След смъртта......

съжалявам за загубата ти
не знам какво става с душата,след като тялото умре.но ако найстина душата остава,то тя ще знае колко много я обичаш... че съжаляваш за всичко,което не си казал ... и всичко което си казал.
имай сили да посрещнеш утрешния ден и прошката сама ще дойде от него
знам,че това,което казвам звучи много абсурдно,непосилно и неразбираемо в такъв момент,но гледай напред и носи в сърцето си любовта към този човек-поне това ти остава-любовта и хубавите моменти с него
вярвам,че когато човек умре,душата му остава на земята при близките му и им помага
 

Няма начин душата му да остане на земята- човекът със сигурност ще бъде в рая. Но преди да стигне там ми се иска да дойде за да си вземем сбогом. Защо не идва?

преди 2 седмици в "горещо "Венета показа Вера Кочовска не можах да гледам цялото интервю но това което чух беше нещо от рода:"те(душите)са около нас и винаги ни помагат и ни чуват колкото и да се страхуваме от тях ".Така че според мен ти си чута и разбрана от когото трябва просто си поплачи за човека когото си обичала

И аз често си задавам този въпрос,но няма някой който се е върнал оттам та да ни каже,а на врачки и гледачки не вярвам!

Душите не могат да са около нас. Различните души са на различни астрални нива и за да дойдат се иска различен вид покана. Най-близко до земята казват са душите на насилствено убити, самоубийци и други, които могат да са зле настроени към хората и да причинят много зло.

Мисля, че душата до 40-тия ден извършва път на преход. Тогава е най-големия шанс да извърши някакъв вид контакт със живите предимно чрез сънища. Но защо понякога доста далечни хора сънуват, а най-бизки и хора които имат най-голяма нужда, не. Дали това зависи от волята на починалия или е някакъв друг вид даденост? Получават ли душите специално разрешение за контакт с живите?

Скоро и на  мен ми се слу4и да загубя близък приятел без да мога да се сбогувам с него ,безкрайно ми е мъ4но 6 месеца по-късно ,та аз го сънувах то4но на 40 ден за първи път и ми каза да кажа на жена му  да му се сърди 4е я е оставил ,пък тя не можеше да го сънува и ни е се 4удихме защо  ,но про4етохме книгата '" Пътят на душата "и открихме много отговори .
Даже незнам дали вярваш в такива работи но ходихме при една жена която говори с мъртвите по скоро прави контакт .
пък за прошката според мен я имаш .те виждат вси4ко и ако тъгуваш прекалено не е добре за тях !

Моли се Господ да приеме душата му при Себе си. Дай в църквата да споменават името му по време на литургия, по Задушници не го забравяй, моли се за него Това е най-доброто, което можеш да наравиш за него. Бъди сигурна, че там някъде отгоре вижда твоите намерения и сигурно ти е простил. Самообвинявайки се няма да помогнеш на душата му.

Мила Xenia, преди 6 години почина баба ми. Всичко се случи много бързо, за около две седмици угасна. Беше болна от рак, а ние разбрахме в последната фаза, когато вече е прекалено късно. Преди да разберем тя се е мъчела, защото я е боляло, но аз не направих кой знае какво за нея.  Когато си отиде бях съсипана от мъка и огризения, че не съм и помогнала, че не съм й казала колко я обичам. Също като теб, чаках някакъв знак, че ми е простила,  той не идваше, а аз бях сигурна, че е разбрала всичко което ме мъчи. Мина време, аз се омъжих, после дойде и детенцето ми, има същите очи като нейните. Вече не страдах за това, че не ми е дала прошка в съня ми, а че я нямаше на сватбата ми, а че сега я няма да се радва на правнучето си. Тези мисли много ме мъчеха, една вечер си отпуснах душицата пред съпруга ми и си изплаках очите, за това как искам и тя да може да се радва на детето ми. Скоро след това я сънувах дойде в съня ми и ме прегърна. Това беше и моят знак, вече знам, че ми е простила и че ни закриля.
   Xenia, ти прошка си получила, прости сама на себе си и някой ден, когато най-малко очакваш, твоят скъп човек ще дойде в съня ти.

от тук може да изтеглиш някои книги

http://www.izvorite.com/downloud/downloud3.htm

Xenia - имах подобни на твоите въпроси и чувства... не можАх да се простя с мой близък, преди той да умре и това адски много ме измъчва(ше)...
От смъртта му, до 6-я месец ме "побъркваше" насън... Сутрин се събуждах като парцал 
Оказва се, че когато нашите имат някакви проблеми или грижи, той ме посещава в съня ми и един вид, знае всичко и се тревожи с и заради нас. От тогава не ми се е явявал. Не знам вече какво да си мисля... 
Но все таки - наистина душата витае около семейството и близките дълго време. Не знам, дали  е вечно, но е доста повече от 40-десет дни.

