Комай и сега съм безпризорна 
Понеже наведнъж четох темата, че съм я изпуснала, покрай описан случай се сетих за нещо забравено от мен, но и досега необяснимо.
Преди 20 години водя втория ММ /не сме в брак, но и как пък да го именувам.../в родния си дом за пръв път, ще го запознавам с мама.
По пътя обаче той казва: "Че защо ще ме запознаваш, аз съм я виждал?!" Казвам му, че няма как да я познава и да я е виждал, тъй като никога не е идвала в града, в който живеем /на стотици километри е от дома ми/, тя трудно се движеше и пътуваше, а съответно и той не е идвал в родния ми дом. Твърди обаче, че я е виждал и я описва доста подробно, включително описва и къде и как я е видял - на площадката пред асансьора, именно там сме се засекли и съм ги и запознала според него. По онова време още не живеехме заедно, а в съседни апартаменти.
Истината е, че тя наистина изглеждаше по описания от него начин, но не е идвала в обитаваното от мен тогава жилище.
Когато го заведох в дома си, мама не го позна, естествено, но той продължава и до ден днешен да твърди, че я е виждал и нито тя, нито аз успяхме да го разубедим.
Почти винаги бяхме в голяма компания - може би повече от десетина. Веднъж, прибирайки се от селската "дискотека", виждаме как кола осветява силует на жена, нормален силует, нищо странно. Странното е, че там няма кръстовище, а жената беше почти непосредствено пред нас. Достигайки още няколко крачки до мястото човек нямаше, просто няма как да е изчезнал някъде. И до ден днешен не разбирам дали се касае за оптична илюзия, но всички го видяхме и едновременно се спогледахме изплашено, "видяхте ли?", "видяхте ли?????". Аз можех да се закълна, че пред мен имаше жена, млада или на средна възраст, с дълга коса. Съвпадение или не - срещу мястото на случката е селската "самодивска поляна", за която бяхме чували легенди, свързани с намерени коне със сплетени плитки по цялата грива.