Ако ние не простим на нашите длъжници, то и Бог няма да прости на нас.Човек, който не прощава, не може да очаква прошка.Ако Бог помнеше греховете ни , то нямаше да има надежда за нас.Но той е обещал, че когато се покаем ще изтрие греховете ни и няма да ги помни вече

Друг е въпроса, че със собствени сили е трудно да простиш - примерно, хора като жената от снощното предаване на Милен Цветков, чиято дъщеря е била убита.Болката е твърде голяма, желанието за мъст и възмездие също.Но с помощта на Святия Дух е съвсем различно.
Което ме подсеща, че имайки в себе си Св.Дух, един човек няма защо да медитира и да рови в подсъзнанието си , търсейки добро или зло.Духът е, който ни помага да се поправим и коригираме поведението, мислите и думите си.Той е нашия утешител, наставник,изобличител,помощник в молитвите ни, ходатай.Имаме и дарбите на Духа,една от които е разпознаване на духовете, за да разпознаваме различните духове, които стоят зад дадена идея, изказване, действие.Така Тялото Христово е предпазено от различните лъжеучения, които навлизат все повече в живота ни.
Лично аз познавам много хора, които са се занимавали с йога и медитация, после са приели Христос.Освен това почти всичките ми преподаватели в семинарията в Русия бяха бивши будисти/корейци/.Същото важи и за съучениците ми там.От тях съм слушала много за медитацията и последиците от нея.А като прочетох статията на SilIli, се сетих и за филма , който имам.Преподавателите по йога там обясняваха, как като отвориш съзнанието си по време на медитация, ти си като къща без врати и всеки дух би могъл да влезе и да излезе или да остане.А това е страшно.Ти ставаш марионетка без да го осъзнаваш.Това , което е най-отвратителното е , че макар да са наясно с това, учителите не го поясняват на учениците си.А го представят само като накаква традиция (думите, които се изричат).Аз разбирам, че Роза говори за нещо по-различно, но не разбирам какъв е смисъла от него. Ако се довериш на Св.Дух, не ти е нужно да се поправяш сам-той те изобличава и насочва, както и насърчава да правиш добро.
, радост (Пс. 34:9), мъжество (Съд. 5:21), подкрепа (1Цар. 14:7), скръб (1Цар. 1:10-15; Иов 30:25), печал (Мат. 26:38), мъка (Иов 7:11), потрисане (Пс. 6:4), униние (Пс. 41:6,12), депресия (Плач 3:20).
, но циклите, спиралите са много по-близък модел на динамиката на Вселената, отколкото отсечката "раждане - живот на Земята - смърт - изчакване - Рай". И после какво следва? За душите, на които не им се отрежда вечен живот - край, а за другите, какво след Рая? И какво е вечният живот в Рая? 