Запали му свещ на човека, помоли се за него, нека и някой отец прочете заупокойна молитва за него, от твое има и така... Може би и ти ще намериш покой на душицата си. 

Вчера прочетох на един дъх книжката на Чарлз Ледбитер "Живот след смърта". Някои неща ми се поизясниха не само за смъртта, но и за живота. Разбрах защо общуват много често непосредствено след смъртта- тогава те са в астралния свят, а някои хора "умеят" насън да се пренасят в астралното. Излиза че не починалия решава контакта с близките, а това зависи изключително от твоите умения да се пренасяш насън. После починалия отива в менталния свят (рая или ада) и контактите са много по-рядки и по-трудни. В книжката пише, че колкото по-съвършен е човек, толкова по-бързо става прехода.
Пак не ми стана ясно обаче, тези 40 дена душата къде е? Някои казват, че е още на земята, сред нас. В същото време, тя не е физическа, смъртта е настъпила, така че няма как да е другаде освен в астралния свят. От там починалия може да ни вижда (нашите астрални проекции) и да ни чувства. От менталния свят вече не може да ни види.

Искрено ти съчиствам и аз последните дни си задавам много въпроси свързани за живота след смъртта.
Прабаба ми почина преди 14 дни. В деня след смърта и отидох, но дори и не посмях да вляза при нея..... Не отидох на погребението, защото нямаше кой да гледа сина ми. Майка ми и баща ми бяха в чуждина и също не можаха да си вземат сбогом с нея. Много ми е мъчно, защото чак сега разбирам някой неща и просто ума ми не може да го побере как са могли някой хора да постъпят така с нея... Кой знае колко е страдала.... Жалко, че няма как да променим нещата и да върнем времето. Дали знае, че мисля за нея и че въпреки това, че не съм и казвала никога, че я обичам, тя знае, че не е така и че я обичам и че ще я помня винаги. Видях я за последно на Коледа....а после вече нея я нямаше.... 

mentolina, в книжката която прочетох вчера пишеше че на етапа на астралния свят, абсолютно нищо във възприятията им не се променя- те ни виждат, чуват. В началото трудно свиквали с мисълта, че хората от физическия свят не ги чуват и не ги усещат когато ги докосват. По-късно на етапа на менталния свят, те  могат да усещат емоциите ни, въпреки че не ни виждат. Но там все по-рядко ставало обръщането назад към физическия свят. На практика, това е нов етап от еволюцията на душата.

Ужасно е, питаш се защо, защо точно той?
Не намирам отговор.....
Но се надявам духовете да не витаят около нас, а на някое многопо-добро място!

Съжеляам за загубата ти!Немисля,4е има някой който да ти даде то4ен отгивор,но и аз като останалите ще ти разкажа накратко моята история!Скоро по4ина баба ми...(мир на праха и)!И аз като теб се измъ4вах от подобни мисли...4е не съм имала възможността да се сбогувам с нея,да и кажа колко я оби4ам....защото тя си отиде от нас само за ден,в съня си!На 40-ят ден я сънувах!Вървеше срещу мен толкова забързана,с протегнати ръце....дойде и ме прегърна!Дари ме с такава силна прегръдка,4е след като се събудих още усещах ръцете и !Отидох на църква,запалих и свещ,подадох сладко(тя много го оби4аше)!И някак си си се успокоих!Знаех 4е тя дойде да се сбогува с мен!    За теб мила....не се терзай!Попла4и си,да излееш насъбралата мъка,но мисля 4е рано или късно ше полу4иш знак!Сама ще го разбереш! 

Майка ми почина на 9.12.след двумесечно боледуване.Няма да ви разказвам какви мъки бяха,защото имаше рак на костите и и се счупиха двата крака,после ребрата ,след това раменете...Не мога да ви опиша какво преживях.Успокоението ми е,че просто в момента не работя и имах възможност да съм до нея през това време.Последните 4-5дни от живота си ме наричаше "майко","бабо".Най-вероятно е била във връзка с другият свят.Нищо не можех да и разбера и това най-много ме мъчеше.Опитваше се да говори някакви неща,но нищо не разбирах.Плаках много.На 17.12.бяха 40дни от смъртта и.Една сълза не можах да пророня.За мен тя е жива.Имам чувството,че ей сега ще вдигне телефона и ще каже:"Кво правите,бе?"-все така започваше разговора си.Много я обичам и страшно много ми липсва.Мисля,че само веднъж я сънувах.Караха се с баща ми за някакъв свински бут.Страшно много се надявам да ни вижда и да ни закриля.Беше страхотен човек и много силна жена!

