Баланс в отношенията с родителите

  • 28 277
  • 685
# 150
А сега да си кажа пак. Уважение за уважение. Утре сутринта дъщеря ми ще се наложи да стане един час по-рано за да подготви и изпрати детето си на ясла. Аз абдикирам от задължения. Моето време, сили и енергия също са ценни. И някой трябва да се справи без вмешателства.
Виж целия пост
# 151
Къде видя уважение в отношение си към нея?
Иначе, разбира се, не си длъжна да й помагаш. Децата са задължение на родителите си, не на бабите.
Виж целия пост
# 152
Не си длъжна да помагаш, но и тя не е длъжна да те търпи. Ако искаш дс помогнеш на детето си, мълчи повече.

Голяма работа като не си намерила гребен. Краят на света е това. Че даже правиш драми от това. Дъщеря ти държи ли ти сметка у вас подредено ли е?


Преди мен вече казаха всичко, няма какво да допълня.
Виж целия пост
# 153
Никога не ми е минало през ума, че мога да се скарам на майка или свекърва и да и викна, дори да не ми е било по вкуса.


И на мен не ми е по вкуса да викам. Затова се дистанцирам, когато ми се бъркат в живота. Ама много се дистанцирам. И физически и емоционално.
Виж целия пост
# 154
Крякла, според мен не е лошо да разредиш ходенията. Да, ще стане 1 час по-рано, ще трябва сама да търси гребена, сама да сресва, сама да води детето на ясла - но поне няма да сте скарани и обидени.
Виж целия пост
# 155
Видях го в помощта, която и оказвам. Да не води дете в 7 на ясла, а да го водя аз в 8,30. Не навлизане в личното и  пространство и ровене в куп неща, докато намеря необходимото за което писах по горе.
И не си мислете, че крякла вика пред детето, тя само съска.
Виж целия пост
# 156
"Помощ" и "уважение"  не са синоними. Твоето не е уважение.
Виж целия пост
# 157
Kriakla,  ей така се съсипват отношения.

Нали ѝ помагаш, защото ти е дете и ти е жал за нея? Че се преуморява, че е заета, че няма как да се обърне. Късно е да я превъзпитаваш, като искаш прави ѝ забележки, но утре, когато ти имаш нужда от помощ, и тя ще се държи така с теб. Не разбираш ли, че тя има нужда от тази помощ сега, докато се осафери. Безспорно тя не е съвършена и го знае, ама ти нали си там за това - защото тя не е съвършена и, защото тя не се справя и има нужда от твоята помощ. Помощ се дава доброволно и ценената помощ е само желаната помощ. Ако ти тежи - кажи ѝ го, тя ще се оправи, но утре, когато ти имаш нужда тя да ти помогне да почистиш, да ти сготви, защото не можеш, дори да си поговорите, защото ти липсва и искаш да я видиш, ще получиш от същото.

Дори и детето да иде несресано, не е краят на света, това се опитваме да ти кажем. НО ако си развалите отношенията с дъщеря ти, заради някакъв си гребен и неподредена купчина - ей това ще е жалкото. Помни се отношението, че когато си бил уязвим, вместо да ти помогнат са те кълвали. И нещо се чупи в теб... Даденият апартамент пак си дала, защото си искала на твоето дете да е по-леко, а не да се бъхти и гърби. Защо искаш да съсипеш всичко, което си направила с тъпи заяждания и забележки, ей това не разбирам.
Виж целия пост
# 158
Помощта, която указваш на детето си, му излиза през носа. Наистина успокой се малко. Ако искаш да имате отношения и да продължиш да комуникираш добре с внучето си. Защото дъщеря ти и без теб ще се оправи. Ще става и 2 часа по-рано ако трябва, ще спи по-малко, детето и несресано ще отиде, светът не свършва. Обаче ти ще съсипеш отношенията с дъщеря си и после това ще ти тежи.
Виж целия пост
# 159
А сега да си кажа пак. Уважение за уважение. Утре сутринта дъщеря ми ще се наложи да стане един час по-рано за да подготви и изпрати детето си на ясла. Аз абдикирам от задължения. Моето време, сили и енергия също са ценни. И някой трябва да се справи без вмешателства.
Аз чета активно психология и общо взето навсякъде пише, че трябва да поставим себе си на първо място, пред мъж, деца, внуци и т.н. Когато прекрачим границата си на това какво искаме всъщност и какво правим в крайна сметка това води до апатия, изчепваме се, не сме полезни нито на себе си, нито на другите. Сещам се за случай в който майка се раздава до крайност, унижават я, обиждат я, но тя е там готова и отдадена на деца и  внуците. Внуците пораснаха и тя е сама почти забравена от всички и някога е постъпила така от чувство на дълг, отдаденост, но и егоизъм, защото е искала да чуе колко е велика, добра, най-добрата майка, баба. Разказваше ми, как се е саможертвала и лишаване, канали я колежки, приятелки, но тя все не можела да отиде, защото имала ангажименти с внуците си и децата си, готвене...Дали това е вярно, естествено, че не. Че ще излезе за 2 часа няма кой да забележи дори, но това поведение, което е било изцяло нейн избор, всъщност в крайна сметка не е било добро за никой. Знам и другата гледна точка, че била досадна, обсебваща, налагаща се, че трябвало да става каквото каже, имало е взаимна изгода и в един момент "балона" се пръсна.
Виж целия пост
# 160
Ако не бъркам, това е вид нарцисизъм.
Виж целия пост
# 161
kriakla да съм на дъщеря ти повече няма да те пусна в къщата си. Бетер свекърва си, тя те вика защото си й майка, а я жилиш като свекърва.
Виж целия пост
# 162
И аз много се дразня на натурии и знам, че голямата ми дъщеря е много разхвърляна, по тази причина не съм ходила в апартамента им от както се роди внука, а той е на четири и половина, тогава ни поканиха с майката на зетя.
Докато го оправят- помагах в ремонта, чистене, после- това беше от мен, да си живеят както искат.
Когато искат и мога да гледам дете го водят при мен.
Виж целия пост
# 163
По повод разхвърлянето и неподреждането от тинейджъри до 20 и....наблюдавам една тенденция да не им пука, всичко се хвърля по пода, но иначе са чистници къпят се, нагласени. Друго което ми прави впечатление при младите семейства, да посрещнат гости, да сготвят сякаш стана все по-радко, не им се занимава, а и не могат да готвят и да се организират, кой знае колко добре.
Виж целия пост
# 164
ARIELLI интересно ми е в какви отношения си с родителите си.За една реплика,забележка няма да ги допуснеш в къщата си?
И да напиша, че тази вечер идват в къщи и всеки се прави ни лук ял ни лук мирисал. Но пък аз съм забравила да включа аспиратора/случва ми се често/ И след направената/поредна/ от нея критика какво трябва да следва.
Темата е удачно озаглавена БАЛАНС в отношенията.  Та хайде без крайни констатации по написаното от мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия