В момента чета...86

  • 61 302
  • 757
# 195
Съвсем случайно, ровейки в гугъл, попаднах на книжката "Пяната на дните" от Борис Виан.

Прочетох я за няколко часа - почва малко като Великият Гетсби, а свършва ... свършва като себе си. Пълна е с романтика и много тъга. Уж действието се развива в Париж, а в един момент се оказва някаква сюрреалистична приказка.

Тази история ми стана много симпатична. Книжката е странна, увлекателна и заслужава внимание.
Виж целия пост
# 196
Най-накрая дойде ред и на поредицата на Ларш Кеплер за Юна Лина.
Първа изненада – това било мъж, а не жена, както очаквах. Simple Smile
Втора изненада – странната смесица и нелепото използване на глаголните времена. Предполагам, че е по вина на преводача, който е спазвал буквално оригиналните. За шведския език може и да звучат нормално, но на български – определено не. Дори комбинацията им е потресаваща и дразни неимоверно. Влияе доста негативно върху удоволствието от четенето. А нали това е, което отличава човешкия от машинния превод? Също и за фен преводите е характерно да се превежда буквално, без да се адаптира преводът към спецификата на езика, на който се превежда. А книгите са преведени уж от професионални преводачи...
Трета изненада – доста неизяснени и нелогични моменти в историите. Честно казано, очаквах повече.

Но като изключим тези и някои други „кусури“, книгите са интересни и определено заслужават да се прочетат. Поне на мен скандинавските автори са ми много интересни, доколкото описват манталитета на скандинавците.
Което ме кара да се запитам – абе, тези хора наистина ли са толкова странни и ненормални, или просто описаните образи са преекспонирани заради художествената цел на авторите?

Скрит текст:
Чета сега „Договорът Паганини“.
Колкото и да се мъча, не мога да си представя бедстващи, гладни, жадни, окъсани и изранени хора да срещнат някого с телефон, който да им откаже не само да им даде телефона си, но и дори сам да извика полиция. Пък без значение кой точно е бедстващият и какви са политическите възгледи на срещнатия. Един ги праща да си търсят работа, друг се гаври с тях... Някъде по средата съм, дано да няма още откачалници по пътя им към спасението.
И най-странното е това, че самите бедстващи не са особено изненадани, явно не е нещо недопустимо да откажеш помощ на човек в беда.
Очевидно сравнявам с балканския манталитет и скандинавският определено губи по точки. По много точки.
Виж целия пост
# 197
А аз чета Холи.
Виж целия пост
# 198
Как' Сийке, на първите две и аз така им се чудих и реших, че преводача много си е оставил ръцете, после видях, че двама пишат и реших, че е от това, но вероятно първите две книги не са със сигурност добре направени. Следващите явно са намерили кой да ги оправи и да ги донагласи. Определено са по-качествени Simple Smile
Виж целия пост
# 199
И аз чета в момента поредицата на Ларш Кеплер за Юна Лина, приключих втората и даже се поколебах дали да започвам третата - по същите причини, които тук споменахте. Е, започнах я все пак.
А що се отнася до откачалките - нямат свършване, и смътно подозирам, че и самият Юна Лина ще се окаже една от тях. То въобще остана ли един нормален детектив в съвременните криминалета? С умиление си спомням за комисар Мегре и мадам Мегре ... Simple Smile
Виж целия пост
# 200
Ами Поаро и мис Марпъл? Ех... Даже Шерлок Холмс не е чак толкова откачен в сравнение със съвременните детективи.
Всъщност, от Хамет и Чандлър нататък алкохолизираният детектив е направо клише.
Виж целия пост
# 201
Детектив - пиянде май е старото клише, сега има ново: в свободното от разследване на престъпления време детективът се бори със своите си демони, породени от някоя мрачна тайна някъде там в миналото му. Yum
Виж целия пост
# 202
Еее, алкохолизираният детектив си е старо клише, сега новото е - има психични проблеми, бори демони, има биполярно разстройство Simple Smile
От третата книга нататък Юна Лина е ок Simple Smile Четете смело Wink
Виж целия пост
# 203
Не помня кой съвременен писател казваше, че никога не трябва да излекуваш героите си докрай. Както и да се развиват нещата, все трябва да им има нещо (да страдат).
Което на мен ми се стори доста противна мисъл...
На мен ми харесва персонажите да се променят, за предпочитане в положителна посока. А не да тъпчат на едно място в емоционален план.