Не си само ти така мила. И аз не можах да й кажа всичко това. Даже си мислех какъв съм добитък нали по филмите хората се прощават с близките си, а аз не та не. Ми неможа да ми се обърне езика и да й кажа всичко което искам. Сякаш като не го изрека и няма да се случи.  Минаха 2 години, но аз все оше се чувствам виновна. И съм я сънувала с ясното съзнание, че е мъртва само веднъж. Леля ми тогава ми каза, че щом не я сънувам да иска нещо от мен, значи нищо не ъ дължа. Ама дали е вярно?

Преди мислех философски за смъртта - когато починаха близки от семейството ми.
Но когато загубих малкия си племенник - разбиха ми се всички представи за живот, за ценностна система. Не да ревизирам нещо...Вече не го знам какво е, къде е, как да го назова...
Сънувам мъртвите си близки и племенника, с който сънищата са странни и хубави...
А толкова литература прочетох за живот след смъртта...

От 3 месеца само този въпрос ми е в глвата.Майка ми почина и не спирам да се питам къде ли е сега,дали ни вижда и чува.......Дали знае колко МНОГО МИ ЛИПСВА..........Иначе често я сънувам.Особенно първите 2 месеца.Хубавото при мен е,че успях да се сбогувам с нея.Не че ми е по-леко сега,но поне знам ,че съм и казала колко много я обичм.Минаха 3 месеца,а аз не мога да свикна с мисълта,че я няма.Гледах филм,в който баща загуби дъщеря си.Когато го попитаха ще му липсва ли,той отговори:"Не!Няма,защото тя е с нас,просто ние не я виждаме."и добави:"Представете си,че преди време ни бяха казали -Даваме ви тази жена,но ще я имате само до тази дата....  -Ние какво бихме направили?!Разбира се,че щяхме да изберем пак нея,въпреки условието.....Затова трябва просто  да сме благодарни,че сме я имали в живота си........."
Така,че не мисли само дали починалия ти е простил или кога ще го сънуваш.Спомняй си хубавите мигове с него и бъди благодарна за това,че  си го имала в живота си.....И може би когато най-малко очакваш,любимия човек ще дойде  в съня ти и ти ще получиш така желаната прошка.

И аз това се питам- къде отиват???Баба ми почина преди 6 дни и имам странното чувство,че е около мен непрекъснато,дори в сънищата ми не я виждам,но усещам присъствието и.Непрекъснато е пред очите ми и страшно много се измъчвам,защото не мога да си отговоря на хиляди въпроси.Аз също не успях да се сбогувам с нея,но само 5 дни преди смъртта и се чухме по телефона и беше в отлично здраве.А дали това не е било сбогуването ни???Незнам и едва ли някой знае.
Съчувствам ти и напълно разбирам болката и мъката ти.

Много съжалявам за загубата ти. Мисля че прошката вече я имаш.
Преди 5 години почина братовчед ми с когото бяхме на една възраст, много близки и живеехме в една къща. Няколко месеца бях в стрес по цели нощи почти не спях, не се хранех, едва ходех на работа...почти за нищо друго не мислех. Казаха ми че имам страхова невроза. Чуствах се ужасно. В моментите когато заспивах за час-два той идваше в съня ми, не ми даваше покой. Казваше ми, че след като е починал - е загинало само тялото му, а душата му била там и че всичко е видял и всичко знае. Живеех в някакъв страх от него без да го искам. Дори вечерта преди помена пак дойде в съня ми и ми каза че въпреки че ме е страх лично аз трябва да го заведа в къщи за помена. Имах чуството че ще се побъркам. Минаха месеци и аз все го сънувах и една вечер дойде в съня ми и ми каза че не трябва да се страхувам, че така душата му нямала покой и така страха ми изчезна. Не зная дали всичко е било внушение...не мога да си обясня. Сега пок понякога идва в съня ми, но не се страхувам и не се притеснявам от тези сънища. Мисля си че душите мъртвите са около нас и че ни помагат по някакъв начин.

Илиана, каква късметлийка си да сънуваш! Защо аз веднъж дори не го видях в съня си!

fior, приеми съболезнованията ми! Доста станахме във форума със съвсем скорошни загуби.

 Баба ми почина една седмица преди Коледа съвсем неочаквано, без да може никой да се сбогува с нея, починала в съня си. Аз често я сънувах, а майка ми и леля ми не, а много им се иска. Малко след 40 дни от смъртта и, сънувах един сън , в който тя ми се появи като дух и направи нещо, което ме уплаши, тогава си казах , че не искам повече да я сънувам и наистина не съм я сънувала след това.
Бог да я прости!

