Баланс в отношенията с родителите

  • 28 277
  • 685
# 180
Съгласна съм с Фивър.
И родителката ми си мислеше, че щом е от близки, значи трябва да преглъщаш и търпиш. Заради това отказвам да се виждаме. Стигна се до малкото камъче, което обърна каручката.
Виж целия пост
# 181
И още нещо - изтъкването на финансовата и материална зависимост е тънка работа, и най-вече - не работи така, както повечето хора си мислят - дадох апартамент (примерно), трбява да бъдат благодарни. Обикновено не са благодарни, а смятат, че им се полага. Даже понякога смятат, че е можело да бъде нещо по-добро - като място, големина, строителство и пр. Същото е и с безплатната помощ в домакинството, с гледането на децата и т.н. Стигне ли се до ескалация, като описаната, вече се търсят недостатъците на всичко, не предимствата.
Общо взето... отношенията са каквито си ги направиш, гледната точка силно варира и обикновено всеки има от какво да се оплаче.
Виж целия пост
# 182
Milenaka, както и очаквах си с прекъснати отношения с родителката си. Не проектирай това върху други семейства.
При нас е включен абсорбатор/забележката не ми пречи/ Сега дъщеря  ми се обади, че е подреждала купчинките. Всичко на шест. Свиркам си и се радвам, че не съм на мястото на родителката ти.
Виж целия пост
# 183
Силно редуцирани е точното определение.

Дълги години бях на мястото на такива като дъщеря ти (с изключение на помощта за гледане на дете), поправих тази грешка.
Виж целия пост
# 184
С работата и ангажиментите по деца е много трудно да се поддържа образцов дом. На края на деня често си изцеден (да, дори и енергичните млади). Ако обърнеш и малко време на любимите хора, вместо да се занимаваш само с домакински задачи, идеалната подредба става съвсем непостижима. Говорим при наличие на малки деца, нали. Въобще не разбирам какво искате от момичето. А и честно казано, ако ще критикувате подредбата, включете и зетя. И двамата живеят там, той е отговорен в същата степен. Смело му обяснете нещата, щом това е вашето мнение. Че те двамата не подреждат и т. н. Разбира се, може малко да се понапрегне (нищо чудно), но защо напрягате само дъщеря си? Нали сме феминистки в тоя форум, което поне аз го разбирам като равни права и задължения между половете?
Виж целия пост
# 185
Голямата работа, че майка е направила забележка на дъщеря си. И аз бих направила, защото явно няма как да се стегне и да си подрежда къщата. Ако ми се сопне пред детето, ОК- същото отношение ще го получи от него като порасне. Децата са попивателни.
Аз съм правила подобна забележка с думите " Пиша си Слаб-2 като майка ненаучила детето си на елементарен ред"
Ами и до днес сме в прекрасни отношения ☺️
Виж целия пост
# 186
Айде не си пишете оценки - ние можем да учим, ама характера си избива.
Докато живееше вкъщи, не беше нужно да подканям синковеца да оправя/поддържа ежедневно. После дойде студентството далеч от дома - амииии, кочина, това е думата. И това отмина - сега е на санитарния минимум, като на 10 дни облизва и излъсква всичко. Ми не го разбирам, що да цапаш и после да се гърбиш наведнъж... ама като имам работа към тях, човекът си казва: Заповядай или Ще се видим някъде, в зависимост става ли за пред хора, щото не ще да ми гледа изражението.
Тааа, научих го на всичко, той избра неговия си начин на живот.
Виж целия пост
# 187
Искам да осигуря на децата си жилище и смятам, че това им се полага. Не очаквам и не изисква  нищо в замяна. Като родители смятам, че трябва да направим всичко възможно във всяка материална и не материална сфера, така че да осигурим на децата си колкото възможно по- добър старт в живота. Ние с ММ сме получили около 20% помощ от родителите си, за което съм им безкрайно благодарна. Всяка помощ е от полза и оказва голямо значение на качеството на живот. В същото време не допускам и дума да ми се каже за начина ми на живот, за дома ми и за бита.
 Аз съм от разхвърляните 😀. Не позволявам да ми се говори по темата, не им разрешавам и да пипат нищо от домакинската работа, защото го намирам за безмълвно натякване как аз не съм свършила нещото. С всичко се справяме сами с ММ и се стараем много рядко да разчитаме на помощ от роднини. Когато се е налагало майка ми и свекърва ми да идват вкъщи да гледат децата съм приготвяли всичко необходимо. Примерно приготвила съм вечерята, сложила съм купичката и приборите и хляба /всичко покрито разбира се/. Приготвила съм комплект дрехи
за преобличане ако се наложи и т. н
Като цяло съм на мнение, че колкото по-малко взаимозависими  са  семействата толкова по-добре. Ако се налага все пак да се общува смятам, че трябва всеки да върши това, за което е помолен и е приел, без да се налагат лични виждания и стериотипи.
С една дума уважение към личното пространство на отсрещния.
Виж целия пост
# 188
Аз пък смятам, че никой няма право да ми прави забележки, как поддържам дома си.
Слава богу, майка ми е злато и никога не ми се меси в нищо.

