American Beauties - 5

Момичета, най-после намерих време да ви се похваля и на вас с нашия хубавец Общо взето слушаме и си хапваме добре, но най-обичаме да спим в мама по цял ден
http://snimka.bg/album.php?album_id=80133&photo=184
http://snimka.bg/album.php?album_id=80133&photo=183
http://snimka.bg/photo.php?photo_id=2057460

Руми, на колко стана бебчето?? Направо не мога да повярвам колко оформена физиономия има! ТОй не прилича на бебе, прилича на голямо момче !!! Да ви е жив и здрав, и вие като нас много коса имате както гледам 

Ей ги тука и моите, тъкмо днеска им качих малко снимки
http://good-times.webshots.com/album/557229339BzFhqM?action=& … Actions/FullAlbum

Tandoori, ще направи 3 седмици в неделя, всички му се чудеха в болницата на физиономията - прилича на голям човек, а и сега като почна да прави едни муцунки, с баща му падаме от смях. Но той нали преносен излезе с една седмица, така че може и от това да е.

Момичета аз имам въпрос към всички вас!
Викахте ли баби като раждахте? Или смятатте ли да викате..?
Особенно ме интересуват мамите раждали или планирани за секцио.
Аз май никой не искам
Как е при вас?
 

С първото никой не ми е помагъл,а със второто свекърва ми беше тук да гледа големия.Бебето беше на един месец като тя си замина. За мен е по-добре като съм сама.
И двете деца са раждани със секцио.

без баби сме се справяли със съпруга ми - имам 2 секция и 1 нормално раждане. даже след първото не познавахме никого, защото току-що бях дошла от БГ - свикваш и се справяш.

Хм, интересно и Елена е преносена И на снимките от родилния дом въобще не приличаше на бебе

Аз имам 2 нормални раждания, но все пак да споделя. Не сме викали никой, сами се оправяхме. 

Мерси за отговорите
Аз също не мисля да викам и се чудя свекърва ми как ще реагира мъжът ми избърза да и каже че ще ни трябва и сега стана сложно
На мен единственият ми проблем е че трябва да намеря да оставя каката на някой през ноща докато съм в болницата, тати иска да е с нас там. Имам уговорка по принцип с една приятелка да я вземе за една нощ...Чудя се дали да не потърсим babysitter...направо не знам. При вас колко хора позволяваха за преспиване в болницата ще взема да привикам и мъжът ми и дъщеря ми там ако може ха-ха

не сме викали баби;
раждах вагинално и 2та пъти;
майка ми дойде и 2та пъти 6 седмици след като родих  за по 1 месец точно защото тръгнах на работа и  училище и трябаше някой да гледа бебе;
родих в четвъртък,наша близка седя с Ния четв.вечерта, баща и се прибра в 2ам от болницата и я води в петък  на ясла,ние се с бебе се прибрахме вечерта в петък у дома и толкоз..
може да спи таткото в болницата,но при нас нямаше 2ро истинско легло и се прибра у дома..

И аз раждах вагинално двата пъти. За първото бебе не викахме никого, аз останах сама с него у дома на 3-я ден след раждането.
За второто дойде свекърва ми, защото някой трябваше да тича след баткото. Нашите деца са с 1г.11м. разлика, баткото не беше ходил на ясла и нямахме намерение да го даваме. Бабата дойде 2 седмици преди раждането и стоя месец и половина след това. Не беше най-добрият вариант, аз исках сестрата на мъжа ми да дойде, но не й дадоха виза.

Много ми е трудна раздялата с тати
Много ми се ще да сме заедно...аз нямам притеснения как ще се грижа за бебето, само искам някой за каката да се грижи докато съм в болницата с тати. Разбира се ако се наложи ще се разделим пък и каката е лесна на 8 год е почти, а и през деня ще стои с нас в болницата. А пък тати ще вземе цял месец по бащинство. Ама той горкият през живота си една чиния не е измил...абе нямам думи, ще минаваме на еднократни за няколко дни.
Значи да не му се плаша много
Аз бях толкова разочарована от "знанията" и "опита" на бабите  като раждах каката че ги изгоних на 5-ят ден Първо скандали ми вдигаха че трябва да я повивам в пелена а при къпане използваха толкова топла вода че направо сърцето ме болеше 

Пак казвам, че нямам опит със секцио.
При нас също беше проблем кой да гледа батко( на 3г 3м тогава), но в крайна сметка така се случи, че бяхме говорили с много хора, не беше сигурно за никого, но накрая на едно от БГ момичетата и излезе късмета . Раждането ми през нощта започна в 12 часа, чак към 4 събудих таткото и малкия( за да не се стресне като ни няма, исках да дойде с мен, да види че всичко е ОК и тогава да го прибере таткото). Отидохме до болницата, таткото ме остави( преценихме че разкритието е още малко), отиде и взе момичето, което щеше да гледа Калин и се върна при мен. С момичето дето остана при баткото само са спали, защото миличкия ми дребосъчо не си беше доспал . Аз родих в 11.30 сутринта. Таткото се прибра да вземе малкия, той дойде да види сестричката си, гушкахме се и така . Аз се възстанових направо светкавично, въпреки шевовете и преценихме, че няма смисъл да остава таткото през нощта ( имаше къде да остане и малкия, така че мисля че ако няма друг вариант каката може да остане с вас в болницата, нямаше ограничение за броя хора, но предполагам ако се изтресе цялата латиноамериканска рода на някого няма да са очаровани  ). Гледах си я самичка ( спеше при мен по мое настояване) и тези няколко дена бяха безценни за мен .
После се прибрахме, таткото се грижеше за "храната и борбата"  , и въпреки че не е с кой знае какъв опит в това отношение се справи отлично. Човек се мобилизира в такива ситуации, така че не се плаши за миенето на чинии Сега като ти остават няколко седмици- направи си примерно меню за първата 1-2 седмици, зареди си продуктите, напиши подробно как се приготвя всяко едно нещо, напиши си списъци какво има да се прави в първите дни от таткото и каката и им ги дай тържествено .
Като ви е толкова голямо детенцето тя ще ви помага, не се съмнявай, щом моя дечко помага, смятай!
Също така може да питаш в болницата, някъде дават децата да присъстват( ако искаш на цялото раждане, ако искаш само докато тръгне изгонването, тогава сестра ги извежда навънка. В краен случай може да чака каката в чакалнята( която обикновено е в самото родилно и да гледа анимационни При нас имаше и тази опция и ние я мислехме ако тръгне много бързо раждането така да направим. 
Не се притеснявай, ще се справите!!!   

Първото дете го родих в БГ.  Майка ми и баба ми (Бог да я прости!) ми помагаха 1вия месец, т.к. трябваше и да уча за последните изпити от проф. ми квалификация. 
Второто го родих тук и нямах помощ.  Всеки вариант си има предимства и недостатъци. 
Но имай предвид, че последните месеци на бременността и първите месеци след раждането има т.нар. nesting syndrome и всяка неразтребеност или неподреденост може да те дразни  (поне при мен беше така) и може да ти е трудно с почистването и всички нови отговорности.

Аз родих нормално и двата пъти.  Втория път пропуснах епидурала, т.к. стоях на работа до последните часове преди да родя    На следващия ден имах чувството, че мога да тичам маратона на Ню Йорк    Невероятно чувство беше!!  Болката се забравя, но чувството от раждането е незабравимо и е невероятно!! 

Успех!!