Маги, какво направи което те уплаши? Разкажи за този сън! Ако желаеш!

Зависи къде те вика, ментолина. Ти си я сънувала в този свят-не става въпрос за такова викане. Да те чака ТАМ може и цял един твой дълъг живот. Мисля, че в момента, в който си я сънувала, тя е идвала при теб, може би в стаята ти да те види.

Свекърва ми почина преди повече от 6 месеца и 3-4 месеца след това идваше в съня ми, не постоянно, но доста често, направо се бях побъркала, не знам страхувах ли се, изобщо не знаех какво да мисля, просто исках това да спре. Сънищата бяха различни, но все от рода, че тя е жива и че никога не е умирала, примерно един от сънищата: идвам си от работа и тя си е вкъщи и ме поздравява, аз естествено се шашкам и се разтрепервам от страх и й казвам ти нали не си вече м/у живите, а тя казва че никога не е умирала, в друг сън ми се оплакваше колко я боли(беше болна от рак), после пък един път насън ми каза да нося черно на струването, аз и казах че нямам черна блуза, а тя ми каза ако нямам да взема една нейна и ми обясни къде в гърдероба е, ако пък не да си сложа чер шал, друг път тъкмо я слагаме в ковчега тя се развика че е жива и пита защо я погребваме и мноого други сънища да не ставам подробна. Да знаете направо бях се побъркала, сънищата ми бяха толкова истински, с такива подробности си ги спомнях после, направо нямам думи и винаги се събуждах разтреперана и като че ли с нечие присъствие, абе не искам да си спомням, може би нещо недоизказано е останало м/у нас и затова ме е посещавала толкова начесто насън, незнам
Аз тогава си мислех че съм се побъркала, ама сега виждам(в добрия стар форум ), че не съм сънувала такива неща само аз, ако бях видяла по-рано темата, може би малко щях да се поуспокоя, направо бях изкукуригала от страх.
Посъветваха ме да запаля свещ за да спрат тези неща, не че в периода на сънищата не съм ходила на гроба й да паля свещи, но може би като си нароча за какво ще паля и като нарека свеща за успокоение на душата й...
След струването(6м.) малко се поуспокоиха нещата и сега все по-рядко я сънувам.
Моля да ме извините, стана малко дълъг поста ми, обаче с кого друг да споделя. Е, споделяла съм с мъжа ми, но нали ги знаете мъжете: "разстроена си и затова, ще ти мине, не го мисли толкова"

Но ме заинтригувахте с тази литература за живота след смъртта, ще прочета нещо по въпроса, който не ми дава мира, как не съм се сетила по-рано да си взема такава книга

Здравейте и от мен. Нека и аз да ви разкажа какво ми тежи. Преди 2 години и 7 месеца изгубих брат си, който беше едва на 24 години. Тогава аз бях бременна (на 5 месеца и половина) с прекрасната ми дъщеря, която той не можа да види. Сега след толкова много размисли, защо това се случи, ми тежи следното нещо: Моите родители живеят в къща на два етажа - единия беше предвиден за брат ми като се ожени, а вдругия живееха те. Аз докъто още не бях омъжена все се карах и сърдех на нашите, че за брат ми са се погрижили, а за мен не са. Винаги им го натяквах, че  всичко е за брат ми а за мен няма нищо. Нали знаете, че човешката простотия е голяма. Ненадейно обаче братчето ми почина и от този момент мен ме измъчва мисълта затова,че бях много алчна. Веднъж го сънувах и той ме попита: "како оправи ли документите за къщата?" От тогава мира нямам.Самообвинявам се затова, че съм говорила така. Сега къщата остана празна, защото аз съм омъжена и майка ми и баща ми са сами. Сега имам семейна голяма къща, и си мисля, че брат ми ми остави и неговата част от бащината ни къща. Винаги се обвинявам за случилото се и винаги ще съжалявам.

Баща ми почина, след внезапно заболяване, мозъчни опреации и т.н. С него винаги сме имали специална връзка, по-различна от отношенията с майка или сестра ми. 27 дни не можех да спя, дори не можех вода да пия. Денят, в който почина, отидохме на свиждане и после не можах да тръгна, седях на една пейка в двора на Пирогов и като че ли някаква сила ме приковаваше към пейката. Той тогава е починал. После го сънувах всяка нощ и все ми се усмихваше, даже веднъж ме запозна с лекарката, която е извършила аутопсията му. (Когато погледнах в съобщението за смърт- наистина това беше името на лекарката.) Не знам откъде събрах сили на погребението му да поговоря малко - какъв беше, какво обичаше... И досега обаче не ме напуска усещането, че съм пропуснала да кажа нещо много важно и не мога да отгатна какво. Надявам се някога да ми каже. А всъщност дълго време след смъртта му го чувах да се смее. Знам психолозите ще кажат- слухови халюцинации от скръбта. Но мога да се закълна, че наистина го чувах.