Ето - Тери Пратчет има няколко такива блестящи образци. На първо място е Ваймс - алкохолик, мачкан и презиран от всички, отчаян от живота самотник, се превръща в уверен, безкомпромисен, богат и щастливо женен мъж; жива легенда сред колегите си. Всяка книга е стъпка нагоре.
Виж целия пост
# 204
Joona Linna - така е името в оригинал и е финландско, не шведско, финландците го произнасят Йона, макар че за шведите би било Юна, така че това е лека грешка, но така върви от първата книга насам. А иначе аз много харесвам книгите за Йона Лина, но първата съм я чела доста отдавна (втората по-късно), та нямам спомени за тези "грапавини", да не говорим, че е възможно преводът да не е много добър специално на първата книга, не мога да кажа със сигурност.

А иначе аз чета "Сърце тъй бяло" и за момента ми харесва повече от другата книга на Мариас, която бях чела ("Така започва злото") - изреченията пак са километрични, което много ме затормозява, но някак върви по-добре, макар че след близо 1/3 от началото все още не се очертава завръзка.

Прочетох The Children on the Hill на Дженифър Макмеън и ми хареса много, макар че е по-различна от другите й три, които са издадени у нас. Свръхестествен елемент тук на практика липсва, но има немалко съспенс и много удовлетворяващ край.

Сега започвам Red, White and Royal Blue на Кейси Макуистън, а след Мариас планирам "Холи" (намерих я електронна с по-малък размер на файла, което ми беше целта).

А, между другото, трета Дженифър Макмеън ще излезе на български до един месец, така ми подшушна едно пиленце.
Виж целия пост
# 205
Прочетох "Хартиеният дворец". Като цяло доста ми хареса, но към края ми доскуча и финалът не ми хареса. И нямам предвид изборът на Ел, ами някак си не ми беше достатъчно завършена. 3.5/5 ще и дам.

Продължавам с Ресторантът на Роуз на Памела Кели, че нещо много ми дойде драмата, искам нещо по-леко. Grinning
Виж целия пост
# 206
Прочетох "Таралежите излизат през нощта" на Йорданка Белева - страхотни разкази! Прекрасен изказ на авторката! 5* от мен и ще потърся още нейни книги. Имайте предвид, че са леко тъжни.
Продължавам да чета "Добро момиче, лоша кръв" на Холи Джаксън - върви добре и се надявам да я завърша тия дни. Отново заплетен случай, след 100-ната страница ми стана доста по-интересно, защото вече започват да се случват повече неща.
Виж целия пост
# 207
И сборникът "Кедер" на Йорданка Белева заслужава прочит.
Виж целия пост
# 208
Довършаих Холи. Хубава четивна историйка, ама тоя ковид ме съсипа.
То не бяха ваксини Модерна/Файзер, ръкуване с лакът, маски, много ме издразни.

На Стивън Кинг тоя път ще му се сърдя, поизложил се е.
Виж целия пост
# 209
Довършаих Холи. Хубава четивна историйка, ама тоя ковид ме съсипа.
То не бяха ваксини Модерна/Файзер, ръкуване с лакът, маски, много ме издразни.

На Стивън Кинг тоя път ще му се сърдя, поизложил се е.
Същите са ми наблюденията, дори не знам защо продължавам да я чета... Всячески не искам да си спомням тези времена, камо ли да чета за тях. Отделно Холи не ми е и много симпатичен образ. Очертава се греда...

Обаче пък, преди нея прочетох "Всички погубени места" на любимия Джон Бойн. Е там вече няма грешка. Страхотен разказвач е Бойн, начинът му на писане, историите му, образите му... за мен всичко е класа. Дано Лабиринт скоро да ме изненадат с още негови творби.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия