Случи ми се нещо странно XXVIII

Аз мисля, че на българите е дадено много. От нас зависи какво ще извлечем. Живеем в много красива държава, с прекрасна природа, имаме море, част от Европа сме. Да сме в третия свят, разбирам да се ожалваме, ама не сме.

Ти редовно генерализираш за “българите”. Не ни отивали червени коси, не ни било дадено много… Ами то от българин до българин разликата е голяма. Аз не мога да се оплача. И червената коса ми ходи (не съм червенокоса, но ако бях, щеше да ми отива;-); имам потенциал достатъчен, за да си осигуря приличен живот. Не съм велик спортист или нобелов лауреат, но не се оплаквам. Понеже живея сред хора от други националности, не виждам с какво ни превъзхождат като нация. Отделни индивиди - да, разбира се, но да се твърди, че не ни било дадено много, хайде, моля ви се! Всеки както си го направи.

Май темата се отклони от същността си, затова ще се опитам да я върна с лична история и надеждата да продължа да чета още такива след себе си, ако се случи нещо на някой.

Случките се развиват преди години, може би 7-8, когато още живеех в родния си град. До ден днешен винаги ще предпочета да слизам пеша по стълбите, вместо да използвам асансьор, просто е мое предпочитание. Беше обикновен ден през лятото, майка ми ме помоли да отида до кварталния магазин, за да напазарувам, нищо неестествено. Слязох си по стълбите както винаги, отидох до магазина и на прибиране се качих с асансьора. При отваряне на вратата на асансьора, виждам как майка ми и наш съсед от долен етаж спорят, аз гледам объркано какво се случва. Оказва се, че въпросният съсед е забравил ключа си от външната страна и след някакво време се е усетил, но когато е отишъл да провери - ключът е изчезнал. Дошъл да търси мен, защото бил убеден, че аз съм взел неговия ключ, тъй като само аз съм слизал по стълбите през повечето време. След като приключи казуса, че не съм взел неговия ключ, всеки се прибра вкъщи.
През същото това лято, моя приятелка работеше като сервитьорка в заведение, но се притесняваше да се прибира сама до вкъщи, а с нея сме съседи, вход до вход и ме беше помолила когато мога да я взимам от работа, за да не е сама. (контекст към историята)
Около месец след случката с ключа, въпросният съсед почина, честно казано беше неочаквана новина, тъй като не беше възрастен, нямаше заболявания. Минаха около 2-3 дена след смъртта му и отидох да взема приятелката ми след края на смяната й. Изпратих я до входа й и тръгнах към моя. Асансьорът беше на първия етаж, часът беше между 00 и 1 сутринта, отварям вратата и в средата на асансьора виждам... ключ. Ей така оставен. Даже помня, че беше доста точно в центъра, все едно беше оставен от някой. Веднага ми заработи мозъка и първата мисъл в главата ми беше - това е ключа на съседа, който почина, той ми го оставя.
Беше ми доста плашещо, но, взех ключа и оставих бележка в асансьора, че съм намерил въпросния ключ. До късно вечерта никой не се появи - аз бях разказал предварително всичко на майка ми и мои приятели и всички се стреснаха. До последно никой не се появи, когато се почука на вратата ни. Собственикът си взе ключа в крайна сметка, но няма да забравя тази синхроничност никога.

Аз не разбрах много. Като махна излишната информация, разбирам, че съсед си е изгубил ключа, след известно време е починал, а авторът след още известно време е намерил нечий ключ в асансьора. Кое е странното?

Става дума за синхронизация във времето. Или не разбирате, или се правите на интересни с това вечно оспорване на странното в случките.

Признавам, че и на мен ми се губят някои моменти в разказа.
1. Съседът вдига скандал за загубения си ключ, обвинявайки автора.
2. Съседът почива след месец.
3. Два-три дни след като е починал съседът, през нощта към 12-1 часа авторът намира ключ, демостративно поставен в средата на асансьора.
4. До късно през нощта /ама нали е било след 1 часа, колко по-късно?!?/ никой не е потърсил въпросният ключ.
5. До последно никой не се е появил, докато не почукал съседът /ама онзи - умрелият ли?!?/ и си взел ключа.

Съжалявам Наистина не разбрах.

Така, де, двама в един блок са си загубили ключ, а странното е, че авторът по някакъв начин е участвал и в двете загуби. Ми не, пак не.

Raya -  до третата точка е точно както си успяла да разбереш. Намирането на ключа се случва около полунощ. В рамките на 20 часа, примерно, никой не се появява за ключа. Чак на следващия ден вечерта е върнат на собственика (друг човек).

Странното в цялата история беше именно синхроничността на това как нещо, което е изгубено, нещо конкретно, и аз съм намесен без дори да имам общо, всъщност след време се появява при мен, независимо, че дори не е ключа на починалия съсед. Историята я разказах заради единственото нещо, което свързва двете събития.