Но леля ми е точно този тип - като дойде, аз измия пода, тя го мине след мен, че по нейноия стандарт е мръсно и отгоре на всичко ми чете лекция , колко често да мия пода.

Хладилника го подреждам по моя си логика, тя взима и го преподрежда по нейна си.

А правя нещо си , тя идва да дава акъл как.

А това "дадох ти апартамент, сега ме слушай" откровено ме дразни, не мога да повярвам, че майка, а не свекърва го казва.

Съжалявам, но не мога да понасям такива отношения към мен.
Виж целия пост
# 189
Аз съм на мнение, че най-добре е децата сами да си подсигурят имоти и апартаменти, коли и т.н. Родителя трябва да даде уважение, любов, старт за това детето само да си изкара парите си то ще е по-удовлетворено, отговорно и борбено. Като се даде наготово е лесно, но някой се е мъчи да изработи, спести и т.н. Имам потресаващи примери за разхищение,  дори и Ванга е казала: "Не събирайте много, парите за харчане, после друг разпилява" и друго, които се сещам, когато са идвали при нея често е казвала, че си патят родителите, защото не са научили детето на труд. Вярно е, че в България е много трудно, нивото на доходите съотнесени към цените на имотите е без коментар.
Виж целия пост
# 190
Имам чудесни отношения с родителите си. Винаги сме били близки, но преди детето се виждахме веднъж седмично. След като се роди малкото, се виждаме всеки ден, живеем на десетина мин. Майка ми го гледа, за да не ходи ясла, после го гледа като боледуваше първа група, сега лятото пак го гледа, за да не ходи на сборни групи. Малкото понякога чак се бърка и ми казва "бабо" Joy та, покрай детето си станахме още по-близки, много си споделяме, помагат ни много с гледането, вземат го и да пренощува при тях, а ние да си имаме наше време с мъжа ми.
Майка ми ми е най-добрата приятелка, честно да си призная Blush

Браво! Дъщеря ми твърди същото и аз искрено се надявам да е така. За мен е важно да сме в добри от отношения, защото за мен тя е най-важния човек. Тя е още съвсем млада, студентка, дано си остане такава връзката ни.
Виж целия пост
# 191
Здравейте! Аз бих искала да споделя,че с моите родители почти нищо не споделям свързано с живота,особено любовния. До сега все съм криела по някакъв начин връзките си, не че са много/3/, запознавала съм ги само с едно момче. Не знам от къде идва тази моя потайност,може би травма от малка, не съм била изслушвана, не знам и аз ..  Имам чувството, че искат никога да не пораствам и все да съм им на разположение..
Виж целия пост
# 192
Аз не съм запознавала родителите си с нито едно гадже. Само когато ще се омъжвам. Така съм си решила навремето и ми се струва съвсем нормално. Не е потайност за мен.
Виж целия пост
# 193
Наскоро четох някъде, как се чувствате ако сте сами с баща ви или майка ви? Ако има притеснение, ако не се чувствате добре, значи има проблем.
Виж целия пост
# 194
Наскоро четох някъде, как се чувствате ако сте сами с баща ви или майка ви? Ако има притеснение, ако не се чувствате добре, значи има проблем.
Не чувствам притеснение,когато сме сами, а просто някак ми стана неловко да говоря с тях на тема гаджета.. те даже не се интересуват от това дали има някой или не, ако аз не кажа, те не питат..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия