Баланс в отношенията с родителите

Не чета много темата, но ми хареса написания по-горе израз:нищо не е даром. Щом си оставил на детето си жилище е добре поне да полага по-добри грижи за него. Почти всеки ден съм в дъщеря ми/помагам за децата/ И днес се скарахме. Чисто, но страшно разхвърляно. И аз с поредните забележки. А тя с поредния отговор - да си гледам само дома в който живея.  Е, няма как да стане. Ако съм на гости за рожден ден и коледа - да, но помагам ли и не съм лелка срещу заплащане за помощи в семейството съм на мнение, че трябва по-голямо съобразяване.

Смятам, че дъщеря ти е права. Доколкото разбирам, не те кара ти да и чистиш.

Марена то е чисто, просто редът е различен от вижданията на майката.

Да, да, имах предвид не я кара да подрежда. Чак и несъобразително било, Божке.

Права е дъщеря ти - гледай си твоя дом. Отишла си да помагаш с детето, а не да вредиш със забележки.

А как според Вас "вредя" със забележки. Като от една купчина разни-безобразни неща не мога да намеря гребена да среша дъщеря и за ясла.

Крякла, наистина ли мислиш, че е редно да правиш подобни забележки, понеже си предоставила ти жилището?
При подобна забележка аз лично бих спряла да търся майка ми да ми помага с каквото и да е или бих се изнесла самостоятелно. Явно дъщеря ти е безкрайно търпелива, щом само скарване сте имали.
Давайки на детето си дом, се предполага това решение да е твое, да е доброволно и да е от сърце, без корист и без да се изживяваш като собственик, определящ правилата във въпросния дом.

За гребена може да попиташ. Щом на нея не й пречи разхвърляното, ще го намери или пък ще се сети да поразтреби. Нейна работа.

От скандали за глупости виждам само вреда и разваляне на отношения. Отделно, че доколкото разбрах, ти си й дала това жилище, следователно тя определя реда в него, защото вече е нейно, а не твое. Трето - доста неуважително е да се държи сметка на възрастен човек (какъвто е тя) за реда в неговия дом.

Дразните, ето как. Когато има малко дете винаги е разхвърляно. Дъщерята е уморена, тъче на няколко стана, чуди се с кое по-напред. За нея също е ново - дете в яслена възраст, връщане на работа... нова реалност. Питам, мислите ли, че тя не го вижда? Ако искате да ѝ помогнете - помогнете ѝ наистина с това, за което ви е помолила. Ако толкова ви дразни - сортирайте нещата, нали уж сте там да ѝ помогнете??? Или какво, заспиването със забележки автоматично ще оправи купчината.

Ами не е лесно да е винаги подредено в дом с малко дете.

Не е и необходимо. Хигиената е важна, другото както дойде.

Всъщност има как да стане. Само че наистина трябва по-голямо съобразяване. Няма го гребена , искаш и ти се дава. Не правиш скандал, и то пред детето, за да не нарушаваш авторитета на родителя. Грижа те е за твоето дете, нали така? Тогава защо му причиняваш това? Искаш да ти се покланя ли, че си му дала жилище?
Недей така, наистина. Прояви малко разбиране.

Вижте родителя трябва да дава безусловна любов и помощ, ако желае и може, ако има нужда и не вреди. Детето ви е пълнолетно и сама решава какъв да е домът й.  Достатъчно й е стреса на дъщеря ви. Винаги казвам търси решението, а не проблема. Българските родители много обичат да се заяждат и да дават акъл, вместо да са конструирани. Вместо да и правите забележки и налагате правила, сложете ред без да прекалявате, поприберете и сложете гребена на място, утре ще го намерите на мястото му. Освен това ако искате помагайте, без натякване и ирония "но помагам ли и не съм лелка срещу заплащане....", защото тези неща болят и се помнят и много родителите говорят абсолютни глупости, затова когато родител ви каже нещо, не го приемайте за "чиста монета", нищо, че е авторитет. Имам няколко болезнени спомени точно от такива забележки за добро. Единя път баба ми идва вкъщи, приготвила съм се всичко беше наред, тръгва си и ми казва: Дай ми един парцал да избърша огледалото. Е това ли е й работата, трябва ли да се меси. С малко дете, какво да е огледалото в коридора? Баща ми пък, казвам на детето ми, стани и не се въргаляй по пода в коридора, мръсно е. Всъщност по-важното беше, че плочките са студени също, но и да пода е мръсен, нищо, че видимо изглежда чист. И неговата реакция към мен: "И защо не си почистила". Тръгна си, погледнах пода нямаше едно петно, зацапване и е бял при това. Осъзнаваш, че нито му е работа, нито трябва да го коментира, меси, но боли и почваш да се съмняваш в себе си, родителството и какво ли не.

Дъщеря ми е изключително зает и отговорен човек.  Това кой дал, кой получил жилище никога не е било тема на разговор. Но след като се отдели от нас помагайки реших да попоредя, щото нали няма време. И резонно получих забрана да си гледам само моята къща. Е, права е и вече не се занимавам с подредби.  Но когато сутрин ровя в десет купчинки и купчини да намеря гребенче, чорапчета, я шишетата за вода и давам безусловна помощ и любов, то хайде всичко това да не е само от моя страна, моля.

Даваш безусловната си любов с условието дъщеря ти да си подрежда дома, иначе скандал. Мдааа...