсило изява/помощ.
Иначе навсякъде има учители и учители; ученици и ученици. При нас просто дипломите нямат стойност защото има недостиг на кадри. От там нататък всичко е следствие. Една част не учат, защото не виждат смисъл, други защото им е по-лесно, трети защото се разочароват от нечестност. Накрая всички са отличници, всички могат да следват, всички, които искат да работят - работят. Никой не вижда смисъл да променя образованието, колелото се върти.
В държава като САЩ предполагам има значение какво работиш за доходите ти. Съответно има значение какво образование имаш. Тук ако си инженер, ще изкарваш наполовина на един плочкаджия (примерно). Та защо да учиш, пък после и отговорност да носиш?

Ми именно, комплексни са нещата. Не може да очакваме някой да оправи само образованието, само здравеопазването или само нещо друго.
Държавната политика има много общо, защото ние си гледаме децата, по 1-2 обикновено, те са здрави, без увреждания, амбициозни, и т.н. та не сме представителна извадка.  Има населени места със защитени училища, без кадри, не знаещи език, бедни, с увреждания или дори обратното, със заложби, за които се нехае, и прочие. Това съставя масата деца и държавата трябва да се грижи да осигури образование за всички тях, за да станат полезни самостоятелно възрастни, които работят и държавата функционира. Да се възпроизведе работната сила

Основната разлика между нас и западните държави е, че тук образованието е издигнато в култ. В повечето западни страни обществото е класово разделено и като баща ти е зарзавтчия такъв ще си и ти. И ако си в квартала на зарзаватчиите ще познаваш лекар или адвокат само като пациент или клиент. Няма да имаш такива съученици и детето ти няма да има. Та образователните системи са насочени към това всеки да стане пригоден към бъдещата си професия. В Германия още в 5-ти клас разпределят децата, които ще учат гимназия и след нея университет и онези, които ще учат професия, т.е. техникум.
Във Франция също образованието уж е едно и също за всички, но зависи от училището и семейството дали ще може детето да направи нещо повече от това да реди консервите в Карфур.
Системите са ориентирани напоследък към следване на протоколи при изпълнението на задачите, работа в екип и по възможност нула отсъствия.
От френската система най- положителното, за мен, е че от първа група на детската градина всяка седмица има час по библиотека и всеки взима книга, подходяща за възрастта му, и следващата седмица си споделя харесала ли му е или не. Литературата, която се изучава е наистина съвременна и подходяща за възрастта, и поне до 7-ми клас се чете доста. По естествените науки и математика, за мен, системата им е повече от трагична и излизат напълно неграмотни. Химия и физика са един предмет, биологията е в рамките на нещо, което се нарича Наука за живота и земята, история и география също са в един предмет. И там в прогимназията още ако няма помощ от семейството или по-голям ученик, който да дава уроци драмата е пълна.

Тук имаме много трески за дялане, особено в наизустяване и преповтаряне на едно и също, но след 10 години във френската система и втора година в нашата, твърдо мисля, че тук все още сме нормални хора, и програмата, с всичките и недъзи, е в пъти над западните.