Ще си спестя други разкази във форума, явно не е моето място да ги споделям, тъй не могат да бъдат разбрани, или когато бъдат - не са нещо, което е интересно за масата хора. Благодаря ви за отделеното време да го прочетете все пак. Ще очаквам чужди разкази след моя, това е и причината да съм тук в крайна сметка. 

На мен ми е интересно. И аз имам много случки със синхронизации, но не споделям, щото знам кво ще се случи.

Разказвай, разказвай. Поне е увлекателно.

Мисля, че разминаването в усещането за тази случка с ключа се дължи на факта, че авторът е приел и двете неща лично - първо лично е бил обвинен в взимането на ключа, това си е неприятно, дори да не изглежда драма и после намирането на ключа също е като личен знак.
За външен зрител това са две не свързани събития.
За мен беше интересно, също са ми се случвали неща, които изглеждат като предназначени за мен синхроничности, но като ги разкажа на някой друг не звучат кой знае какво. (като появата на старите гащи на детето ми в мазето на новата ни кооперация, но да не връщам пак тази история )

Няма начин всичко да е еднакво за всички.
Защо се засягате?
Чак пък толкова, това е публичен форум.
Всеки може да сподели, каквото прецени.
Тези, за които не е странно като мен са шепа хора. Други, за които случката е странна пак са шепа хора.
Приемете мнението ми като мнение и нищо повече.

Аз съм със запор, скоро ще го изплатя н.зн. сега това. Но главния ми казва: "Преведох ти сумата по запора на ЧСИ-ТО но с 20 лв и някакви стотинки по-малко, че нещо обърках, но не е фатално."
Аз доволна, че ще взема 20 лева отгоре, но в банката ми казват, мога да тегля с 20 лева по-малко, заради лихвата към овърдрафта. Тя е по-малка, но падайки под двайсет лева, не може да се тегли, тъй като на тази банка по-малко от 20 лв не могат да се теглят.
Сумата, която остана, плюс тази с лихвата, беше точно същата сума, която счето ми съобщи, че е превел по-малко. Дори със стотинките.
Осъзнавайки случилото се, ми стана едно ефирно, видях се за миг в хипер пространството, обградена от ефирна фосфоресцираща мрежа, с падащи зелени, фосфоресциращи цифрички край мен право по вертикала. 😁

По принцип съм голяма бъзла, относно паранормалното, макар, че са ми са се случвали много странни неща, включително, че делях общежитие с полтъргайст, разказвала съм вече за него. Но винаги ми е било интересно за тези неща, гледала съм почти всички български документални филми за полтъргайст, самодиви и тн, дори и чуждестранни.  Преди 5/6 години, докато бяхме навън, един приятел каза, че в неговото село има изоставено сиропиталище, което не функционира по времето на чумата, децата са починали ( логично) и духовете са им били там. И аз разбира се, бях първата която се съгласи да отидем. Селото е Овчи Кладенец. Отиваме вечерта към 20:00/21:00. До Сиропиталището има нещо като блато и момчето каза, че има истории за това блато, че едно време самодиви са си прали дрехи там. Та, тръгнахме да влизаме, не съм с какъв акъл, понеже сградата е много стара, покрива почти паднал, абе направо ужас. Първото нещо което ми направи впечатление, беше че в едната стая светеше лампата, не знам дали някой я е сменял, как има там ток и тн, но ми се стори странно. Вътре имаше детски легла, глави на кукли, играчки и тн. Бяхме около 4/5 човека, всички ходехме внимателно и бяхме доста изплашени и изведнъж някой отвън хвърли камък в стаята в която сме, при което всички се разпищяхме и аз директно влезнах в колата. Даже момчето каза, че долу в мазето има ковчег на едно от децата, ама никой не посмя да слезне. След това се разпитвахме кой е хвърлил нарочно камъка и тн, но не беше никой от нас. Имаше и хора, които не вярваха и момчето каза “ сега ще звънна на един дядо да ви каже”, при което звънна и момчето пита “ Абе, я кажи тука в нашето село има ли духове”, дядото те изсмя, сякаш въпросът беше реторичен и каза “ То тука вечер има повече духове, отколкото хора, бе”. Друго момче пък от компанията, каза че е виждал самодиви в селото как играят хоро и се въртят в кръг и изведнъж излитат в небето ( както по принцип правят)..

Една моя приятелка пък с подобни изживявания като моите, с обладания апартамент на баба ѝ ( пак съм разказвала) ми каза, че с нейна приятелка са ходели в изоставена сграда и са опитали да говорят с духове с дъска Оуижа. С тях се е свързала жена, която казва, че е това е било болница много отдавна и тя е била медицинска сестра там, но починала, даже си беше казала името, но не си спомням. При което те проверяват в интернет и виждат жената и болницата.


А аз имам много странен сън от доста време, сигурно 2 години. Сънувам един и същи сън, как “нещо” се опитва да ме обсебе и точно преди това да се случи се събуждам. Мама даже ми предложи да си купя кръст. Лях си куршум 10 пъти, но няма файда и продължавам да го сънувам( не всеки ден)

...