моята баба която ме е гледала изцяло докато не тръгнах на училище / майка ми е била на 18 като ме е родила / та тя почина в ужасни мъки , единствено дядо ми и помагаше завсичко а тя лежеийки години нареди почти го беше уморила незнам какво го крепеше човека за да не си отиде той преди нея, майка ми работеше в чужбина и не си дойде ... оправда се с това че и трябвали средства и неможела да отдели време за което съжалявала, вуйчо ми си ходеше веднъж месечно и си мислеше че е достатъчно за да е в помощ на дядо ми / вйна ми не харесваше баба ми защото все пак и е свекърва . а и тя беше лоша свекърва найстина  / но аз я обичах страшно много и малко ми е гузно че сега живеейки на другия край на българия неуспях да съм донея в тези последни нейни мигове поне , неможах и да отида на погребението и заради бебка /  странното е че я сънувах точно в деня когато почина , не точно нея но сънувах едни очи които са изпълнени с болка и донякаде ярост , все едно очи на бебе но изведнъж невинноста се превърна в омраза почти
немога да забравя тези очи и всеки път си мисля дали не е трябвало да съм донея през тези години , а и аз като майка ми си подвих опашката и я изоставих - нея която ме е отгледала  и благодарение на нея не съм в някакъв дом безпризорна или без роднини и близки ,  винаги ще ми тежи и няма да мога да се примиря с това но няма какво да направя сега вече - освен да съжалявам

Съжалявам за случилото ти се Анжелика. Ако нямах абсолютната убеденост, че след смъртта живота продължава, не бих пускала тази тема. Прочети книжката която цитирах в началото!

  Растроих се като чета тези неща,а всъшност са толкова реални и естествени.Истински вярвам и съм убедена,че починалите са просто в друго измерение.Ще разкажа накратко една история с мен,може и да няма никаква връзка но за мен няма случайни неща.Преди три години почина дядо ми който не ми е кръвен дядо но си беше нашия дядо.Точно една година след смърта му се бяхме приготвили да му изнасяме в църква помен и докато се щурах и бързах във вкъщи нещо да не забравя,чух дъщеря ми да вика че сме имали папагал на балкона.Отидох и видях един средно голям красавец от вида "корела"примамихме го със семена от хамс(терите итой си влезна вътре.Чувала съм,че да ти кацне пиленце е на късмет.Два дни след това разбрах ,че съм бременна,а преди това около 2 години правихме опити за второ.Та........

Мила, няма съвет, който да може да ти помогне. Смъртта не може да се поправи - тя просто е преход от едно състояние в друго, а в доста случаи и дълго чакана награда и почивка за човека. Моята майка почина преди 40 дни. Не съм я сънувала, от както почина съм плакала само веднъж, все още се чувствам куха отвътре. Ние с нея не си казвахме много често, че се обичаме, но винаги и било така. ЗНАМ, че сега е по-добре, защото почина от кислородна недостатъчност, в следствие рак. Все още не мога да вляза в църква, но всеки ден мисля за нея. Много е важно да пуснеш починалия човек да върви по пътя си. Това е най-трудното, но колкото повече плачеш, толкова повече го задържаш и душата му не може да продължи нататък.
Това е като в живота - ако наистина обичаш някого трябва да му дадеш пълна свобода. Той трябва да избере дали да остане. Това е  голямата тайна в любовта, само че е почти невъзможно да го направиш.
Целувам те много и ти казвам - мисли за човека с любов и му пожелай на добър път. Той ще дойде и ще ти даде знак

Интересно... и при нас стана нещо такова. Тъкмо бях забременяла- май същия ден го разбрах (след около 2 год. опити и спонтанен аборт), когато майка ми каза, че е кацнал папагал на балкона. Много беше хубав. Купихме му клетка. После му купихме и компания- женски папагал. Отначало много се целуваха, е след няколко дена мъжкият започна да я кълве- нещо се разлюбиха. Женския умря (купили сме го болен), а малко по-късно и мъжкият (заразил се и той). Стана ми много мъчно, страхувах се, че ми е отлетял късмета... Тогава състоянието на баба ми изведнъж много се влоши. Почина месец преди да родя...